"Театърът е стена срещу радикалния ислям"

Калоян Константинов 15 юли 2015 в 17:00 5669 0

Крум Филипов.

"Театърът, културата и стратегическото ѝ правене не са увеселение, не са лунапарк. Той е свързан с това, че е надрелигиозен, заглажда религиозните различия и прави примири крайностите във верските конфронтации, по някакъв начин е бент срещу радикалния ислям. Идеята му не е само във веселбата и шоуто, а в смисъла на съществуването".

Това заяви в интервю пред OFFNews директорът на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" - Крум Филипов. 

Причината да се свържем с него беше отвореното писмо, което той публикува на 3 юли и в което се описват тежките проблеми на културната институция, заплахата от закриването й и проблемите в Реформата на Вежди Рашидов. С писмото си Смолянският театър се нареди до редицата културни институти в България, които се обявиха против Методиката на финансирането им и предупредиха, че тя ще доведе до тяхното унищожение.

С него разговаряхме още за смисъла от театъра, съдбата на малките културни институти и възможността за оставка на министъра на културата.

Разкажете накратко проблемите на театъра.

В момента Методиката не е справедлива спрямо ситуацията, в която сме поставени. Тя не оцени това, че театърът е новосъздаден, няма закон за новите театри, и ние 6 месеца бяхме в минус според Методиката. Този минус беше компенсиран с много работа и търсене на спонсори и репетиции. Ние сме може би единственият театър в страната, който стартира сезона си с 4 премиери, а в момента имаме 7 спектакъла за възрастни и 4 за деца, което е огромно усилие с малко средства. Завършихме годината с минуси 4700 лв., което е добре в съотношение с останалите провинциални театри. Начините да се компенсира положението ни биха могли да са законови – смяна на статута, което бе обещано от зам.-министъра, транспорт, с който да се придвижваме, също бе обещан от Рашидов, както и подпомагане на театри, които правят преимуществено българска драматургия.

За краткото време, за което съществуваме, спектаклите ни бяха увенчани с покани за едни от най-престижните български фестивали и един международен фестивал, в който са участвали преди това единствено Теди Москов и Сфумато – Ex Ponto в Любляна. Разбирам, че пари в държавата няма, но има механизми, които да ни помогнат сами да изкарваме прехраната с това, което продаваме. За съжаление това не се случи. Другият много голям проблем е не толкова отношението с общината или областта – считам, че там винаги съм намирал разбиране, а отношението с Адриан Петров, зам.-управителя на областната управа в момента и бивш актьор. Аз не мога да си обясня причините, заради които той се конфронтира с усилията ни в стремеж да наложи своето виждане и разбиране за театъра.

Значи саботажът от страна на общината спрямо театъра идва само от този човек?

Това е човек, който се е борил за връщането на театъра, той е зам.-председател на инициативния комитет, имал е възможност и общински и държавен ресурс да го поддържа. Но в един момент този човек рязко промени отношението си и започна твърде безочливо да ни коментира абсолютно без основание с полуистини и откровени лъжи. Това ни вкарва в режим на обясняване, а не на творчество, в какъвто трябва да бъдем. Трябва да имаме творческа дисциплина, а не непрекъснато да сме като някакви молителки от антична трагедия.

Обърнахте ли се към общината с молба да разгледат случая, да прекратят каненето на т.нар. „мечки“ или друго?

Той във всички разговори, които сме имали, отрича, че това е истина, а нещата са толкова прости и очевидни. Утре (бел. ред. - интервюто е взето на 9 юли) съм извикан на разговор с областния управител на града и се надявам, че в него ще стигнем до приемлива теза. Областният управител много ни е помагал, под негова идея и егида се проведе турне на театъра, което няма нищо общо със зам.-областния управител. Петров има свои виждания за театъра, негово мнение е, че театърът трябва да се превърне в някакъв културен център, което по-скоро бих го нарекъл „мега читалище“. Не са му много ясни критериите и в случая по-скоро става дума за борба на мироглед, отколкото за конфликт, той не вижда нещата, както ги виждам аз. А аз ги виждам по същия начин като инициативния комитет, който подпомогна театъра и в който бяха Теди Москов, Мая Новоселска, Стефан Данаилов и др. Това са имената, които върнаха театъра, не върнаха някакъв културен мол.

В момента много императивно този човек ни налага или репертоара си, или различни гостуващи спектакли „мечки“, само в името на това да докаже, че театърът няма перспектива. В нашата програма са еталонните творби на българската класика – това е Рачо Стоянов, това е Радичков, това е Констанин Илиев, човек, който сам преди няколко седмици аплодира нашата „Нирвана“ на пловдивска сцена, интересна съвременна трактовка на „Чичовци“ на Иван Вазов. Поставяме предимно българска драматургия и то съвсем умишлено, за да може театърът да говори на български, да си върне публиката, да създадем ядро от активни зрители със спектакли, които са на високо ниво. Неговите аргументи са, че репертоарът не му допадал, което го е внушил на секретаря на общината, който също го повтаря.

