Андрей Гюров: Левски не чака спасител отвън. Той тръгва да върши работа

Андрей Гюров, бившият служебен премиер на България, отбеляза 189 години от рождението на Васил Левски с текст на профила си във Фейсбук, в който представи Апостола като национален герой, но и като модерна политическа фигура — човек на организацията, автор на проекта за демократична република, която се постига чрез действията на способните хора.

„Днес се навършват 189 години от рождението на Васил Левски.

Левски е може би най-модерният българин в нашата история. Той вижда България като дело на способни хора и точно тях се опитва да свърже и организира, за да извършат заедно голямата промяна. Води ги към република, към държава на граждани“, написа Гюров във Facebook.

В текста му Левски е изведен извън обичайния възпоменателен ритуал. Той не може да  бъде възприеман само като портрет, паметник или повод за поклонение, а е пример как се прави държава — чрез характер, доверие, мрежа от хора, работа и лична отговорност.

(Левски) „знае, че свободата не се изпросва и не се чака отвън. Че се постига с характер, с организация, с доверие и с много работа. При него няма патос и няма чакане. Има една работа за вършене, и той просто тръгва да я свърши“, пише Гюров.

Точно тук е и основният акцент в публикацията — свободата не идва като подарък, не се получава по милост и не се урежда от други държави или сиви кардинали. Тя изисква действие от хора, които могат да носят отговорност и да действат заедно.

Гюров припомня една от най-силните мисли на Левски:

„От никого отстрани на нищо не се надяваме и никого за нищо не молим.“

Според него тези думи звучат особено силно и днес, защото поставят въпроса дали българите са готови да разчитат на себе си, вместо да чакат някой друг да подреди страната им и да взима важните решения вместо тях.

„Левски иска българите да пораснат. Да повярват в собствените си сили и да престанат да чакат някой отвън да им подреди живота. Иска държава на граждани, обща за всички ни, в която кадърните хора не биват мачкани от посредствеността и зависимостите“, пише още Гюров.

Така прочитът му на Левски се насочва пряко към днешната държава. Към настоящето, не към миналото като героичен спомен. Като проверка и политически тест — дали България е държава на свободни духом граждани, дали може да даде път на способните и качествени хора, дали може да се освободи от зависимостите, посредствеността и затворените мрежи.

В края на публикацията Гюров говори за паметта за Левски като задължение. 

„Паметта за Левски има смисъл само ако ни задължава. Ако ни накара да се запитаме дали още сме от онази порода българи, които могат да превърнат таланта, знанието и авторитета си в национална кауза.

Това е смисълът на днешния ден: не само да почетем миналото, а да решим дали още имаме воля за бъдеще“, написа Гюров.

Посланието му идва на фона на официалните чествания за 189 години от рождението на Апостола, в които Левски традиционно е представян като символ на националната памет, единството и моралния пример.

Гюров обаче измества центъра на възприятието ни за Левски: той набляга, че Апостола е човек на действието. А демократичната европейска република - задача. Свободата е работа, а държавата е общо дело на гражданите, които не чакат спасение отвън.

Това превръща поста му в нещо повече от възпоменателен текст. Той е въпрос към днешна България. Левски не може да остане само портрет на стената. Но готови ли сме убедително да свържем неговия идеал за „чиста и свята, демократска република“ с днешната битка срещу зависимата държава.