Ако махнем от картината гласуването по принуда или срещу пари, остават два основни начина, по които хората гласуват: експресивен и инструментален.
Експресивно – това е, когато гласуваш, за да изразиш (експресираш) кой си. Инструментално – това е, когато гласуваш така, че да постигнеш някаква предварително изчислена полза за общото благо (ползваш гласа си като инструмент за оправяне на нещо по-голямо от теб).
Българите са по природа запалянковци и са склонни да гласуват експресивно. „Гражданин съм и няма да гласувам за селяни!”; „Десен съм и няма да гласувам за леви!”; „Софиянец съм и няма да гласувам за провинциалисти!”.
Французите са същите и затова там са измислили системата така, че на практика на всички избори, вкл. парламентарни, да се гласува на два тура. На първия тур си изкарваш запалянковщината – изразяваш и даваш да се разбере кой си (или кой смяташ, че си). На втория тур вече мислиш инструментално: за / против кого да гласуваш, така щото онова нещо, което е по-голямо от теб – общото благо – да бъде най-добре обслужено.
Така през 2002 година онези французи, които се бяха изразили като „леви” на първия тур на президентските избори, на втория гласуваха за десния Жак Ширак – за да не победи крайнодесният Льо Пен. Гласуваха инструментално, ползвайки гласа си като инструмент за оправяне на по-голямото нещо.
Кметските избори в България най-плътно се доближават до френския модел. На практика повечето минават на два тура. С което дават на хората свободата хем да изразят себе си (на първи тур) и така да удовлетворят запалянковския си импулс, хем да ползват гласа си инструментално на втория.
Инструменталното гласуване – инструменталното поведение изобщо – е доста по-трудна работа от експресивното. Причината е очевидна: инструменталното мислене изисква трезво пресмятане на рискове, ползи и перспективи. Изисква анализ. А според Аристотел анализът е нещо, което се прави „на студено” – т.е. тогава, когато горещината на емоциите е изключена. Не действаш пламенно и „със сърцето си”, а с разума си, изстуден откъм страсти.
Напоследък по света плъзна гибелната мода запалянковщината, захранваща експресивното поведение, да бъде издигната в ранг „идентичност”. Демек: ако нямаш поведението на запалянко, преставаш да имаш идентичност – преставаш да съществуваш. Ще рече: ако имаш поведението на разумно същество, надмогнало емоциите си, то това е предателство към тебе си.
Пълна глупост, разбира се, както предупреждаваше още в началото на тази епидемия големият историк Тони Джъд. Но – глупост, която превръща пълнолетни хора в истерични инфантили и в крайна сметка поставя цели общества в зависимост от индивиди, които не умеят да управляват дори собствените си емоции, като Виктор Орбан, Борис Джонсън, Доналд Тръмп. И като Бойко Борисов, да не го забравяме, нищо, че напоследък се поскри.
Да знаеш кога е редно да действаш експресивно, а кога – инструментално, това е тест за пълнолетие. Предстои да видим, как този тест ще бъде преминат в София от страна на онези нейни граждани, които по всички показатели са най-модерни, прогресивни и будни.
Иде реч, разбира се, за прословутата размирна общност, обикновено (и неточно) наричана „градска десница”. Наред с безспорно положителните си качества, тази общност е особено склонна да се включва в играта на „идентичности”, т.е. – да действа експресивно, по запалянковски.
Тази общност вече издигна двама еднотипни кандидата, типични нейни представители (трима, ако добавим Десислава Иванчева). Макар да се намират, обективно погледнато, в рамките на една и съща социо-политическа култура, феновете на всеки кандидат вече се опитват да водят война с феновете на другите. Това е война не политическа, а чисто идентичностна, защото програмите на Борис Бонев и Борислав Игнатов са очевидно писани от един и същи тип хора: „градска десница”. Политиката е сходна; различен е отговорът на въпроса „кой съм”.
Ясно е от какъв вид ще бъде гласуването на първия тур – експресивно, всеки - за неговия си кандидат. Това, разбира се, отсега гарантира, че нито един от тримата няма реални шансове да отиде на балотаж срещу Фандъкова.
