"Книгите на този български писател пътуват във времето" е заглавието на голяма статия за Георги Господинов, която излезе в New York Times. Преводачката на романа "Времеубежище" Анджела Родел, която е и директор на Комисия Фулбрайт в България, написа в социалните мрежи: "Look, mom! We are in the Times!"

Георги Господинов и Анджела Родел си поделиха тази година престижната международна награда Букър за „Времеубежище“. Ню Йорк Таймс го нарича "сатиричен роман, изследващ по възвишен начин идеята за носталгията".

"Господинов е толкова известен в България, че министърът на културата на страната веднъж каза, че ще подаде оставка, ако авторът му каже."

От Томас Роджърс

Репортаж от София, България
5 юли 2023 г.

Превод: Искра Ангелова

Когато през 2019 г. българският писател Георги Господинов пише романа „Времеубежище“, той агонизира и страда за една епоха, която му се струва прекалена дори и за произведение на абсурдната фантастика.

В романа му вълната от носталгия кара няколко европейски държави да организират мащабни възстановки на минали събития и Господинов се колебае за частта, в която една страна пресъздава Втората световна война и нахлува на територията на своя съседка, причинявайки гигантско опустошение.

„Помислих си, че може би трябваше да го пропусна, прекалено е“, спомни си той наскоро в интервюто ни в София, столицата на България. „Но това се случи в действителност, през февруари миналата година“, когато Русия нахлу в Украйна.

Това е една от няколкото пророчески сцени във "Времеубежище" - романът, който беше бестселър в България още през 2020 г., а през май спечели Международната награда „Букър“ за преведена на английски художествена литература.

Наградата насочва прожекторите на международната литературна общност върху 55-годишния Господинов, но също така представлява и онзи момент, в който малко познатата извън страната българска литература излиза на бял свят.

Наскоро няколко други източноевропейски автори също получиха най-престижни награди, включително Нобеловите награди за литература на Олга Токарчук от Полша и Светлана Алексиевич от Беларус.

Господинов, който беше мек и скромен в разговора ни, твърди, че нарастващият международен интерес към източноевропейските автори може да е свързан с глобалния климат, който все повече се формира от национализма и руската агресия. Като се имат предвид десетилетията на живот на региона „в тоталитарно общество“ под съветско господство, каза той, „може би хората имат идеята, че знаем нещо, което е скрито за другите“ и че „нашият опит може да бъде полезен за разбирането на случващото се“.

Освен двата широко рецензирани предишни негови романа „Естествен роман“ и „Физика на тъгата“, Господинов е автор и на няколко книги с есета, поезия и разкази. Неговата фантастика често включва фрагментарни структури и използва елементи от собствената му лична и семейна история, за да изследва по-възвишени идеи за потока на времето. Той е толкова известен в България, че министърът на културата на страната веднъж каза, че ще подаде оставка, ако авторът му каже.

Господинов ми каза, че предпочита да се пази от политиката, въпреки че тази тема е централна за „Времеубежище“, роман за клиника в Швейцария, която лекува пациенти с Алцхаймер, като пресъздава щастлив период от живота им. С напредването на романа историята се превръща в необичайна сатира на европейския национализъм: вдъхновени от клиниката, страни от целия континент провеждат референдуми, за да решат коя епоха биха искали да пресъздадат. Германия например избира 80-те години, а Швеция 70-те години.

Господинов за първи път обмисля да напише книга за национализма и носталгията преди десетилетие, каза ми той, след като забелязва нарастващ брой българи, облечени в традиционни фолклорни носии и увеличаващата се популярност на историческите възстановки. „Това се прави по един глупав, кичозен начин“, каза той и добави, че според него това желание да се преживее миналото е предизвикано от безнадеждността на много българи за бъдещето, подтикната от разочарованието от прехода на страната към посткомунистическа демокрация.

"В България и на други места политиците се възползваха от чувството за безпомощност след финансовия крах от 2008 г.", каза Господинов. „Популистите обличаха миналото като бъдеще“, каза още той.

Подобни чувства, каза той, тогава бяха използвани от популистки политици, които „обличаха миналото като бъдеще“. След гласуването за Брекзит през 2016 г. и по-късно същата година избирането на Доналд Тръмп... подобни чувства се засилват и извън България, добави Господинов. „Това чувство на скръб се разпространява по целия свят. То е свързано с дефицит на бъдещето.“

Войната в Украйна, добави той, е друго отражение на тази динамика. Според него мотивите на президента Владимир В. Путин да започне инвазията са били свързани с желанието да се върне Русия към периода на Съветския съюз, когато тя има по-голямо международно влияние. „Това е война не само за територия, но и за време“, каза той. "Това е война за миналото."

Младен Влашки, литературен историк, който преподава в Пловдивския университет в България, каза, че работата на Господинов се занимава с "проблема как Европа се справя с миналото". Той добави, че писателят е изиграл водеща роля в преоткриването на българската литературна сцена след края на Студената война.

"България беше управлявана от комунисти, съюзници на Съветския съюз между 1946 и 1990 г., през което време правителството често забраняваше литература, която не подкрепяше политическия му дневен ред. Но по-късно, каза Влашки, държавно финансираната литература изчезна. Новата българска модерна литература съществува само от 30 години“, добави той.

След падането на комунизма Господинов участва активно в протести за демократични избори, а по-късно редактира влиятелен вестник и съосновава литературна група, която публикува иронични възгледи за канонични български писатели.

Анджела Родел – дългогодишната преводачка на Господинов от английски, която сподели с автора международната награда „Букър“ каза, че писателят се е отличил от другите български писатели с „причудливия“ си тон, както и с международната си насоченост. „Времеубежище“, каза тя, изследва неговия опит във връзка с универсалното човешко състояние и „се обръща към съвременна България като част от Европа“.