Из делниците на един луд (29 май–2 юни)

От стр. 1

Четвъртък, 1 юни

Борисов поздравил децата за 1 юни и написал във Фейсбук: „Мои Фейсбук приятели ме зарадваха със снимка на това прекрасно детенце – Денис Иванов, на 8 месеца. С тяхно позволение бих искал с нея да поздравя всички дечица по случай 1 юни, да им пожелая много радости, усмивки, безгрижно детство и щастлив живот.“

Помня през 2006 г., Станишев беше премиер, група пенсионери, явно сини реститути, се бяха събрали пред МС и скандираха: “Благодарим ти, Сергей, за щастливото детство.” Излязла Илияна Йотова и ги навикала: “Какво детство бе, когато вие сте били деца, Сергей не е бил роден!”

“Точно за това и благодарим!”

За съжаление днешните дечица няма да имат тоя късмет. Но мисля, че ние с право можем да благодарим на Борисов за щастливото детство. Благодаря, г-н Борисов!

Да поздравиш децата уж с детска снимка, а всъщност, пак да пробуташ твойта си. Хитро! Или нахално…

Между другото, чета, че Адриана Лима се омъжила за себе си. Снимала се с красива халка и качила снимката в Инстаграм: "Какъв е пръстенът ли? Символичен, аз съм отдадена на себе си и на своето щастие. Омъжих се за себе си."

При определени условия това също е вариант.

Велизар Енчев твърди, че Сидеров бил в Москва. Отседнал бил в тузарския „Риц Карлтън“. Официалната причина била участие в международен форум на тема „Какво ни обединява?“, организиран от партията на Путин "Единна Русия". Но това било само за парлама. Всъщност, разправя Енчев, Сидеров бил там с цел „управление на банков депозит“, цитирам, щото транзакции от рубли в долари през таен депозит се правят лично и само в банката-депозитар.

Заедно със Сидеров в Москва е и бившият гл. секретар на МВР Светлозар Лазаров, широко известен като човек на Пеевски и ДПС, който отскоро бил станал национален координатор на "Атака", т.е. втори човек в партията. Не знам верно ли е. Просто ви съобщавам какво прочетох, за да сте информирани или, съответно, дезинформирани.

Вестник "Атака" се хвали, че любимата на вожда Деница Гаджева се е появила в малка роля в продуцирания от Любо Нейков и Евтим Милошев лекарския сериал "Откраднат живот".

Ролята ѝ е на ендокринолог. Ендокринологията, както някои от нас знаят, е медицинска специалност, която изучава жлезите, заболяванията свързани с тях и методите за лечението им.

Ако не бях убеден, че Нейков и Милошев са замислили некоя далаверка, за чийто успех им е нужна подкрепата на Сидеров, бих могъл да си помисля, че, давайки тази роля на Деница, интелигентно подбъзикват Сидеров. Щото, мисля, че не е тайна, той има известни проблеми с хормоналната система. Доста известни…

Петък, 2 юни

„Сега“: „В цялата страна вчера беше отбелязан Денят на детето.“

Така беше. Имаше мероприятия навсякъде. С което ние като общество и държава отметнахме и ангажимента си към децата. Така де, един ден за децата, един ден за жената, един ден за труда, един ден за независимостта, 2-3 дена за благотворителността… Ми те дните ни не са безкрайно. Толкова много проблеми имаме, че не можем да си позволим да им отделяме по повече от един ден.

Оня ден чета из медиите: „Българин е сред фаворитите на „Гласът на Франция“. Момчето се казва Винсент Винел. Родено е сляпо и е изоставено, а на 3 годинки осиновено от френско семейство. Струва ми се малко цинично да наричаме това захвърлено някъде из българските сиропиталища и отписано от всички дете българин. Сега е българин, а преди 20 години е бил никому непотребен несретник. Та не е българин. Щеше да е българин, ако беше получил този шанс и беше станал това, което е станал, у нас. Но това не е станало и не би могло да стане нито преди 20 г., нито сега, нито след 20 г.

В словото си на тържествената заря-проверка по случай Деня на Ботев във Враца президентът Радев казва: „Преди 141 г. един юнак „в младост и сила мъжка“ загива от куршума там горе в Балкана. За 28 години той написва 20 стихотворения…"

Не го разбирам. Хвали ли го или го упреква? За 28 г. той написа САМО 20 стихотворения? Или: За 28 г. той написа ЦЕЛИ 20 стихотворения! По-вероятно е да го упреква и то с основание.