Получавате ли помощ от общината за ремонти, заплати и т.н.?

Сградата е общинска, ние сме един вид наематели, но по-скоро трябва да сме съратници. Ние живеем в тази сграда на основата на общинско решение, в което пише, че безвъзмездно използваме 5 кабинета – офиси и гримьорни, за управление ни е дала камерната зала на театъра и по график голямата сцена. В отоплителния сезон общината отоплява от 08:00 часа до 11:00 часа сутринта кабинетите и е страшен студ. Те ни сложиха електромери и сме задължени да си плащаме електричеството през останалата част. В залата, в която репетираме зимата, има парно от 09:00 до 11:00 часа преди обяд и от 16:00 до 18:00 часа. Написал съм в писмото, че по същото време тя се ползва от танцовия ансамбъл. Ценя труда на колегите си, но ние не можем да работим едновременно, въпреки че знам, че няма пари.

Ако наистина няма пари, какво е решението?

Едно от възможните решения е да имаме общ език, когато те решат да канят спектакли, това да го съобразяват с нас – да извикат мен или зам.-директора, или някой от актьорите, които представляват театъра, и да кажат: „Хора, вижте, нямаме пари, решили сме да поканим тези и тези спектакли, дайте да видим как да ги разположим във времето, така че вашите представления да не пострадат. Вместо това слагат спектакли или преди, или след наше представление от предварително дадена програма. Има неща, които идват веднъж годишно, примерно балетът на Софийската опера, или Астор е сложен до „Нирвана“. Разбирате, че „Нирвана“ е тежък текст, както знаем и Лора, и Яворов се самоубиват, и хората отиват на Астор, където плащат билет по 10 лв., докато нашите са по 5 лв. Тук е беден градът и тези хора ги губим като потенциална публика. Театърът не се прави от ден до пладне, изиграй това нещо тука така, да подскачаме и публиката ще си каже: „Ах, как играят тия хора“. Той се прави стратегически, защото районът ни е много сложен в етническо отношение.

В писмото си казахте, че е много важно да има подобно културно средище в райони със смесено етническо население, но защо? За да не се предизвикват сблъсъци, настроения или за разтуха на хората?

Може би гледаме изключително наивно на това, но „Ислямска държава“ е на границата на България, дори част от нея е в България.

За имамите от Пазарджик ли говорите?

Не, говоря и за Пазарджик, и за това, че във вълната от нелегални бежанци има подобни хора, говоря за неща, които всички знаем. Театърът, културата и стратегическото ѝ правене не са увеселение, не са лунапарк. Той е свързан с това, че е надрелигиозен, заглажда религиозните различия и прави примири крайностите във верските конфронтации, по някакъв начин е бент срещу радикалния ислям. Идеята му не е само във веселбата и шоуто, а в смисъла на съществуването. Радичков примерно казва в спектакъла си „Лазарица“, с който имаме най-много номинации и награди – изгубиш ли веднъж доверие, изгубваш го завинаги. Както се досещате, ако това стигне до адресантите ни, без значение дали са мюсюлмани и християни, то обобщава, говори за нравственост, която е белязала всички религии, това показва театърът, той заглажда ръбовете на религиозните непримиримост и неразбиране.

Да се върнем към Методиката на финансиране, която споменахте в началото на разговора ни, запознат ли сте с новото предложение на МК от 7 юли за промяна на въпросната методика?

Запознат съм. Това не е никаква промяна, защото означава същото – 60% участие на държавата, 40% себеучастие. Единственото, което е, че става видимо реалното финансиране, но ние направихме сметки, че за да поддържаме минималния щат, крепящ театъра, трябва да изкарваме по 10 000 лв. приходи месечно - за нашия 22-хиляден град 10 000 лв. месечен приход е абсурд.

И това при цена на билета от 5 лв. за човек.

Не можем да си позволим да продаваме по-скъпи билети, защото никой няма да дойде. Доколкото разбирам това още не е прието, обсъжда се, но имам очаквания, че в театри като нашия – гранични във всеки смисъл на думата – ще има малко по-различно отношение и изключение от тази Методика. Ако това не се случи, аз съм в непрестанно търсене на спонсори и организации, които да ни съдействат, но ми се струва все по-малко вероятно театърът да издържи.

Колко души състав сте в момента?

