Размисъл за хазарите на 24 май

Какъв ли е бил хазарският език?

Аглутинативен, синтетичен или аналитичен? Това са термини от езикознанието и аз не разбирам от тях.

Но какви са били хазарите? Нека кажем няколко думи за тях, за да стане ясно защо точно на 24 те са обект на нашите писания.

Я да видим. Както се вижда от историята, хазарите са били полуномадски народ, управляван от разклонение на величествения род Ашина. Родът Ашина е имал полубожествен статут и негови представители са управлявали много държави и племена в Централна Азия между 6 и 10ти век. Този род произхожда от тъй наречените гьоктюрки или небесни тюрки. Което ще рече, че управляващият елит в Хазарския каганат е говорел на тюркски език.

За мен турският език не е много благозвучен – може би защото имам много предразсъдъчни натрупвания, донесени ми от ксенофобските щъркели на образованието и пропагандата. Образованието и пропагандата от моята младост. Но дали сегашните са много по-различни? Дали сега ксенофобията (ах, каква хубава чисто българска дума, но имаме ли друга? – може би – чуждомразие?) не е гост в училищата и децата се учат на Човеколюбие, а не на Човекоомраза? Не знам, вие ми кажете…

…Та…Всеки от нас – отраснал в България на зрелия социализъм – е възпитаван да изпитва ненавист към турците. По един такъв типично български начин: От една страна те са си „добри и свестни хора, особено измъченият им пролетариат…а Азис Несин е велик писател“, но от друга страна „ей, мама им мръсна, тия пет века са ни клали, по-долен и изостанал народ на света няма“. Ако някой обича аналогиите – може да направи една свободна аналогия със сегашната ни пропаганда спрямо арадите и хората от развиващите се страни.

Ето един интересен, макар и страничен факт от моето минало.

На мен ми се е налагало да пиша по време на сациалистическата казарма и плакати като „Турция – враг № 1 на България“. Когато полковникът ми разпореди да напиша такова нещо на огромен лозунг – а беше в размирната 89-а година и войната като че трепереше като зло електричество из въздуха…тогава аз просто избухнах; и то така, че той не можа да намери у себе си сили да ми противоречи.

Казах му направо, че това е неприкрито предизвикателство; акт на словесна агресия. Че написано с грамадни букви на стената на грамадна казарма – това звучи като обявяване на война.

Езикът…Свещен и уродлив инструмент – зависи в чии ръце е…

Може би съм бил толкова разпален, че полковникът се е уплашил. Още тогава – деветнайсетгодишен – аз бях напълно наясно какво чудесно оръжие е Езикът. И как в ръцете на идиоти той може да се превърне в нещо като бомба в ръцете на…идиоти. Военните винаги са били идиоти – и то не защото от раждането си са такива – а защото са се съгласили на това гнусно нещо - да изкарват препитанието си и това на семействата си, изпълнявайки заповеди. А тия заповеди пряко или косвено са насочени към убиването на Други Хора.

Но както и да е. Аз, както и всеки от поколението ми е дресиран да изпитва лошо чувство към турския език. А даваме ли си сметка и на колко още други неща, които са останали извън обсега на критичния ни разум са ни били втълпени?! Още във времето, когато сме били малки, беззащитни сукалчета. Ха. Странно. Сега това заучено – като у кучета на Павлов недобро отношение към един съседски език (твърде странно наистина!) чудесно си съжителства с масовото гледане на турски сериали.

И ето – аз съм един дресиран човек, който изпитва неприязнени тръпки, чувайки звученето на тюркските езици. А и кой ли българин не ги изпитва? Колко ли години ще трябва да минат, за да се отървем от тази езикова ксенофобия?

Няма представа. Но – както и да е. Да продължа за хазарите. Явно езикът им не би ми харесал.

