Измекярската душевност на териториалните политици

Владимир Йончев 24 март 2013 в 15:41 8736 32

 Николай Фенерски
Николай Фенерски

 

Николай Фенерски,

Severozapad.org

Янето у телевизора преди прах за пране Рекс и закуска с ниско съдържание на мазнини... Видехте ли го? Я телевизор не дзепам, само това ми липсва, ама по случайност го засекох тоя образ и ми се обрънаха чИрвата у позиви за повръщанье. После одих да си хвърла две шепи вода на очите, да ги поизмия от грозната гледка. Тоя смрад така ми действа по принцип, ама като го пущиле и в рекламния блок, ептен се смарангьосах. И взех да дира асоциации - кво общо има тва създание с праха за пране? Телевизионерете да не би да ни пращат закодираното послание, че след Янето требва да почистим, щото откъдето мине, остава слуз?

България е ООД, отговорността на политиците е ограничена, печалбите и дивидентите си ги разпределят шепа съдружници, назначили са служба за вземания, наречена НАП, нарезали са 111-те иляди квадратни километра като баница, раздали са парчетата на монополистите, прибират си процентовете от тех редовно, турили са пъдари и бирници, наречени милиционери, по пътищата, за да увеличават и те приходите. И това е. Един необременен от чувства за дръжавност, родина, отечество и други подобни нерентабилни абстракции управителен съвет. През известен период съдружниците се поомешват, за да сложат на управителското место нова физиономия с цел подбъзикванье на електоралните единици, ама съдружието си е все същото и фирмата продължава да си действа. За електоралните единици, демек назе, ги боли дреата, за тех е важно оодето да пуска по некой левец, нищо друго.

Некои министри са само служители на фирмата, не са акционери. Има случаи, когато такива бачкатори решават да станат съдружници и действат автономно. Следват санкции по медиите от истинските стари съдружници. Разни грозници от последното управление на оодето требва да си знаят гьола и да се не опитват да прескачат нива. Щото червеногъзите маймуни, които са основни акционери с 51 процентов дял, почват да се дразнят и да наказват. Останалите 49 процента са разпределени между шорошоидите от служебното настояще управление на фирмата, депесета, ендесевета, гръбавата партия и друга плева. Може с процентовете да сме у грешка, ама в общи линии е така. Дръжавен истински мъж, доблестен и чист душевно човек сред тия измекяри не дирете. Нема да намерите. А ние чакаме законност като некакви наивници.

Баба ми обичаше думата измекярин, ползваше ги за описване на най-бедните хора от своето детство. Немали си нищо свое и все на чуждо работели за коричката леб. Познавам и я такива, има ги още из Бела Слатина, бедността при тех не се възприема като бедност, а като единствено възможен начин на живот, отвъд който те не се стремят да стигнат. И не става дума за примирение - просто така си живеят, щото не са виждали друго. Територията ни е един такъв измекяр, управлявана от измекяри. Кръпките и дупките по шосетата са кръпките и дупките по гащите на измекярина, за коричката леб измекяруват всички на чорбаджията, олицетворен от има нема иляда човека, също измекяри. И още иляда откровени бандити. Това са, нема повече. Съдружниците у ООД България са толкова. Пръвите хиляда, да ги наречем „представителство“, които не са собственици на въображаемите си богатства, а ги дължат и те на некой друг, се водят ужким политици, социолози, политолози, журналяги. От своя страна представителството е разделено също на две, едните папкат от ръчичката на западните чичковци, другите целуват подметките на източните чичковци. Бандитите и те са тесно свръзани с представителството. Та това е сметката, две хиляди мутанти пият сосеца на милионите нещастници. Или както се викаше у казармата, ше ти изпия мозъка със сламка. И тия така ни го пият.

До един са измекяри, които не осъзнават душевната си бедност. Може да се наглъфат с милиарди, но психиката им си остава измекярска, оскъдна и пръвосигнална. Те - всичките наши политици и деветдесет процента от журналистите и другите медийни муцуни - по друг начин не умеят. Не разполагат с по-големи хард дискове и рам памет.

