Когато линейката не дойде

Когато линейката не дойде, си спомнете, че животът е кратък.

Спомнете си, че дори да беше дошла, може би пак нямаше да може да ви помогне.

Спомнете си, че има куп поговорки, които казват, че вероятно така ви е писано. Нали знаете - "Комуто е писано да се удави, няма да се обеси".

Когато линейката не дойде, се оглеждайте. Не викайте неволята. Тя, неволята, отдавна напусна тая територия, в която две групи идиоти спорят кой е прав и кой крив в малоумието си.

И по-интересното е, че тия спорове не касаят нищо смислено. Те не са свързани с реалността. Те са част от една война, от една безумна канонада с думи, звуци и междуметия, която включва в себе си всеки, за да използва енергията му не за нещо полезно, а за замеряне с фекалии.

Когато линейката не дойде, помощ не иде отникъде, а вие все пак сте бил изряден гражданин, плащал сте си осигуровките, данъците, си спомнете, че живеете в страна, в която линейката идва, когато вече няма нужда от нея.

Така, както промените в законите се правят, след като са измрели маса хора - кой от наводнение, кой от катастрофа, кой от некачествени ремонти, кой от шибано здравеопазване, кой от стрес, кой от нещо друго.

Помните ли - всеки път, когато някой умираше, когато си отиваше от тоя свят, дузина дебели глави се събираха в сградите на властта и започваха да викат - "ей сега ще променим нещата".

Да де, ама всеки път се сещаха за вас само когато вие умирахте. И се сещаха за малко, за да не им държите сметка, а да си кажете - ето, тия хора са загрижени, да им дадем още един шанс.

Когато линейката не дойде, много хора ще ви обяснят защо тя не идва.

А тя не идва, защото:

- си има график - ако спрете да дишате, можете спокойно да издържите 12-15 часа без кислород, тя ще дойде, това да не ви е майка ви и татко ви, да дойдат веднага

- има и други желаещи - а и вие, като сте я викали тая линейка, не сте били достатъчно ясни за това какво ви е

- има си процедура, бе - да не би само вие да умирате - заедно с вас умират поне още 10 души в момента.

Когато линейката не дойде, вие не се отчайвате - не сте сам в страданието си...

Знаете ли, пиша тоя текст и аз не знам защо. Живеем в страна, в която всичко, което се случва, се случва със закъснение. В тази страна на парламента пише "Съединението прави силата", но според мен надписът трябва да е друг - "След дъжд-качулка".

Пиша тоя текст, защото само преди два дни изпратихме един доктор от бърза помощ - доктор Стамов.

Доктор, който, докато изпълнявал Хипократовата си клетва, се заразил с онзи вирус, който според 58 процента от българите не съществува и е измислен от Бил Гейтс, Сорос и извънземните.

Доктор, който вдигнал температура, проявил всички симптоми, а колегите му от Бърза помощ по правилник му отказали линейка.

И когато докторът починал, защото всичко около него закъсняло - но пак по правилник - то сънародниците му започнали да пишат следното:

"Той е имал байпас"!

"Той е бил онкоболен"!

"Лъжат ви, защото трябва да докарат бройки болни от несъществуващата болест COVID-19"!

И така хем докторът си отишъл, защото го пратили на адрес без защитно облекло, защото по правилник нямало обаждане за COVID по телефона...

Хем си отишъл, защото по правилник не му пратили линейка...

Хем накрая сънародниците му махнали с ръка и казали - "Това е измама, той не е бил на 42, а на 49, не е бил болен от COVID, вижте видеото на Джуди Майковиц и си пуснете 5-6 интервюта на Антония Първанова"...

Когато линейката не дойде, не се ядосвайте.

Не се ядосвайте за нищо, защото живеете в страна, в която всяко добро дело се наказва.

В зависимост от това на кого уйдисва и на кого не това добро дело.

Дарете пари - веднага ще се окаже, че сте враг, защото дарявате пари в държавата на MAFIQTA.

Подарете знание - веднага ще ви сразят с това, че или дарявате грешно знание, или сте идеологическа подлога на Путин, Сорос и извънземните.

Подарете любов - и веднага ще ви теглят една майна с думите - "точно ти ли ше ми даряваш любов, бе, грозник такъв".

Когато линейката не дойде, си спомнете за доктор Стамов, който не се поколебал - влязъл при болния и въпреки че се досещал какво ще стане, не се отказал.

Дал му първа помощ, после го закарал в болницата.

И после - после платил с живота си.

За да може ние после да го наречем "част от измамата COVID, измислена от рептилите и масонската плутокрация".

Когато линейката не дойде, просто застанете на място.

Погледнете небето.

Вижте звездите.

И примирено махнете с ръка.

С този текст отдавам почит на един лекар, който си отиде, за да покаже, че моралът, честта и отдадеността на професията са по-важни от всичко останало.

С този текст почитам светлата памет на гражданското общество, което се спомина някъде след 1997 година и сега духът му витае наоколо, повтаряйки постоянно чужди думи, носещи "дъх неприятен на чужди уста".

С този текст искам да ви кажа следното...

Ако сме загубили способността си да се възхищаваме на нечий подвиг...
Ако сме загубили усещането си за добро и лошо...
Ако сме загубили способността си да различаваме истина от лъжа.
Ако сме загубили чувството си за състрадание...
Ако сме загубили инстинкта си за самосъхранение...

Ако сме загубили всичко това, то за нас надежда няма.

И линейката няма смисъл да я викаме изобщо.

Най-добре последния да изключи апарата за командно дишане.

Светла ви памет, доктор Стамов!

Ако всички бяха като вас, мен нямаше да ме има, защото нямаше да има смисъл да пиша тоя текст.

Следете новините ни в GoogleNews