През 9-ти век в техния каганат се случва голямо и много важно историческо събитие. Каганът и аристокрацията приемат юдаизма. И юдаизмът става официлна религия на Хазарската държава. Между другото – именно тази смяна на религията се описва в прочутата книга на Милорад Павич „Хазарски речник”. България е можела да тръгне по съвсем същия път – ако вместо Константин Кирил Философ преговорите с България беше провел успешно Исак Сангари (измисленият герой на Милорад Павич, повел хазарите към юдаизма).

И така. Хазарите през девети век са били полуномадски народ, управляван от тюркски елит, който използва гръцката азбука за официалните си документи, а неофициални няма, защото друга азбука няма. Освен това - с официално приета юдейска вяра, но силно разпространени степни езически култове. Освен това – подложен на силно влияние от страна на Източната Римска империя. В девети и десети век Каганатът е много силен. Не много по-късно той престава да съществува.

Какво мога да кажа по този въпрос? Всичко, което можете да си кажете и вие. Изводите, които си правим, гледайки историята, са общо взето тривиални. Гледам хазарите и се сещам за България. Днес е 24ти май и аз кой знае защо си мисля за изчезнали народи.

Не. Не мисля, че българският народ скоро ще изчезне. По- скоро ще деградира до някакво полуномадско население, което се придвижва на вълни на Запад, към Иберийския полуостров, към Апенините, към Пелопонес. После – когато популацията, която е мигрирала е изтощена и представителите и са излезли от активна възраст, тя се завръща отново на Изток. За да остави костите си по свещените си земи. Или по право – по несвещените си земи.

А защо смятам, че ще се случи това? Ето сега ще кажа нещо банално. И тъжно. И именно заради това – неумолимо и досадно вярно. Ето:

Така ще се случи, защото единственото, което поддържа съществуването на един народ е неговият национален дух, неговият език и неговата култура!

Как да ви кажа? Погледнете: ние имаме тюркизиран елит (макар и не от величествения род Ашина). Министърът на културата ни е турчин, който едва ли носи и една българска ценност у себе си. Каква българска ценност, ще попитате? Ами чувството, че е наследник на славяни и прабългари, че обича произхода си, че помни именно тези си славяно прабългарски предтечи. И се свързва дълбоко, в мозъка на костите си, с тях, а не на тези, които са ги завладели, лишили от държава и след това са им осигурили кланета в Батак и Перущица. Той същият, апропо, се изразил веднъж така: Сложиха ме, за да има и един фес в правителството. Мхм.

Друго. Освен тюркизиран елит (споменах само един представител от него, но вие можете да си изброите още) имаме и силно влияние от Източната Римска империя. Оп. Грешка. Литъл мистейк, екскюз ми. Силно влияние от друга една империя. И то толкова силно, че почти няма български интелектуалец, пък даже и обикновен човек, който да е против идеята да се правърне България в щат от тази империя. Така ли е? Или греша?

Ами това е.

Не, има още нещо. Да. Имаме си християнска религия, която ни е спасявала от асимилация векове. Но нека бъдем честни. Колко водещи българи, чийто глас наистина се чува и има тежест (а дали пък има такива българи въобще?) са истински, дълбоко вярващи християни? Нека бъдем честни. И да си спомним, че християнствато не е до паленето на свещи и постенето през декември.

И така. Днес е 24 май. А аз си мисля за разни каганати и разни изчезнали народи.

Дали ще е лошо да изчезне българският народ? Така се питам. Нали в края на краищата народите се появяват и изчезват? Важни са общочовешките ценности. Без значение дали има български народ или няма. Важни са ценностите. Така си разсъждавам аз. Така се питам. Но после си отговарям: Сигурно ще е лошо. Защото там, където няма народ, територията се покрива с плевели и се развъждат само вредни, пълзящи твари.

Още по темата

23/05/2016

Нашите автори

В навечерието на 24 май

11/05/2016

Нашите автори

Боят със сопи, или за реакциите

05/05/2016

Нашите автори

За кокошкарите и Капоне

27/04/2016

Нашите автори

Чернобил

Следете новините ни в GoogleNews