Вижте го Телевизор Дудуков, понастоящем набеден за шеф на ТВ7, едно време тръгна от конферансие по мутрокупони, днеска в догановата медия се прави на мъж. Получи тоя ограничен индивид пари и задание и почна да хвърля гюбре срещу вентилатора. От него плъзнаха чаршафните слухове за Плевнята, подети после бодро от диарийножълтия „Всеки ден“ - все едно нас ни вълнуват личните истории на т. нар. президент. Не че сме на страната на Плевнята, напротив, но поради съвсем друга причина, поради причина на безхарактерност и слабоватост, така да се каже. Не може да избега от съдбата си на марионетка... А поръчковите изпълнения на Дудуков и Боршош се забелезват с просто око от стотина километра.

Често по форумчетата се произвеждат от нищото спорове про и анти Русия, про и анти Запада, доникъде не водят, но удивителното по тая досадна тема е явното разделение на ролите в медийното и обществено пространство, дето му викат ората - знаем всички кои са антируски настроени журналисти, известни са и куманистическите медии... Елементаризирането дори на журналяги, имащи се за „съвест на нацията“, като Иво Инджев и „поета “ Е. Сугарев говори единствено колко всички са зависими от нечия хранилка.

И гледайте сеги колко налудничаво са го направили да звучи това просто изречение - България требва да стане независима дръжава. Ха-ха. И да се опита сама да си стъпи на краката. Не с копейките на Лукойл, нито с центовете на Шорош и еврофондовете. Стига сте просили и измекярували. Нито на изток, нито на запад требва да гледаме с влажен кучешки поглед да ни подфърлат некой оглозган кокал. Требва да направим най-простото нещо на тоя свет - да си издигнеме наново къщичката, да си реставрираме онова, дето вече сме го имали, да почнем да си сглобеваме собственото битие от нулата. С бачканье. Тръгва се обаче от горе и се връви нанадоле. А горе нема никой. Горе са измекярете с мозък колко апче аспирин у кратуните.

Нито рубладжиите, нито шорошоидите и еврокрадците имат правото да се кандидатират в следващите избори или да ни агитират за каквото и да било. Русофили и западофили винаги е имало за съжаление сред измекярското ни политическо племе. Българофилите са в недостиг (ще пропусна да спомена ментетата). Либералите реват срещу национализма, ама на мен ми е интересно какво точно е национализъм? Дали това да мислиш как да подредиш селото си, града си, страната си? Дали това да искаш децата ти да не емигрират? Дали желанието да сме истинско общество с обща идея и кауза? И понеже думата национализъм плаши разни изтръпнали душици, ше ползваме думата българофилство. Егоизъм ни е необходим, държавен егоизъм.

А какво имаме в наличност, питаме ние? Имаме Архонта и Трактора, които се не срамуват да се съюзяват предизборно. Срамът е усещане човешко. Пожарникарят ипонец хипертоник отвори вратата за всекакви демони след себе си. Вече даже и такива креатури не се свенят да си поискат парченце власт. А властта е нещо сакрално. И не е играчка за нискочели и дебеловежди цървули. Имаме си още и Цецоу, който казва, че Костов не си бил слагал нищо никога на сърцето, завидял му на вегетарианското здраве значи... Ама Костов е от съдружниците в оодето, а Цецоу е само кандидат и не може да се мери с него по откраднато. Затова единият си го слага на сърце, а другият не. Подчинените винаги са по-стресирани от шефовете.

Но да продължим със съобщението, че дупетатите масово излезнали на трудовата борса като безработни, за да взимат от половин до една година по едни иляду и двеста лева месечно. Не се изпуска такова „социално подпомагане“. Така хем ше могат на спокойствие с парите на данъкоплатците да агитират за партиите си. Несправедливо ли ви се струва? Такъв е законът. А и справедливостта е абстракция също. На тоя фон бива да добавим и случая с възрастния човек, който миналата седмица отишъл да си плати тока в пощенския клон, като чул сметката си, се разтреперал, изсипал всичките си стотинки от портмонето, направил две крачки и паднал. И повече не станал. Това вече не е самоубийство. Това си е чисто предумишлено убийство с известен извършител.

