СЕМ проверява дали има нарушение при освобождаването на Мария Цънцарова

СЕМ възложи на юристите си да анализират случая с отстраняването на Мария Цънцарова от ефира на bTV и да преценят има ли нарушение на Закона за радиото и телевизията. Решението беше взето на първото заседание на регулатора за 2026 г. след продължителен дебат за свободата на словото, правата на журналистите и границите на регулаторната намеса. Паралелно СЕМ реши да организира среща с Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), за да има яснота как се вземат подобни решения в редакциите и как се комуникират публично, когато засягат журналисти с високо обществено доверие. 

Казусът „Цънцарова“ се връща на дневен ред за регулатора за втори път в рамките на година. Още през декември 2025 г. СЕМ излезе с позиция, че следи „с подчертано внимание“ информацията около журналистката, като отбеляза и наличието на координирани атаки срещу нея в социалните мрежи. 

Какво точно може и какво не може да направи СЕМ

В дискусията пролича класическото напрежение в подобни случаи: от една страна регулаторът няма правомощия да се намесва в кадровите решения и редакционната политика на частните медии, а от друга – общественият ефект от отстраняване на „лице“ на публицистика неизбежно поставя въпроси за натиск, прозрачност и професионални стандарти.

Членове на СЕМ подчертаха, че директна намеса по кадрова линия би могла да се тълкува като натиск, включително в контекста на европейските правила за редакционна независимост, заложени в Европейския акт за свободата на медиите. 

В същото време решението да се включат юристите на СЕМ показва, че регулаторът ще търси отговор не в „кой да бъде на екран“, а в това дали аргументи, използвани публично около случая, се разминават с принципи и разпоредби на ЗРТ – и дали са налице основания СЕМ да изисква информация и да прави изводи от гледна точка на закона. 

Напомняме, че никога преди при знакови сваляния на инакомислещи журналисти от екран СЕМ не се е намесвал (Изключение прави свалянето на Силвия Великова от ефира на БНР). През 2019 г., когато от екрана на БНТ бяха показно свалени Марио Гаврилов, Искра Ангелова, Мария Стоянова, Камен Алипиев-Кедъра и Горан Благоев, а с директорското си място на дирекция "Кино" се прости Боряна Пунчева, след две писма до СЕМ, подписки с по 3000 души, протести под прозорците на БНТ и др. форми на обществена реакция, СЕМ запази пълно мълчание. 

Къде се появява Законът за радиото и телевизията

В рамките на заседанието бяха посочени два конкретни проблемни аргумента, които циркулират публично около отстраняването на Цънцарова: появата в ефир с „брандирана чаша“ с послание и твърдения за коментари в ефир, с които журналистката обвинява пряк ръководител във влияние върху редакционното съдържание. По тази линия в дискусията беше даден пример с чл. 10 от ЗРТ, който поставя сред принципите на закона гарантирането на правото на свободно изразяване на мнение. 

По втория пункт беше припомнен и текстът на чл. 11, ал. 3 от ЗРТ: „Публична критика спрямо доставчици на медийни услуги от страна на работещи в тях не е нелоялност към работодателя.“ Именно тук юристите на СЕМ ще трябва да преценят дали и как този принцип е релевантен към конкретната фактическа ситуация и публичната аргументация по случая. 

Защо се намесва и темата за журналистическата етика

Дебатът в СЕМ се разшири и към по-общи теми за медийната среда и защитата на журналистическия труд – включително ниско заплащане, натиск и несигурни договорни практики. Беше коментирано и решение на Комисията по журналистическа етика по друг публично чувствителен казус – Христо Грозев и Диляна Гайтанджиева – като част от членовете на СЕМ поставиха въпроси за стандарта на проверка на твърдения, които медиите препредават, и за това доколко авторитетът на източника може да замества редакционната проверка. 

Срещата с АБРО: опит за „разговор за правилата“, не за една телевизия

Решението за среща с АБРО е сигнал, че СЕМ ще търси диалог за практиките на сектора – как се вземат решения при висока обществена чувствителност, как се комуникират и как се защитава редакционната независимост без да се подхранва подозрение за външен натиск. 

СЕМ очаква правният анализ на юристите си по казуса, след което регулаторът би могъл да излезе с мотивирана позиция в рамките на компетенциите си – без да „назначава“ и „уволнява“, но с отговор на въпроса има ли проблем от гледна точка на ЗРТ и стандартите, които законът защитава.