Наложи се в сряда да съкратя двама и сега сме 22 души щат, от които 10 актьори са на половин щат. Не можем да сме в една Методика за финансиране с театрите в София, не можем да сме под един знаменател. Нещата са изключително различни между София и много по-малките градове.

Това няма ли дa доведе до – разкол може би е силна дума - противопоставяне на театрите от по-малките градове и столицата?

По-голям разкол от този, който в момента съществува, не може да има, защото действащата Методика е нещо, което кара особено по-малките театри да се дебнем, поставя ни в режим на състезание, на бизнес надбягване да продадеш възможно най-много билети на всяка цена, без кой знае колко да ти се държи сметка каква ти е продукцията и доколко това, което предлагаш, е театър. Защото театърът е нещо особено, той не е лунапарк. Така че няма причина да се изпада в разкол с директорите на по-големите театри, защото нещата са очевидни. Пловдив е около 300-400 хиляди души, а има един-единствен театър, той е без конкуренция, а ние сме 22-хиляден град, но това не означава, че като стойност, като духовно явление и институция с национално значение ние сме с по-малко от пловдивската. Търся възможности да бъдем включени по някакъв начин в Пловдив – Европейска столицата на културата 2019, защото зная, че градовете сателити на европейските културни столици също са със значителна роля в изграждането на една културна столица, затова опитвам да проуча подобни начини.

Одобрявате ли предложението МК да премахне субсидията на продаден билет или спечелен лев и да въведе твърд бюджет на театрите, като оставя всичко заработено от тях да го ползват за собствени цели?

За някои от по-малките театри това е възможно решение, но има механизми, с които може да се регулира целият този процес. Реално на нас с Методиката, с която работим сега, не ни достигат около 35-37 хиляди лв., за да можем да произвеждаме по 3 спектакъла годишно. Това е минус, защото нямаме пари за творчество, което ако продължава така, няма какво да се прави. Доста ретроградно звучи „да върнем соца в малките градове“, но има механизми, които могат да стимулират продажбите и облекчат напъна да се търсят мечки, да се правят халтури и глупости в името на това да продадеш колкото се може повече билети. Състои се едно голямо самозалъгване.

В крайна сметка на какво ще сте доволни Вие и Смолянският театър като начин на финансиране?

Това, което ние беше обещано в началото на януари от МК, е, че ще ни се смени статутът, тоест ще си вдигнем субсидията за билет с 2,50 лв., което по някакъв начин е близко до някаква възможност да оцеляваме, но дотам. По-скоро може да се направи изключение да си стоим в Методиката, но субсидията за продаден билет в райони като нашия, да бъде повишена. Остава си пазарният принцип, но се вижда активната грижа на държавата.

Обсъждали ли сте с Ваши колеги от други по-малки театри или държавни културни институти? Те предполагам са в същото положение.

Положението в националните театри почти навсякъде е много сложно и тежко. След като написах писмото, се чух с директорката на театъра в Силистра, която също има подобен особен проблем с общината и търси неговото разрешаване. По същия начин е и директорът в Ловеч, където вчера (бел. ред. - 8 юли) е бил зам.-министърът на културата Боил Банов в опит да се намерят пак партньорства с общината. По-малките и пренебрегнати театри имаме воля да обединим усилията си в името на това нещата да бъдат по-справедливи към нас.

Ако нещата не се подобрят, има ли възможност за общи действия на малките театри, протестно писмо или друго?

Моето писмо не е протест, то е друг жанр – изповед. Писмото имаше за цел да предизвика обществена тревога, която да промени обществената нагласа, която от своя страна да повлияе на хората, които ни управляват, в полза на зрителя. Има няколко идеи около това да обединим усилията си, но изчакваме да видим какво действително предлага МК и ще се случи. Оттук-нататък трябва да са предприеме нещо, защото това означава умъртвяване. Цяла година тук много хора много всеотдайно се трудиха, което е една година изгубен живот. Човек не се разделя току-така с духа си.

Ако реформата не бъде поправена и нещата не тръгнат към по-добро в театрите, това би ли било причина за искане на оставката на Вежди Рашидов?

Това е много деликатна тема, защото много се злоупотребява – особено около нашия театър – че връщането му е политическо решение, спекулира се около това и е твърде опасна тема. Всяко коментиране на подобно ниво може да бъде опасно за театъра, защото може да предизвика някакъв политически реванш или конюнктура. Тук става дума за чисто духовни измерения. Зная, че в държавата няма пари, да искаме оставката на Вежди Рашидов не ми се струва уместно да се коментира, защото искам да освободя контекста на нашия театър от някаква политическа гравитация. Не става дума за политика, а за култура, за дух. Не, че подценявам въпроса Ви, просто той не стои пред мен.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови