- Доколко е мобилизирано украинското общество? Колко може да издържи Украйна?

- Много. Много. Това са корави, здрави, издръжливи хора. Те са свикнали от един век да оцеляват в тежки условия. В селата има хора, които по нашите стандарти живеят много бедно. Аз бих казал по-скоро скромно. Те са свикнали да живеят с много малко. Те могат да ядат каша и да пият чай без да ядат месо или белтъчини до безкрай и ще оцелеят в какви ли не условия. Те са наследници на всички тези, които са оцелели от гладомора преди по-малко от век. Така че това е много добре селектиран народ. Това са народ от оцеляващи.

- Едно от нещата, заради които идваш в България, е да събереш оборудване...

- Да събера помощи, да.

- Да. Какво е нужно, как да се събира?

- Високо проходими машини, някои от тях които да можем да ги пригодим за линейки, защото две от линейките ни бяха много близо до попадение и станаха целите на дупки като решето. Като лека пехота ние не ползваме бронирани машини, ползваме 4х4 джипове, пикапи, които са пригодени, просто граждански коли. Много от западняците не могат това да го разберат и се чудят, нали, ама къде са хамърите, къде са там някакви други съкращения и наименования за някакви други машини използват, които аз не ги знам и „немае“. Това е положението.

- Украинската армия зависи от помощите, които светът ѝ изпраща и от това, което се събира, включително и в България. Какво друго е нужно?

- Много е относително и аз призовавам всеки, който иска да помага, да не помага хаотично. На едни места е нужно едно, на други места е нужно друго. При нас е пълно с някакви кашони с хуманитарни помощи, например лекарства, които абсолютно не са ни необходими; кашони с бинтове, които нямат абсолютно никакво приложение на фронта, защото там с бинтове въобще нямаш време да се превързваш, там се слага един турникет и се търчи към полевата болница и въобще за бинтове...ей така просто си ги разнасяме от база в база едни кашони с бинтове, които някой ни ги е подарил. Ако някой иска да помага, то нека да знае къде и на кого конкретно помага, с какво конкретно помага, защото със сигурност има и много измамници, които ще събират помощи просто за да се обогатят.

- А в твоя случай как да се свържат дарителите с теб?

- Аз съм написал на моята страничка информация...

- Във Фейсбук?

- Във Фейсбук. Предварително ще давам информация за банковата сметка, само при предварителен контакт, няма да я давам да се разпространява случайно. Донякъде защото не мога да поема отговорност за повече от това, от което имаме нужда в момента. И вероятно в близките дни, докато съм тук, ще учредим фондация, която да продължи тази дейност занапред.

– А след войната? Ти представяш ли си как ще свърши тази война?

– Не. Много ще е трудно руската армия да се изтласка от тези позиции, които вече е завзела. Спирането й до където е стигнала до момента изглежда по-реалистично, но освобождаването на цялата украинска териотория изглежда много трудно, няма да е скоро, ако се случи това ще е някъде в далечното бъдеще и ще изисква много време жертви, разминиране, хуманитарни помощи и какво ли още не.

– Ти имаш родители тук. Те как приемат, че си на война в Украйна?

– С пълна подкрепа, първо им беше голям шок, после с пълна подкрепа.

– Как те посрещнаха вчера?

– С прегръдка, естествено.

– Какво би казал на хората, на хилядите българи, които ти се възхищават, някои от тях пък не рзбират какво правиш и искрено те мразят, че помагаш?

– Аз не очаквам всички да ме харесват, нито всички да ме разбират, ако всички сме на едно мнение, значи има някакъв сериозен проблем - тоталитарен или информационен. Много е хубаво и важно хората да имат различни мнения. Аз съм окей с това хората да ме мразят и ако започнат да ме харесват ще започна да се чудя къде съм сбъркал.

Към всички, които одобряват това, което правя- Благодаря ви. На всички, които ще им помогнат също- Благодаря ви. Защитата на свободата е тежко дело. Цената за свободата е отговорността и не можем да си позволим само от време на време да се занимаваме с това. Веднъж захванал ли си се, няма как да се отказваш. Както там, така и тук- веднъж захванал ли си се с делото на свободата, нямаме право да спираме. За хората, които не ме разбират нямам какво да кажа. За тези, които в коментарите дори може би под тази публикация ще ми пожелаят да бъда пленен, изнасилен, измъчван, убит:

"– Вървете при руския кораб!"

– Иван Калчев- Глиги за това как свободата се защитава с оръжие в ръка.