А новият здравен министър бил мобилизирал регионалните здравни инспекции да издирват ората, които са на ръба и са готови да увиснат на крушата. Това как ви звучи? Реалистично ли е? Щото ако критерият за издирване на такива ора е отчаяният им външен вид, не знам тия инспектори как ще се ориентират по улиците. Народ от самоубийци марширува на талази. Или може би рискови са тия, дето се усмихват? Щото вече са се прежалили наум, а и да се усмихваш без причина тук си изглежда налудничаво.

И последното политическо събитие, с което прикючваме трагичната част, е, че Цацарката рече, че почнала била процедура за изземванье на лиценза на чехълите от ЧЕЗ. И наще ора понеже са праени у ботуш ше поверват одма на таа галимациа, а? Управата на оодето ше смени сал монополиста, тва е. А ако сметате, че ше намалат сметките за тока, ше има да почакате. В некой друг живот. Чехълите почнаа да се ребедеат - щели да ни запират шенгеня. Лелии, па ние ше си легнеме с чарапете. Ма и да са радваме на цацарските изцепки, все си е две, нали ви рекох - ше направат сал една рокада на посредническата фирмица, подизпълнител на оодето. Гяволете ше продължават да си се подиграват с назе до второ пришествие.

Като рекох гяволе, те напоследък много нападат тия дзверове, по време на пости се активизирват. Да се пазите. А по хистори чанел даже показале ка изглежда гявола - като Барак Обама го биле догодиле. И ората зеха логично да питат ми в такъв случай ангелите на кого приличат? Да не е случайно на ББ, ЦЦ, СС или АД? Представете си Делян Пеевски с ангелски крилца на гръбчето...

За финал си остаихме един не по-малко вълнуващ случай от родната селска действителност. На ниво столица, големи градове и чужбина се приказва с едни такива кухи и неразбираеми фрази, както са изразяваха примерно Съсела от БСП и мадридският играч на рулетка. А на най-ниско ниво дори нема нужда от думи. Кметът на едно бургаско село си бил развел половите неща пред свои съселянки, дошли у кметството да му искат нещо. В превод тоя жест означава „що ма не фанете да ме поразведете“. И по смисъл означава отказ. Демек, тоо кмет нема да удовлетвори молбата на жениците. Рустикалният стил е изчистен и ясен. Свая си началникът гащите, вади мрътвеца и го люлее. Абцоютно същото, бацета и бацки, прават и ония на най-високото в одговор на нашите искания. Просто стилистиката им е по-лицемерна.

----------------

Николай Фенерски е автор на идеята и каузата Резерват Северозапад, която първоначално тръгва като носталгичен сайт-речник на северозападните думи, изрази и дълбокомъдри сентенции през 2002 година. Постепенно около идеята се събират хора, милеещи за Северозапада, сайтът се разраства, създава се форум и сдружение със същото име. През 2012 година се появява документалният филм “Резерват Северозапад”, автор, продуцент и сценарист Н. Фенерски, режисьор по монтажа Пламен Николов, оператор Георги Маринов. Филмът взима участие в различни фестивали и печели сърцата на зрителите. Предстои да бъде излъчен по някоя телевизия и да бъде пуснат за свободно разпространение в интернет. Н. Фенерски е инициатор и редактор и на алманаха за култура на областите Видин, Монтана и Враца “Резерват Северозапад”, чийто първи брой излиза през 2010 година, а втори брой ще бъде пуснат в продажба от началото на февруари 2013. Н. Фенерски публикува проза и публицистика от края на деветдесетте, през 2009 г. излиза първата му книга сборник с разкази “Апокалипсисът е дело лично”, в края на 2012 излиза и втората му книга роман в разкази със заглавие “Не казвай на майка си”. И в двете книги има текстове, свързани по някакъв начин с мястото, където авторът израства – Северозападна България.

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

     
    X

    Богословът доц. д-р Константин Нушев в студиото на OFFNews