Боят със сопи, или за реакциите

Последна промяна на 11 май 2016 в 15:00 6636 5

Калин Терзийски

В село Глогово се били с брадви и сопи. Така прочетох днес в моето прозорче към света – интернет. И се усмихнах.

Знаете ли защо използвам тия патриархално-читанкови метафори като „прозорче към света“, пишейки за интернет? За да ви дразня. Усещайки несъответствието между възрожденски израз като „прозорче към света“ – които се използват предимно за книги на патриарси; и дума като интернет – от друга страна – в която според един закостенял ум няма нищо светло и възрожденско (защото според закостенелия ум „възрожденско“ е нещо, свързано с даскали с мустаци, калеми и плочи и бой с показалката) – усещайки тази дисхармония – вие ще усетите Раздразнение.

Но защо пък трябва да ви дразня? Сега ще ви кажа: Защото само подразненият реагира. Дразнението (както във физиологията се нарича дразненето) е основен физиологичен механизъм. Дразнение – реакция. Няма дразнение – няма реакция. Има удобен, мъртвешки сън, подобен на кома.

Има и парадоксални реакции. Ако се поровите в някой учебник по физиология – ще попаднете и на тях. Когато способността за реакция на организма се увреди, заради прекомерно дразнене – той реагира на силни дразнители със слаба реакция. И на слаби дразнители - с неадекватно силна реакция. Да дам ли пример? Ще дам. Примерно един жив организъм го бият. А той реагира на боя, като се почесва. Или даже не се почесва, ами дори само се ослушва. Ограбват го – а организмът киха в носната си кърпа и нещо мърмори. Но пък същият жив организъм – ако във Фейсбук му напишат, че е глупав и страхлив, задето се оставя така да го бият (а написаните думи са все пак по-слаб дразнител от един истински, жив бой, доколкото разбирам от физиология) – …та този жив организъм реагира извънредно бурно, с неочаквана сила; и направо изпада в бяс.

И така. Някакви хора – активисти от партия, били със сопи и брадви някакви други хора, които не били активисти от никаква партия. Или поне за тях не се споменаваше да са такива.

Прочетох това и ми стана смешно. Усетих яркото, забавно, карнавално и причудливо несъответствие между думи като „активисти“, „партия“ от една страна и „сопи“ и „брадви“ от друга. Както и хубавата, спортсменска дума „меле“. В село Глогово имало меле между активисти на партии и обикновени граждани (о, Боже, граждани!) въоръжени със сопи и брадви. Все едно някой ми каза, че на закуската, поднесена тази сутрин във Версай, негово величество сюзеренът на Франция и херцог на Бургундия Луи XV и мадам Помпадур се наплюскали с шкембе чорба и изльокали седем шишета троянска сливова.

Но в България е така. Смешно, забавно и някак…страшно.

Говорех за физиология, за силните дразнители и слабите реакции; за тъй наречените парадоксални реакции, при които силни дразнители предизвикват слаби реакции и обратното. И изживях една типична парадоксална реакция. Тялото ми реагира парадоксално.

Мозъкът – също. Бях прочел някаква съвсем обичайна за България новина. Хората си се бият. Ми какво пък толкова? Тук сопите никога не са били заравяни в земята. Индианците заравят своите томахоук, но българите – сопите и брадвите – не. Слагат ги зад вратите и чакат да дойде момента. Да се извадят и завъртят – па пата, кюта! – де да ви видиме вие активисти ли сте или пасивисти или на петела шията?!

Но аз вместо да подмина тая новина – подобно на всички останали; та нали те не ме касаят лично, не влизат в дома ми, не ядат от паницата ми, не спят на легълцето ми с женицата ми…Какво тогава да им обръщам по такъв парадоксален начин внимание…? Но аз – не. Първо прихнах. После помрачнях и гърлото ми се сви.

А накрая направих и нещо съвсем прекалено – взех, че се размислих.

И си запредставях: Балкан. Някъде из малка България. Която не е никак малка, ако се гмурнеш надълбоко в нея. България може да е малка на площ, но е дълбока. Като кладенец. И там…Хора празнуват абитуриентска вечер. Пийват, хапват. Всичко е хубаво. Има там някаква политика, има някакви партии, има някакви разногласия и несъгласия…Но какво са те, когато е празник? Нека пием, нека краката потропват по земята и да жадуват за буен танц! Хората се веселят…

И изведнъж – водени от някакви неведоми, мрачни, безумни мотиви, някакви хора взимат брадви и сопи и тръгват да се бият.

А след това – след като са се изпотрепали – взимат, че се оказват хора от партии и при това – активисти. Боже, Боже. Какви партии и какви активисти…като става въпрос за обичайна, дълбока, извираща от тоя ми ти мрачен, български кладенец, безпросветна диващина?! Брадви и сопи! Диващина, която няма нищо общо с никаква политика. А с непоправената ни (а може би – ужасно е да се помисли – непоправима) природа.

Така си мисля. След това се сещам, че партия е дума, произхождаща от латинската дума „парс“; която означава „част, парче от нещо“. И под тоя цивилизован, градски, натоварен с много конотации термин, се крие една дивашка човешка страст – страст към разделението, завистта и омразата към Другия. Та нима нацистката партия в Германия не е трепала със сопи и брадви кого ли не – евреи и комунисти, цигани и протестантски свещеници?! Нима комунистическите партии из много страни не са пребивали със сопи и давали на свинете телата на враговете си?!

И така. Когато прочетох за този бой със сопи, аз първо си казах: Не е ли прекалено силна моята реакция на такава банална, обичайна новина? Та къде живея аз, та да се вълнувам от такива дреболии? И в кое време живея? Я по-така…

Но след това – след известен размисъл - си казах: А не е ли прекалено слаба реакцията на Целият Наш Организъм, на нашето Общество – към такива дразнения?

А слабата реакция на един силен дразнител, както казах, говори за болест на Организма. Така че да вземем мерки. Ако още има време.

Всъщност – добрият лекар никога не губи надежда.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18399

5

Izalina

11.05 2016 в 21:01

Ама защо да е за подминаване новината. Съвсем на място си е. Е, да, можеше да има и малко ултраси и рокери за разкош, ама ко ... Пак храни душата Българска, дет колкото повече кръв има - по възможност малцинствена, но и невинна става - толко по-добре

Иначе, да. Забили човки по клавиатурите сме ненадминати, инак успешно си го ядем по ежедневие. Боят.

52633

3

Red or Dead

11.05 2016 в 15:29

““““....Не е добре да се краде......““““


Така е, но това беше актуално за 20 век, сега си СУПЕР КОООЛ....и си е приоритет за куцо, кьораво и сакато....ето днес дори НАЙ-ГОЛЕМИТЕ крадци решиха допълнително да доинтегрират тия дето ги “избират“, за да може омагьосаният кръг да си се върти, едно време ни разправяха родите ли....учи сине, учи....

2239

2

лекар

11.05 2016 в 15:21

този джапа през физиологията, както през психиатрията и литературата. жалко човече, както и да му е името. за дразнене не става дума, но и за съчувствие вече не...

66795

1

El Commandante

11.05 2016 в 15:11

"Знаете ли защо използвам тия патриархално-читанкови метафори като „прозорче към света“, пишейки за интернет? За да ви дразня"

Ахахахаха, по детски откровено, браво!

Но нямаше смисъл след това да обясняваш, не си подценявай читателската аудитория, тука сме ако не световни шампиони, то поне регионални гросмайстори в четенето.

Обаче е тва: "България може да е малка на площ, но е дълбока. Като кладенец. " си го откраднал от Хайтов брат, дума по дума.
Не е добре да се краде.