Из делниците на един луд (20-24 април)

Понеделник, 20 април

По данни на НСИ в края на 2014 г. сме били 7 202 198 души, със 43 479 по-малко спрямо 2013 г. Като се сметне излиза, че населението на страната се топи с по пет човека на час.

С това темпо ще свършим след 1 440 439 часа и 35 мин. 164 години. При последното преброяване през 2011 г. сме били 7 364 570 души. Само лани са емигрирали 29 000. 20% от населението са пенсии – над 65 г. А децата под 15 г. са 13.9%. Което показва ясно накъде сме се запътили.

Е, възможно е междувременно да ни се случи някой управник, който да привдигне икономиката, да оправи здравеопазването, да подобри цялостно живота на населението и да спрем да се топим.

Да не повярваш…

Това, което турците не можаха да направят за 500 години, българските управници постигнаха за 25! При това без насилие, с чисто демократични средства, с избори, пазарна икономика, правова държава… Да не забравим и плуралистичната партийна система, много плуралистична! Над 300 партии имаме. Дето викал Андрей Ляпчев, българинът, като няма какво да прави, драпа си кайсиите или основава партия. Не отива да печели пари по честен начин - с търговия, с работа, с чифлика си - ами гледа все към парламента, гледа все към Министерския съвет…

И въпреки тази преливаща отвсякъде демокрация народът пак бяга. Кой ще ви ходи по магистралите, господа управляващи?! Кой ще ви живее в санираните блокове? Кой ще ви разглежда музеите?!

По данни на ЦРУ обаче още в средата на 2014 г. сме били под 7 млн. - 6 924 716. Което е с 277 хил. по-малко от числото на НСИ и показва, че ще изчезнем след 1 384 943 часа и 15 мин. 158 г. Според ЦРУ по прираст на населението сме на 229-то място от 233 държави. Само малко пред Сирия, където бушува война. И още един факт, за пълно настръхване на космите. България е на 6-то място сред анализираните 225 държави по смъртност с 14,3 на 1000. Триумф на здравната каса над българина. Пред нас са само Гвинея-Бисау, ЧАД, Лесото, Украйна и Южна Африка. Изпреварваме дори Афганистан и Сомалия, в които от години се водят военни действия.

Само да отбележа, че след 1 384 943 часа ще изчезне последният български гражданин. Което не означава етнически българин. Най-вероятно ще е циганин. Българите ще са изчезнали много по-рано.

Министърът Москов вика: "Искам да спрем теча на парите за здраве. От това няма да пострадат нито родилките, нито онкоболните. Има много болници, през които в годините минаваха мъртви души…”

„Кривнах, наистина кривнах, обясняваше търговецът на мъртви души Чичиков, кривнах, какво да се прави? Ала кривнах чак когато видях, че по прав път не се сполучва и че по крив път е по-пряко. Ако съм вземал, вземал съм от богатите. А тия мерзавци, които са по съдилищата, вземат с хиляди…”

По прав път не се сполучва… И затова никой не върви по правия път. Та може и да стане това, дето го е намислил министърът, но по-вероятно е да не стане. Кадрите на българското здравеопазване вече 25 г. карат направо по кривите пътища, изработили са си една норма на печалба и тя ще се запази. Като крайно наистина ще пострадат родилките и онкоболните. Винаги така става, затова съм сигурен.

Пуснали арестуваната Ченалова под гаранция от 8 хил. лева. Вика: "Проявява се изключителна активност спрямо мен, а за сходни ситуации по отношение на други хора било то магистрати или не, това не се е случва. Това е съмнително…"

Демек, от толкова много корумпирани магистрати и политици, избраха мен.

Тя сама се избра. Просто госпожата настъпи котака по случая „Белведере”, та се наложи френският посланик лично да спасява собствеността на френския инвеститор. И стана международен скандал. Ако се ограничаваше в рамките на националната далавера, като нищо щеше да продължи да раздава правосъдие.

Вторник, 21 април
Вежди росен-росен по телевизора: „Какъв скандал, че ме показват в музей на пъпа на Европа?”

Него показват? Не главата на Севт III! То верно, че има известна прилика, ама чак дотам…

Приличаше ми малко на снощен. Ама той винаги на това прилича. Може да взима по малко веднага след сутрешния си намаз („за пресичане на настроението”)… Турците имат една поговорка: „Пияна камила по-лесно носи товара.” Ама при хората май не е така… Не знам, но е грозно да си избиваш махмурлука през медиите да разправя за кукузела Георги Петров, както той веждиво нарича хористите от „Йоан Кукузел”, който се оплака, че не им плащат хонорар: "Получиха командировъчни, колкото получава един министър - 35 евро. Човекът си има самолетния билет, дневните са му осигурени, хотелът – ще му дадем сто лева да се успокои без да пее, ако може. Айде аз ще му дам 50 лв. от моя джоб…"

Да, бе, тоя кукузел от какво се оплаква? Можеха да го пратят с влака, да спи на гарата и да яде суха храна доде се запече. Не знам дали съм ви казвал, но Захари Стоянов от това умрял. През 1893 г тръгнал за Парижкото изложение и по целия път ял пастърма и се задръстил. Както и да е.

