Бургаският художник Климент Атанасов: Тук управляват неграмотните

В понеделник Климбо, както аз го наричам, навърши 60 и си дадох сметка, че приятелството ни заема цялата втора половина от живота му. За да обеме и половината от моя, ще са нужни още седем години. Сега да ви видя как сте с математиката за основното училище...

Докато мислите, ще ви съобщя, че два дни след юбилея си той открива тридесет и някоята си самостоятелна художествена изложба, 28 години след първата, тъй като експозиционният му старт съвпада с началото на Прехода.

Климбо е типичен представител на бургаската творческа интелигенция, сиреч бохема, която се отличава със своята богата палитра, висока степен на неуправляемост и подчертан стремеж към независимост. Когато мислех как да започна този свой текст, се сетих че точно преди десет години, за 50-ия юбилей на художника написах нещо, част от което мога да цитирам, без да нарушавам Закона за авторското право. Ето този фрагмент, който бих написал и сега, ако все още си пазех таланта.

Преди няколко месеца изведнъж осъзнах, че Климент Атанасов е навършил 50 години и ми стана смешно. Защото едно 50-годишно бебе изглежда точно така. Пухкаво, брадато, с учудени кръгли очи и неспокойно движещи се крайници. Искрено, безпардонно и лакомо. Съществуващо извън условностите на задръстената цивилизация, в своя координатна система и обкръжение от лицеприятни нему индивиди. Бебе, което упорито не иска да тръгне на детска градина и най-общо казано не плаща дaнък на колектива. Ако допусне все пак някаква навалица около себе си, това е единствено в миговете на публична слава. В останалото време Климбо служи вярно на собствените си морални, естетически и социални критерии. Които в повечето случаи са с няколко степени над общоприетите. И, естествено, дразнят колектива.

Първата в Бургас частна художествена галерия, на която той даде многозначитителното име “К”, се превърна в средище на свободомислещите артисти. Сред пясъчните дюни на безвкусицата той наистина създаде оазис за свободните творци. За онези, които са верни на натюрела си, на своята истина за света и на таланта, който Бог им е дал. Там, в незабравимия уют на задния двор Климбо направи изложби, концерти, театрални спектакли, дискусии. Там всички ние, приятелите на галериста, пускахме фантазията си да препуска на воля и се чувствахме като на друга планета. Може би планетата на Малкия принц? Казва ли ти някой?!…

Към тези щрихи мога да добавя, че Климент Атанасов е зограф (завършил е реставрация в Художествената академия), който е съживил стенописите на поне дузина църкви, живописец с постоянно променящ се почерк и дразнител за всеки уважаващ себе си представител на съсловието с квадратни глави. Разговарям с него набързо, тъй като е пристигнал преди малко и стоварва кашоните със своите произведения в кокетните залички на галерия ЛИК, която се намира близо до Руски паметник и където художникът реди втора изложба. Предишната бе преди девет години, а последната му – преди пет. От доста време Климбо емигрира на село. Купи си една селска къща на двайсетина километра от Бургас, навътре в планината и ходи рядко до областния град. За последно се видяхме преди около две години и тогава той ми показваше някои от колекционерските си находки, но нещо не му се рисуваше. Затова и захващам разговора ни от тази точка.

- Това ли прави през последните две години?

- По-точно – през последните две зими.

- „Малките неща“ е добро попадение. Веднага си помислих за малките камъчета, които обръщат колата, дреболиите, които всъщност изпълват живота ни и пр. ...

- Не. Картините ми са инспирирани от 44-ия постулат на Спиноза, който гласи: „На природата на разума е присъщо да разглежда нещата не като случайни, а необходими.“ Те имат своя произход в играта на моите представи за пространство и светлина. А малките неща са това, което дава възможност на художника да експериментира. А идеите при мен се раждаха толкова бързо и една след друга, че можех да ги представя единствено върху малки платна, тъй като, ако започнех върху голяма площ, докато нанасям първите щрихи и идеята вече е отлетяла, а на нейно място се е появила друга.

- Поредната промяна в теб, ако съпоставим тези формати с телешките кожи, които опъна преди близо 20 години. Как се наричаше този цикъл?

