Георги Господинов: Дръжте будни сърцето и разума си, защото ще ни трябват в битката за човешкото

"Това е много различна награда, защото е много лична. Защото, мога да кажа, това е моят университет, това е нашият университет, тук ми се случиха най-важните неща." Това каза писателят Георги Господинов пред медиите, след като бе удостоен с Голямата награда за литература на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

"Много лична награда и още по-хубава, защото залата беше пълна с млади хора," отбеляза още той.

Господинов получи отличието на тържествена церемония днес в аулата на Ректората на СУ от ректора на висшето училище проф. Георги Вълчев. Той обясни, че това било най-кратко заседавалото жури. „Свършихме работата за пет минути, с колегите нямахме никакви колебания“, каза проф. Вълчев.

"Връщаме се от най-горещата литературна точка в столицата днес и бързаме да споделим вълнението си от голямата награда и оказаната чест към писателя Георги Господинов. Бяхме там и се вълнувахме с хората, изпълнили до краен предел тържествената Аула на Ректората.
Благодарим ти, Георги, за радостта!
Съпричастни сме с твоите думи: "Дръжте будни сърцето и разума си, защото ще ни трябват в битката за човешкото", и ще продължим да работим с всичките си сили," написаха от издателството, което откри и издава Годсподинов през цялата му шеметна кариера Жанет 45.

"Имам лесната задача да мотивирам една награда, която мисля, че е доста очевидно защо Георги Господинов получава," каза проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“.

„Георги Господинов постави не просто българската литература, постави България на картата на света“, отбеляза тя. И допълни, че международният приз „Букър“, с който Георги Господинов бе отличен през 2023 година, е може би най-престижната награда. „Тя, според мен, е по-голяма от Нобеловата, защото при Нобеловата награда има много съобразяване - с политически фактори, с географски, дори с квоти. Докато "Букър" се дава за книга и то - за литературните достойнства на тази книга“, обясни проф. Личева.

Тя посочи, че Голямата награда на Софийския университет се присъжда на Георги Господинов, който е в разцвета на своето творчество и му предстои да напише още много.

„Бях на 20, когато влязох за първи път тук. Всъщност - не. Бил съм на минус няколко месеца, когато майка ми, сама тя на 20, е влизала бременна в първи курс „Право“, каза Господинов в благодарствената си реч. Той си спомни как е протестирал в студентските си години. А след това, през 2013 г., когато студентите били неизменна част от протестите, носели щитове от корици на книги на Гео Милев, Христо Ботев, Димитър Талев, Христо Смирненски и неговата книга „Невидимите кризи“. „Това е най-големият комплимент, който съм получавал“, отбеляза Господинов.

„Това беше през 2013-а - годината на протеста за смисъла. Много ми се иска и сега да имаме тази надежда, наречете я наивност, че ще се преборим за такова време, в което няма да ни насъскват така лесно едни срещу други. Няма да влизаме за пореден път в реката на едно и също минало. Няма да се връщаме към пропаданията на ХХ век. Няма да горим книги и да забраняваме спектакли. И счупеният помежду ни разговор ще тръгне отново“, каза още писателят.

Наградата, която ми се дава днес, предполагам е за книгите които съм написал досега. Или като насърчение за думите, които предстои да напиша. Но по-важно от това е онзи порив, онова тихо отчаяние и несигурна надежда, че можеш с думите си да спреш за малко или поне да забавиш разомагьосването на света. Да произведеш смисъл за този, който е загубил смисъла. Да утешиш поне един човек. Да заговориш за онова, което обикновено премълчаваме. И да накараш един читател да ти каже: Това беше моята история, но я бях затрупал много навътре. Или надеждата накрая да останат няколко хубави думи от теб, каза още той.