Според Европейския акт за свободата на медиите държавната намеса в работата на журналистите е забранена. Предвидени са специфични мерки, които да пазят журналистите от външно влияние. Искаме всички медии в страни членки на ЕС да посочват своето финансиране. Създават се механизми за защита на журналистите от следене - компютрите и телефоните им трябва да се пазят от шпионски софтуер. Искаме медиите да са прозрачни по отношение на собствеността си.

Това заяви еврокомисарят по ценностите и прозрачността Вера Йоурова по време на международна конференция, посветена на свободата на медиите, в пресклуба Brussels Europe. Поводът за форума, организиран от евродепутата Елена Йончева от Прогресивния алианс на социалистите и демократите, e проектът за Европейски акт за свободата на медиите.

Регламентът, който предстои да бъде приет и с това да стане задължителен за всички държави членки, вече се разглежда от Европейския парламент (ЕП). Той би трябвало да гарантира защитата на журналистите, редакционната независимост и плурализма на медиите. Да осигури прозрачност на собствеността и на финансирането, както и по-добра регулация на национално и европейско ниво. 

Законопроектът за Европейския акт за свободата на медиите цели:

- да осветли собствеността на частните медии;

- да осветли спонсорите и рекламодателите на медиите (чест източник на политически натиск);

- да забрани използването на шпионски софтуер.

Йоурова подчерта, че ключовият принцип в журналистическите среди трябва да е прозрачността - да е ясно използват ли се държавни средства за реклама. Регламентът предвижда и създаването на европейски медиен борд, който да помага на журналистите, когато става дума за пропаганда. Еврокомисарят подчерта, че също така е важно медийните платформи внимателно и професионално да се преглеждат преди да се вземе решение да бъде премахнато дадено съдържание. 

"Има много опоненти на този законопроект, които искат да владеят медиите и твърдят, че Европейската комисия (ЕК) на свой ред иска такава власт. Но едно е ясно - настоящето състояние не е вариант, защото медиите са централен рупор на демокрацията и се нуждаят от специфичен инструмент, който да ги пази", заяви Вера Йоурова. 

На въпрос на журналист от България как да се попречи на регионалните правителства да не изкривят в своя полза новия регламент Йоурова отговори, че именно страните в Централна и Източна Европа сега имат отчаяна нужда от професионални медии.

"Трябва да бъдем решаваща сила срещу възхода на дезинформацията и руската пропаганда. Имаме нужда от медиите да съобщат фактите. Това е причината да искаме регулация, а не директива. Видяхме какво стана с аудиовизуалната директива - някои се отклониха от нея, други прекалиха. Мисля, че темата за медийната среда е прекалено сериозна и трябва да бъде въведена като регулация, за да няма отклонения, а директно приложение", каза тя.

На въпрос как ще се определя какво е руска пропаганда и какво не е, еврокомисарят Вера Йоурова отвърна, че разграничението е тънко, но че "когато се види, се познава": 

"Никой не е определил какво точно е пропаганда, но виждам лавина от твърдения как агресорът е Украйна, а жертвата - Русия. Очевидно това са твърдения, целящи оневиняването на Русия. Такъв тип неща масово се откриват онлайн. Фактите трябва да се знаят."

Елена Йончева изтъкна, че обществеността трябва да е наясно с финансирането и спонсорирането на медиите. Тя заяви, че целта е да се създаде медийна среда, която покрива критериите за независима журналистика. "Да има редакторска независимост на медиите, така че да имат свободата и ресурсите да провеждат разследвания в обществения интерес", каза евродепутатът. 

По думите ѝ регламентът има амбицията да защити обективната журналистика. Йончева обясни, че през последните години свободата на журналистиката в ЕС сериозно е намаляла заради политическия натиск върху редакциите и заради използването на шпионски софтуери в различни държави членки. Йончева подчерта, че някои държави членки на ЕС имат неефективно законодателство по отношение на медийната среда. 

Тя заяви, че злоупотребата на шпионски софтуер притеснително лесно може да се оправдае със "заплаха за националната сигурност". Йончева е категорична, че обществото трябва да знае откъде точно идва финансирането на медиите.

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) Соня Момчилова също се включи във форума в Брюксел. Тя посочи, че СЕМ е в непрестанен диалог с европейските регулатори. 

"Имаме общо становище, което сме изразили - ролята на регулатора е изключително различна предвид очакванията, заложени в този акт. СЕМ е най-слабо финансираният медиен регулатор в ЕС, а в същото време е най-прозрачно работещият", каза тя. 

По думите ѝ колкото повече се говори за гаранции на свободата на медиите, толкова по-изплашени стават журналистите. "Когато прекалено много защитаваме една свобода, рискуваме да я направим крайно беззащитна и слаба", предупреди Момчилова и добави, че се притеснява, че подобни мерки са закъсняли. 

"Не бих искала по никакъв начин да съдействаме за това да подчиним медийната среда на някакви прекалено строги условия. Защото ние имаме крайно специфични проблеми", каза още председателят на СЕМ Соня Момчилова и добави, че журналистите в България работят по най-високите стандарти. 

Очаква се през ноември да започне триалогът между ЕК, ЕП и Съвета на ЕС по Европейския акт за свободата на медиите.