И там вече, на балотажа, ще настъпи моментът на истината. Ще могат ли разгорещените запалянковци да изстудят страстите си, да включат разума и да гласуват на вероятния балотаж между Фандъкова и Манолова по инструментален начин?
Точно на тези избори инструменталното гласуване не е от интерес за ГЕРБ и затова още отсега агитаторите на властта развяват пред „градската десница” възможността на балотажа да се гласува експресивно, по запалянковски. Формулата е проста и е налице от първия ден на появата на Бойко Борисов на политическата сцена: „Ние сме десни и вие сте десни; ние мразим комунистите и вие мразите комунистите; гласувайте за нас, каквото и да предлагаме, защото инак идат комунистите”.
„Градските десни” нееднократно са се хващали на тази примамка, пускана им от дългогодишни членове и активисти на БКП, сетне станали ръководители на ГЕРБ. За всеки, обаче, който умее да си укроти запалянковщината и да мисли с разума си, е ясно, че ГЕРБ не са и никога не са били „десни”; те са окупационен корпус, завладяващ страната с цел плячкосване.
Плячкосвана е и София – дългогодишно, системно и хищно. Резултатът е един хаотичен, все по-провинциално изглеждащ град, чиято управа е напълно неспособна да подреди правилно пет павета на Графа, но е виртуоз при провеждането на нагласени обществени поръчки и при внезапното одобряване на небостъргачи, плеснати на най-неочаквани и нелепи места („Тинтява”, за Бога!). Инструменталното поведение би било тази управа да бъде премахната и градът поне да си поеме глътка въздух.
„Манолова е комунист!” ще кажете. За разлика от Бойко Борисов, член на БКП през цялата си младост? - ще питам аз.
Но това не е сериозно – това са запалянковщини. Сериозната задача е градът да бъде освободен от лапите на обгърналия го октопод и развиван по съвършено различен, модерен начин. Точно това пише в програмите на Игнатов и Бонев, които обаче ще се затруднят да спечелят изборите. Аналогични неща пише и в програмата на Манолова, която програма е очевидно писана от същия тип хора, които са писали и програмите на кандидатите на „градската десница”.
А инструменталният човек чете програми, защото те са ангажимент за бъдещо действие. За разлика от експресивния човек, който не чете, защото иска отново и отново да чува, как комунистите са утепали на премиера дедо му.
Продължавам да нямам представа какво пише в програмата на Фандъкова; и няма как да мисля нейната кандидатура по инструментален начин. В продължение на десет дни съответният линк не се отваряше изобщо – даваше error 404. Вече се отваря – и препраща към страницата на кмета, където пише „Работата ще те направи свободен” или нещо от този порядък; но предизборна програма няма. Та не съм виждал, какво пише в нея, но конкретните резултати – петте павета на Графа (умножени по хиляди павета и плочки, тротоари и подлези, градинки и строежи) – ги виждам безспир.
Най-добре, разбира се, би било експресивният и инструменталният момент да съвпаднат. В случая – на балотаж да са Игнатов и Фандъкова. Хем гласуваме за наш’те, хем – за добра програма за града. Да се случи това обаче изглежда, към днешна дата, не особено вероятно. Комай ще се наложи да се мисли инструментално, а не – запалянковски.
Или, както казва Иван Костов – да се действа по начин, характерен за пълнолетни и ваксинирани хора.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
12170
9
04.10 2019 в 11:55
17439
8
02.10 2019 в 11:02
5863
7
01.10 2019 в 23:35
11671
6
01.10 2019 в 17:49
6145
5
01.10 2019 в 08:24
4095
4
01.10 2019 в 00:16
17439
3
30.09 2019 в 23:53
4091
2
30.09 2019 в 22:31
12407
1
30.09 2019 в 17:59
Дафък?
Последни коментари
Люгер Химарс
Борисов не е в положение да поставя условия, заяви Асен Василев
Mladen900
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Д-р Мазникуров
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава
Козин Човков
''Ако едно прасе се снима до Зеленски, то не спира да бъде прасе''
781000
Украйна съобщава, че ситуацията на фронта се влошава