– Какъв е звукът на смъртта?

– Това е много абстрактен въпрос. Знам какъв е звука от падащи снаряди от различни източници- мината пада с едно „фиу-фиу-фиу“, артилерийският снаряд не го чуваш как се движи, той лети свръхзвуково, ракетата "Град" прави по друг начин „фиу“; ракетата "Круз" звучи като захождащ самолет за кацане.

– Ти страхуваш ли се, докато си там?

– В повечето ситуации нямаш време да се страхуваш. Страхувах се много, когато поради една човешка грешка се изпусна информация къде се намираме. Когато знаеш, че точно ти си цел, сградата, в която си е цел, тогава имах време, часове да изпитвам страх. Да, страхуваш се. Да не се страхуваш би било безразсъдство.

– Какви хора воюват в чуждестранния легион? Що за тип са?

– Най-различни. От двадесет и няколко до петдесет и няколко годишни мъже, от 53 националности. Много англоговорящи - британци, австралийци, американци и канадци. На второ място са славянските народи, естествено Полша, тя е най-свързана и географски, и исторически, и културно с Украйна. Ние - другите славянски народи. И от там нататък вече всякакви останали.

Като личностен профил - от една страна хора, които имат военен опит - те са служили в своите армии или няколко години са били войници в своите армии. Други са били офицери в Западна Европа или в Щатите и други, които имат друг опит. Например собственик на охранителна агенция, консултант на охранители в ирландски пъбове и клубове, което само по себе си е добра атестация. До доброволци като мен, които не са били в казарма.

– Ти нямаше никаъв военен опит преди да отидеш там.

– Абсолютно никакъв.

– Какво представлява обучението на човек, който никога не е бил в казарма, а трябва да воюва?

– Първо, нямаше да тръгна, ако не бяха тук един от най-добре подготвените хора в България, които за около седмица ми събраха екипировка, обучиха ме включително на стрелба, на основи на тактиката, основи на полевата медицина - как сам да си окажеш помощ. Без това аз със сигурност нямаше да тръгна. Плашещо е донякъде, че това са наистина най-подготвените хора в България и на тях им отне цяла седмица да съберат екипировката за един войник. Можем да си правим изводите, ако се наложи да събираме екипировка за хиляди или десетки хиляди войници колко ще отнеме това на държавата.

– Как воюва руската и как воюва украинската армия? Има ли разлика между двете армии?

– Руската, аз бих казал даже червената армия, воюво по концепцията си от Втората световна война - да смажем всичко с артилерията и да владеем над трупове, камъни, и разруха. Украинската армия воюва по кодекса на честта, не стреля по спалните помещения например, въпреки че са ни известни къде са, не насочваме артилерията по тях, не измъчва пленниците.

Всички ние минахме през началното обучение и ни обясниха за всички международни конвенции и ни обясниха правната основа, какво трябва да спазваме, как да се отнаяме към врага, как да се отнасяме към военнопленници, което не може да се каже за орките - да си го кажем „орките“.

– Местното население как се държи към вас?

– Местното население към нас се държи много добре, помагат ни с каквото могат, носят ни продукти, ние пък понякога изпращаме от нашата храна за тези, които са попаднали вече в окупираната територия, защото те наистина гладуват. Руснаците са им взели всичко, каквото могат да вземат и го изнасят назад към тила. Досега това, което сме видяли е само приятелско отношение.

– Те се опитват да помогнат?

– Да, всеки с каквото може. Това, което виждаме са най-бедните хора, които са останали в селата. Тези, които дори не си помислят да станат мигранти, да станат бежанци, защото те зависят от прехраната си- от градините си и от козите и овцете си. Те не могат да си представят въобще, че могат да си оставят животните и да тръгнат на някъде. Това са хора, които все още си ремонтират старите жигули, които са в движенние, които живеят не много по-различно от нашите бедни села. Ние също имаме бедни хора, които живеят все още от земята си и от животните си и нямат друга визия за живота и други шансове да правят нещо друго. Така че тези мигранти, които ние виждаме тук, са тези, които с имали много повече какво да губят – много по-богати, съответно са оставили хубавите си вили по селата, или по-богатите си жилища, всключително например домашните си любимци, а ние после ги прибираме и ги отглеждаме. Имаме вече няколко кучета, една котка...

- Руснаците бомбардират ли украинските села?

-Там, където сме, не масово, не целенасочено, не до пълно изтребление. Да, попадат снаряди от време на време върху цивилните къщи, но не е тотален обстрел да се унищожи цялото село. Говоря за селата, в които е останало население, има и други села, около които са се водили по-активно военни действия, където абсолютно всички са евакуирани и вече не съществуват – няма село, няма къщи, няма нищо. Всичко е сринато със земята.

- Ти научи ли украински?

- Първата дума, която научих на украински, още преди да постъпя в легиона, беше „почекаемо“.

- Да почакаме.

-Да почакаме. Другата е „немае“

- Няма.

- Няма, да. Оттам нататък всички говорят руски. Аз със знанията си отпреди 20 и повече години, когато за последно съм го учил горе-долу се оправям. Ососбено там, където сме по на изток от границата, между преобладаващо украински и преобладаващо руски, всички говорят основно руски.

- Иначе в батальона си говорите основно на английски.

- Основно на английски, да. Английският е официален език на чудестранния легион.