Както и да го гледаме, изключително ниска производителност. Представете си например, че се беше приело предложението на министъра на културата, а сега шеф на съответната комисия в НС, Вежди Рашидов творчеството на писателите и поетите да се оценява по системата СИ: "Когато сложиш на масата творчеството на един писател, когато една над друга книгите се издигнат, един ще има 50 см., а друг 10 см…” Ботев, сиромахът, надали ще ги докара и до 3 см.

В тая връзка само ще отбележа, за тия, дето се оплакват, че пишем дълго. Нека има. Та както и да се реши да се мери – било в сантиметри, било в декари, все да ни хване мярката. Лично на нас ще ни е най-сгодно в декари. Ако не ви мързи можете да сметнете – 15 години всяка седмица по едно вестникарско фолио. Ако ни се въздаде в земя, направо ще станем кулак.

Обажда се колегата Иван Бедров. „Докторе, вика, какво е сап?“ Щото е наясно, че сме от село и ги разбираме тия работи. Интересувал се, защото евродепутатът Ангел Джамбазки написал, че и по него „ще игра сапот“ и той не знае да се зарадва ли, да се притесни ли. Не можах да скрия от него, че сапът е нещо като „на теслата дръжката“, но доста по-голямо.

Да ви въведа с две думи. Ивайло Дичев написал остра статия по повод новата мода абитуриентите да ходят на бал с народни носии в „Дойче веле“. И Бедров я препечатал в Клуб Z. Което вбесило патриота и евродепутат Джамбазки и той написал една… едно… А, бе, жанрово е неопределено, но звучи страшно. Само един откъс за илюстрация: „Няма гаранция, че псевдо-интелектуалният импотяга и национален нихилист, изкарал тази „мъдрост“ от южния край на храносмилателната си система, няма да завърши вечерта като дрогиран, който прави секс с пръч. Или осел... Жалкари... сополи… Искат да заличат традицията… Да наложат на нейно място собствения си образ на грантово-мотивиран и безполов импотентен транс-джендър-плужек със запек и поглед на пикаеща крава, устремен в светлите бъднини на комунизма, пардон на глобализма... Обаче няма да им мине номерът. Ке игра сапот.“

Не знам Джамбазки дали някога е обличал шаячни потури да походи малко с тях в некой топъл ден. Ние сме го правил и не веднъж. Като единствено селянче в класа на нас се падаше за всеки 24 май да се обличаме в потурите и абата на дедо и да минаваме през целия град. След което майка с дни подмазваше с крем „Здраве“ прежулените места, които от учтивост няма да споменем. И понеже Джамбазки споменава „южния край“, да ви казвам ли как се правят тия работи с пояс и потури? Добре, няма…
Сега се сещам. Виждали ли сте Цветанов в народна носия? И това ви харесва? Не мога да ви помогна тогава.

Ще да пия на пук врагу,
на пук и вам, патриоти,
аз вече нямам мило, драго,
а вий... вий сте идиоти!
Ех, Ботев, Ботев…

Слушам сирените и си мисля. Ако сега се случи една такава ситуация, да трябва да се освобождава народът, аз бих ли дал живота си? Честно казано, не съм единодушен. Може би, но не за целия народ. Първо ще извадя едни 33.54%, гласували за ГЕРБ, ще извадя и едни 9.31%, гласували за патриотите, а също и 4.26% за Марешки, 2.94%, гласували за ДОСТ. За малко да забравя, задължително ще извадя и 27.93% соцсимпатизанти. Щото, съгласете се, че ще бъде много глупаво да се жертвам за хора, на които главите им още са пълни със сърпове и чукове… На останалите 20% ще направя социално-демографски разрез, да видя по етноси как са, по възраст, по образование, сексуална ориентация… И тогава ще реша окончателно да се жертвам ли.

To be continued

Още по темата

29/05/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (22-26 май)

22/05/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (15-19 май)

15/05/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (8-12 май)

01/05/2017

Нашите автори

Из делниците на един луд (24-28 април)

Следете новините ни в GoogleNews