Сто лева му се досвидя на Веждито, но 50 ще му даде като нищо. Колегата Мирослав Иванов пише в блога си, че големият патриот и меценат спасил милионите си в КТБ. Направил две цесии с фирми на енергийния бос Богомил Манчев. Наричам го бос, макар, че някои други си позволяват да го наричат по друг начин. Имат бол пари, наричат го. Гледам, че Румен Овчаров е осъдил Лудото Яне на 1500 лв. глоба и 1200 лв. разноски, дето му рекъл, че е част от енергийната мафия. И на Яне му турили запор на заплатата… Та едната цесия на Вежди била за 661 122.53 лева и друга за 1 939 995.52 лева. Общо 2 601 118.05 лева.

Банално е вече да се напомня за приятелството на Вежди с Илия Павлов. Затова ето нещо различно - Вежди Рашидов в прегръдките на Иво Карамански. Сн. burgas-podlupa.com

Разбира се, ще се отклоня за малко, една снимка нищо не доказва. През 90-те години на миналия век бях възложил на рекламния отдел на вестника, който ръководех, да организира едно купонче на бартер срещу реклама. Докторът много обичаше купончетата, пък и му се отдаваха някак си… Та организираха го хората, някъде в „Младост” беше. Към 10-11, тъкмо вече сме изпаднали в „източно великолепие”, се появи Карамански. Седна, запознахме се, чукнахме се. (Дано никой не е снимал!) Оказа се, че кръчмата е негова и той ни е домакин. Надълго ни разказа за мечката си. Но до прегръдки и целувки не сме стигали. От една среща не може да се постигне чак такава близост. Но Веждито е по-непосредствен. Той, както обясни Божо, сяда с френския министър и веднага скъсява дистанцията: „Наздраве, приятел!” Та не знам…

Казах ли ви, че туй, дето престана да реве като шотландско пони, не е случайно? Друг път да ме слушате.
Да се върнем още за малко на скандала с изложбата. Всъщност, скандал наистина няма. Един сайт, основавайки се на някои контрафакти, написа, че Мадам В. взела 1500 евро командировъчни, двама емигранти оспориха налаганата от медиите представа, че Париж се е завъртял около българската изложба и главно около придружаващите я лица… И всичко щеше да мине и замине. Кучето си лае, керванът си върви. Но не би, керванът реши и той да лае по кучето. Вежди пети ден обикаля телевизиите и вестниците да обяснява с инфернален патос какви мизерници са критиците и какво чудо е направил той за културата на България.

Та казвам, че скандалът му е добре дошъл като вторичен и третичен повод за реклама. За да може да обикаля като цветарка из медиите и да се самовеличае.

Но друго ме ядосва. Свободата на словото се е укрила дълбоко във Фейсбук и няколко сайта, малка кохорта от антисистемни писачи партизанства из мрежата, но на властта и това ѝ се зловиди, ако може да го запуши. И да се чува само „Ура” и „Да живей”! Ама не може! Няма как Пеевски да ни купи всичките! А няма и с какво да ни уплашат. В статията си „За интереса на партията”, адресирана до премиера Петко Каравелов, Захари Стоянов пише: „Няма от що да се боим. Ние стоим толкова низко, щото няма нужда от събаряне.”

Та и ние така. Нито нещо могат да ни дадат, нито нещо могат да ни вземат.

Това стана малко патетично, не ли?

Имах навремето един колега в СУ, после стана банкер. Близки бяхме, та веднъж го попитах регъл взема ли комисионна за кредитите, които дава. „Пробван съм, вика, на $100 хил., издържах. За друго не мога да гарантирам.” Та искам да кажа, че човек, който не е пробван с неустоимо предложение, не може да е сигурен. Предполагам, че в такъв момент един честен човек си мисли: Сега съм относително честен, но ако взема тия пари, ще мога да си позволя да бъда напълно честен… Обаче изглежда, че за да получиш предложение, трябва да дадеш някой и друг нишан, че си готов да го приемеш. То е една такава сложна диалектика…