- „Цитати по началата“. Това бяха 11 телешки пергамента с височина от 2.5 до 3.5 метра, върху които се бях опитал да проследя пътя на човешката цивилизация през последните десет хиляди години, като с помощта на ситопечат пренесох върху пергаментите знаковите артефакти на този път. Направих я в чест на новото хилядолетие и гостувах с нея в няколко държави.

- Тази изложба предизвика известно брожение, доколкото си спомням.

- Ами. Просто скандализира някои видни представители на т. нар. художествено–творчески елит, който насъска няколко критици да ме ухапят. Но те хем ме ухапаха, хем ме помолиха да не им се сърдя.

- От доста години живееш на село. Това не те ли откъсва от естествената ти среда?

- Напротив. Откъсва ме от дразнителите. Аз затова и избягах от големия град, защото всичко това около нас не ми харесва, а ми омръзна да се изявявам по форумите, без да мога да променя каквото и да било.

- Като идвах насам, си мислех за твоите малки неща и за големите глупости. Малките неща ценителите на живописта ще видят в галерията, а кои са големите ни глупости?

- Най-голямата глупост е това, че някои хора се взимат много на сериозно и не си дават сметка, че са за малко на този свят и са прашинка в него. С това свое поведение те тормозят много хора и са вредни.

- А изкуството къде е в този контекст?

- Тук, у нас вече няма изкуство. Българската социална действителност отдавна извърши своя четвърти геноцид върху изкуството. Тук вече никой не се се интересува от изкуство, освен хората, които го правят. Ето, и аз си стоя сам вкъщи и си рисувам.

- Като гледам кашоните и се опитвам да преброя рамките, бая нещо си нарисувал.

- А, много неща останаха на село, но взех повечко, защото са малки формати, а и приятелят ми Людмил Киров – галеристът, каза, че галерията е голяма, но сега ще се чудим как да ги подредим.

- В много от картините, които видях е изобразено пространство и сам човек сред него. Самотата ли е сегашната ти тема?

- Не. Просто исках да покажа как може да се покаже животът като едно пространство с една фигура в него. Може да го приемем като космическия човек или човека във Вселената. Съвременният човек.

- Така ли ти изглеждат човеците, които обитават територията, върху която живеем?

- Не, те са нещо съвсем друго. Хората около нас не са дори хомо луденс, те са нещо като хомо чалгарикус. С изпразнена душа и изпразнено съзнание. Повечето просто са такива.

- Ти затова ли изпрати и двамата си сина в чужбина?

- Естествено. Те не биха могли да живеят и да се развиват тук пълноценно. А аз съм се скрил на село и си рисувам, когато имам идеи.

- Реставрираш ли все още църкви?

- Да, но на почивки, защото организацията на тази дейност е зависима от различни институции. От известно време реставрирам църквата в Аязмото в Стара Загора, но това е друга тема, която може да разнищим друг път. Църквата, вярата и институциите са отделна тема.

- Да, въпреки че донякъде е свързана с това, което исках да те питам. Защо изчезна добротата от живота ни?

- Питай управляващите. Те създават и убиват доброто. Когато единственото нещо, което те интересува е да мачкаш хората около себе си, без разлика млади ли са, стари ли са, доброто умира.

- Как може една сравнително малка група хора да намачка цял народ?

- Питай народа. Става малко като омагьосан кръг, но такъв е животът ни. Параграф 22.

- Ти очевидно си се оттеглил във вътрешна емиграция. Обществените активности не те вълнуват.

- Определено вече не ме вълнуват.

- Масоните ли управляват света?

- Не. Не знам. Но тук управляват неграмотните.

В този момент пристигна фотографът Сергей Антонов, който също е добър приятел на Климбо и го отведе да му прави снимки. А аз си помислих, че ако напиша текста и го изпратя в сряда сутринта, и той излезе преди откриването на изложбата, ще призная най-после предимствата на виртуалната журналистика.

Още по темата

31/03/2017 Култура

Вълнуващата история на Дома на хумора, разказана в изложба

31/03/2017 Култура

Легендата в света на арта Улай пристига за изложба в България

21/03/2017 Култура

БТА представя изложба „60 години България в ЮНЕСКО"

Следете новините ни в GoogleNews