От няколко дни хората в свободния свят сме в потрес от случващото се в Украйна. Още не сме в състояние напълно да възприемем шокиращата реалност, че през ХХI век непровокирано и подло е нападната една голяма и уважавана страна, намираща се почти в центъра на Европа.

Първата ни реакция бе естествена – отказ да приемем действителността, като пренебрегвахме или умаловажвахме случващите се ужасни събития. Суетенето, изчакването, бягството от ангажиране с ответни действия и употребата на евфемизми при определяне същината на събитието изразиха нежеланието ни да погледнем истината в очите.

Ала фактът на завърналата се по брутален начин в живота на хората от „западния свят” война не може дълго да се пренебрегва със словоблудство, снишаване и отлагане на реакцията.

Вече е време да осъзнаем, че злото е все така реално в нашия човешки свят. То има своите конкретни въплъщения – едно от чудовищните му проявления днес е самозабравил се и безразсъден диктатор, който нападна не просто съседна страна, чието ръководство не одобрява.

Този съвременен тиранин отхвърли правото на свободен цивилизационен избор на гражданите на суверенна държава. Воден от омраза към ценностите, които украинците изповядват – свободата, разума и хуманизма – и виждащ в тях заплаха за собствената си безгранична власт, той въвлече своите сънародници в жесток братоубийствен конфликт.

Настъпи моментът, в който обитателите на свободния свят следва да излезем от вцепенението и ступора, предизвикан от наглите действия на безскрупулния сатрап. Да надмогнем ужаса си от кръвопролитието, да се събудим от унеса на удобното си съществуване и да осъзнаем горчивата истина, че животът ни вече не е същият. Излизането от летаргията на относителната сигурност и предвидимост на познатото ни ежедневие не търпи отлагане. Защото залогът е възможно най-големия: под въпрос е поставена основата на нашето съществуване – свободата и универсалните човешки права, чрез които тя се осъществява. В случай, че решим да си запушим ушите и затворим широко очите, ще възтържествува принудата като принцип, с който занапред всякакви диктатори ще налагат волята си над нас. Ще загубим честта, достойнството и самоуважението си ако преклоним глава пред невъзмеденото насилие в името на комфорта и фалшивото спокойствие на безхаберието.

Вероломният евразийски самодържец разчита на нашите слабост, безволие и апатия като основа за липсата на съпротива срещу неговия антихуманен поход. Той вярва, че няма да срещне отпор, а престъплението му ще остане безнаказано. Смята, че сме силно разколебани и неуверени в своите ценностни опори, лутащи се без стабилни духовни ориентири, поддали се на релативизма и скептицизма в мисленето, извървели пътя от делегитимация на убежденията си до практическата дехуманизация.

Разчита на нашите страхове, объркване и примирение с политиката му на свършени факти, в свят устроен около оцеляването чрез подчинение на по-силния.

Убеден е, че след дългогодишната си подривна война срещу нашата цивилизация основанията ù са дотолкова ерозирали, подкопани и прогнили, че могат всеки момент да рухнат.

Подиграва се на нашата уязвимост, податливост на манипулации и разглезеност. От нас зависи да покажем, че той се заблуждава.

Днес западният свят е изправен пред екзистенциална заплаха. Реална е опасността да бъде унизен от един варварин, който воден от своите неистовства и бесове е в състояние да даде зловещ пример на себеподобните по света.

В този сюблимен момент е изключително важно не просто да изразим солидарността си и да подкрепим по всички възможни начини коварно нападнатия народ на Украйна, а да окажем яростна духовна и материална съпротива на завоевателя, дори с цената на временни жертви на собствения си комфорт. Нужно е без колебание да отстояваме собствените си убеждения, да защитим идейните си позиции, да осигурим отбраната на постиженията на нашата цивилизация. За да дадем мощен отпор на нашия враг е необходимо не само да събудим инстинкта си за самосъхранение, но и да мобилизираме всичките си духовните сили.

Тази война не е желана от нас, тя ни е натрапена от един загубил човешкия си облик фанатик, борещ се за собственото си оцеляване като самодържец. В нея място за отстъпление няма – трябва да се води до категорична победа.

Още сега следва да заявим на агресора какво го очаква – съд за престъпления срещу човечеството в международния трибунал в Хага и доживотна присъда за геноцид над украинския народ. Трябва да му стане пределно ясно, че този път възмездието за неговите престъпления няма да му се размине*. Безнаказаност за тях, снизходителност, толерантност или милост към престъпника и съучастниците му няма да има. Това е битка на живот и смърт, в която шикалкавенето е невъзможно, а заемането на категорични позиции – задължително. В нея място за шушумиги няма, а раздорите и крамолите помежду ни следва да бъдат забравени.

Нужно е да дадем единен и мощен отпор на нашия враг. На първо време трябва да прекъснем всякакви връзки с режима му: с бандити не се преговаря – те се залавят, обезвреждат и съдят или въдворяват в психиатрични клиники. Загубилите човешки облик агресори е важно да се изолират, като им се надене подходяща „усмирителна риза”. Още сега те следва да се обявят за международно полицейско издирване, да се заловят при първа възможност и предадат на правосъдието или здравните органи. Нужно е да им се заяви категорично и еднозначно, че ядреният шантаж няма да ги спаси от справедливо наказание.

Добрин Тодоров, преподавател по философия

---------

За предходната му агресия при заграбването на Крим виж статията ми Устояване //OFFNEWS, 24.02.2015 г.