Сряда, 22 април

Зарекъл се бях да не се занимавам с Бареков повече. Но се вбесих от разговора му с Митко Цонев по БНТ. Бареков рече: „Не може партия, взела 17% на изборите, да бъде унищожавана за сметка на проектчета на Татяна Дончева, на агент Гоце.” И сто пъти повтори тия 17%. А Митко Цонев, иначе доста любознателен, хич не поиска да разбере каква е тая трънска сметка, по която Бареков ги изкарва 17%. А тя сметката била точно като на министър Теменужка с отстъпките за американските централи. На изборите за ЕП през 2014 г. бебеците взеха 10.65%, кажи ги 11. На парламентарните взеха 5.7%, кажи ги 6. И те станаха 17. Значи имал Бареков 17%, ама не наведнъж… По тази логика Бойко вече иляди. И водещият от националната телевизия Цонев го остави да си наставя на воля! Що бе, Цонев? И защо Бареков е през ден в предаването ти? Зер представлява некоя голяма политическа сила?! Знаех си, че тази подкрепа, дето Цонев я даде публично на Бареков лани, не е била случайна. Има нещо зад нея, чувам как шумоли…
Вежди се извинил. Смотолевил нещо подобно на извинение. Дето викаше един герой на Балдачи, ако извинението струваше пари, щях да съм Бил Гейтс. Да си навре извиненията… Един мъж може да си навре нещо на поне четири места, но ние разбира се имаме предвид само едно от тях…

Новият шеф на КЕВР Иван Иванов вика, че в българската енергетика има течове за стотици милиони левове, изчезнали и откраднати. Имало слънчеви централи, които продавали ток и през нощта, възползвайки се от небрежността на съответните институции, в това число и на енергийния регулатор. Небрежност?! Я, даге! После тия небрежните си намират едни пачки в джебетата, но нали са небрежни, хич не обръщат внимание… „Ние, вика, сме една от най-бедните енергийно държави в Европа, 61% от домакинствата у нас харчат повече от 10% от бюджета си за ток и парно.” Тоест, признава, че 61% от българите са енергийно бедни! Казах ли ви, че енергийната бедност вече е настъпила?

Четвъртък, 23 април

Много глупави хора са това българите! Не им е достатъчно да забогатеят, трябва и всички да разберат. Изкарат някой лев и веднага си купуват скъпа кола, построяват си огромна къща… Що, бе?! Що не си ядете и пиете парите тихо, има време и да се покажете! И в секса сме такива. Пет пари не струва чукането без хваленето. Имах един колега в „Монитор”. Колчем стане дума за некоя мома и той се обади: „Тая съм я е…” Кой те пита, бе!

И във властта сме същите. Забелязвате ли, че вече не се говори за сиви кардинали? Всичките искат да са на ачика!
Та по темата, де… Кметът на родния Пазарджик Тодор Попов, който е и шеф на сдружението на общините, си направил малка селска къщичка в с. Паталеница. Обаче от Битивито отишли и я снимали. Няколко декара двор, къща над 400 кв., друга къща за гости, оранжерия, басейн, джакузи, фитнес, BBQ, малка рекичка дори си прекарал…

Малка спретната къщурка, две липи отпред…

Експерт по имотите оцени обекта на 1.5 млн. лв. Кметът вика, че е пресилено. В Пазарджик цените били по-ниски. Обаче признава, че само оградата му излязла 86 хил. лв. За да събере 1.5 млн. при 2000 лв. заплатата са му нужни 750 месеца. Жена му има участие в четири фирми (бизнесът ѝ, естествено, потръгнал след неговото възшествие), но и с нейните приходи остава дупка от къде милион. А не се е чуло да събират жълъди в близката гора с цел прехрана… Та имотът остава малко необоснован от приходна гледна точка. И прокуратурата проявява обезпокоително внимание. Още повече, че се разбра, че шефката на кабинета на господин кмета е застреляна защото прибрала тлъст рушвет за сделка с имот в центъра на града, но рушветодателят не спечелил сделката, а тя (те?!) не върнала парите.

„Факт е и аз не се крия, че имам имот и селска къща в Паталеница и аз не се крия. На мое име. Нали, защото сега като стане зелено, като ти се покажат розите, това-онова, да седнеш вънка, уникално. Разбираш ли ме?”
Ние, понеже живеехме близо до затвора в Пазарджик, та отговорно твърдим, че и там има зеленко, градинка с рози, много рози…

„Хората в селото са доволни, защото заради селската къща на кмета имат идеален асфалтиран път без дупки”, пише „Стандарт”. То на хората колко им трябва…

