Публикуваме откъс от книгата "Концлагерът "Белене" на Борислав Скочев. Заглавието е на редакцията.

В своята книга Скочев описва стотици документи от архивите на Държавна сигурност, Политбюро, Министерския съвет и отдел "Затвори". Използвани са още архивни документи на ЦРУ, руски, холандски и британски източници, както и десетки мемоари на бивши концлагеристи. В откъса по-долу авторът разказва как за една нощ лагеристите се увеличават тройно след смъртта на Вожда.

През дългото си съществуване концлагерът "Белене" обслужва всички репресивни кампании, включително извършените преди неговото създаване. Организиран през юни 1949 г., той приема от останалите концлагери най-авторитетните, "непоправимите" представители на категориите, репресирани в тези от етапите на съветизацията, които са вече завършили: разграждането на държавните структури на Царство България, смазването на българския национализъм и на антисталинския ляв радикализъм, ликвидирането на партийната политическа система, национализацията и идеологизирането на образованието.

Превърнатият в концлагер остров бързо се заселва от бивши офицери и полицаи, предвоенни държавници и политически дейци, членове на младежките националистически организации и на ВМРО, анархисти и троцкисти, уволнени съдии, прокурори, чиновници, университетски преподаватели, изключени студенти, индустриалци и едри търговци, водачите и най-активните дейци на Земеделския съюз, Демократическата, Радикалдемократическата и Социалдемократическата партия, голям брой духовници.

През 1949 г. броят на концлагеристите в България почти се утроява. Същинското масово въдворяване през тази година е при две акции, в които по обяснението на министъра на вътрешните работи Руси Христозов пред министър-председателя Васил Коларов са въдворени над 4000 души. В обясненията си министърът подчертава "неоценимата помощ, оказана от съветските другари - съветници, които вземат активно участие в разработването и провеждането на всички наши оперативни мероприятия".  

Първата от тези две акции е във връзка с изборите за народни съвети на 15 май 1949 г. Седмица по рано е издадена министерска заповед за незабавното изпращане в ТВО на вражески елементи преди изборите. В акцията са задържани и въдворени хора без активна вражеска дейност, но набелязани като вражески елементи заради произхода, биографията или несъгласието им със съветизацията. Лагерният жаргон нарича въдворените в тази акция "изборджии".

Втората голяма акция на масови арести в цялата страна е след смъртта на Георги Димитров на 2 юли 1949 г. Арестувани и въдворени са и хиляди хора, които до този момент не са били в полезрението на ДС. Зад строгия официален траур и задължителната скръб смъртта на комунистическия вожд е предизвикала тайно ликуване. Много хора са задържани, само защото са носили светли дрехи, други - защото празнували свои празници, без да знаят за смъртта на Димитров, били въдворени сватбарите от цяла една сватба, на която се викало "Хаирлия да е!". Невинни поздрави и усмивки станали повод за изпращане в концлагер. Д-р Москов предава разказите на някои от въдворените: един извикал на колегите си много жизнерадостно "здравейте!", някой си тананикал, двама си приказвали със засмени лица, други се черпели за "Бог да прости". Известният кардиолог д-р Христо Ив. Пастухов поздравил позната и се усмихнал - "Значи, радваш се", казали му в участъка и без други подробности го натоварили в камионетката.

Дори външният вид на тези нови въдворени, наречени в лагерния жаргон "гробарите" или "неплакалите", ги отличава от дотогавашните лагеристи. Стефан Власков си спомня, че в лагера изведнъж се изсипала огромна група хора, облечени с цивилни дрехи. Лицата им били уплашени, но не изпити като на хора, които дълго са били в следствието на ДС. Атанас Москов също описва пристигането на "неплакалите" същата нощ, когато бил вдигнат за преместване в "Белене". В концлагерът "Богданов дол" пристигнали камиони, автобуси, джипове, които докарали неколкостотин задържани: жени по престилки, с рокли или шлифери, невчесани, някои боси, мъже с работни комбинезони, попски раса, костюми. Като че ли жените били грабнати от кухнята, а мъжете - от улицата и работните им места.