За Вежди повече няма да говоря. Ако и той спре да говори, ще си направи неоценима услуга. Но ще изясня един въпрос, който не ми даваше мира няколко дена. Когато обясняваше как Оланд го похвалил и как изложбата нямало да мине толкова добре, ако не било това правителство, Борисов нарече Оланд „форлайтера на социалистите в Европа”. За втори път употребява тая мъчна дума. Каза я за Меркел преди време. И двата пъти на заседание на МС и от всичките му умни министри един се не намери да попита кво е това. Загубих си половин ден да питам тоя и оня. Оказа се, че става дума за vorlaufer (предтеча, предварителен спускач при ските, също при автомобилните ралита). Произнася се: форлойфер, а не форлайтер. Както съм казвал, с новите думи трябва да се внимава много. И със старите, де… Не подигравам незнанието, а самочувствието и самомнението. Кажи си водач, лидер, що си кълчиш езика с думи, дето не ги разбираш.

В Лас Вегас се учредила Църквата на бекона. „Беконът е нашият бог. Защото беконът е истински.“ Вече се били записали над 4000 членове. Чудя се дали да не стана и аз беконист. Лесно ще приема новата вяра. Хич не е нужно новият бог да ме агитира да нямам друг бог, освен него. Аз и така нямам. От дете се кръстя в бекона – осолен, пушен, пържен, на скара, с паста, с яйца, с кромид… В какъвто и вид да ми се яви, вярвам в него. Може би само богът на вратната пържола може да ме вкара в изкушение и да ме отклони от правата беконска вяра. Но те са роднини, не вярвам да се ревнуват.

Петък, 24 април

Данни от изследване на „Екзакта” показват, че българите много-много не свързват собственото си благополучие с това на държавата. Песимистите за бъдещето на страната били 50% срещу 37% оптимисти. Но по отношение на личните перспективи нещата се променят. 41% са песимисти за бъдещето си, а оптимистите са 44%.

Много отдавна сме казал, че българинът, за разлика от Лудвиг XIV, както го нарича Веждичката, не мисли, че той е държавата, точно обратното: „Държавата – това не съм аз”… И мрази държавата и я краде при всеки удобен случай.
И това не се дължи само на робството, а и на последвалите го български управления. Но така е, като се оставяме да управляват българопитеци… „Най-обичам да е.., по-обичам да пия.” Това е кредото на културния министър, изповядвано пред всеки, готов да го изслуша…

Пък Магнолий фон Анцуг Самсунгготски обича да казва: „Много обичам да ям…”

Ахтунг анцуг!

Малко е да се каже, че си приличат. Те са направо като разделени сиамски близнаци. Даже не са и напълно разделени…

Рустификацията на нацията навлезе в стабилна орбита. Жалко, че много хора още не искат да разберат какъв тласък за опростачването дава това шествие на примитиви по върховете на властта. И опростачването ще продължи, защото ние пак ще си ги изберем. Каквото ни е настоящето, такова ще ни е и бъдещето, нема как да е различно. Българите, би казал моят приятел Селин, „отмъщават за несправедливото си настояще, като вътрешно си изработват бъдеще от чисти лайна…”

Дано не сте на масата, но най-малко сто пъти съм ви казвал да не четете, докато се храните. Защото възнамерявам да свърша с притчата за острова на маймуните, която разказва Харуки Мураками в „Хроника на птицата с пружина”, която в никакъв случай не е в съзвучие с добрия апетит.. 

Някъде много, много далеч има един лайнян остров. Остров без име. Остров, който не заслужава да е с име. Лайнян остров с лайнян вид. На този лайнян остров растат палми, които също са с лайнян вид. И лайняните палми раждат кокосови орехи, които миришат на лайна. Лайняните маймуни живеят по дърветата и обичат кокосовите орехи с лайняна воня - ядат ги и след това изсират най-гадните лайна на света. Лайната падат на земята и се трупат на лайнян тор, а лайняните палми, които растат от лайняния тор, стават още по-лайняни. Това е безкраен кръговрат... Някаква лайняност, някакъв гнилоч, някакъв мрак сам си се множи в кръговрат, който сам захранва. И след като прескочи някаква точка, човек вече не може да го спре - дори и да иска.”

Но човек рядко иска. По-често свиква.

Родина…

P.S. Мислех някъде да сложа една епиграма на Радой Ралин: “По страшен от спина, по опасен от рака, сега за сега си остава простака". Но забравих. Преместете си я, ако обичате, където си ѝ е мястото.

To be continued

Още по темата

20/04/2015

Нашите автори

Из делниците на един луд (13-17 април )

13/04/2015

Нашите автори

Из делниците на един луд (6-10 април )

06/04/2015

Нашите автори

Из делниците на един луд (30 март-3 април)

30/03/2015

Нашите автори

Из делниците на един луд (23-27 март )

Следете новините ни в GoogleNews