Българският доброволец на фронта в Украйна Иван Калчев - Глиги даде първото си интервю за OFFNews само часове след завръщането си в България.
Глиги, който воюва в чуждестранния легион на украинската армия, е в отпуск за 10 дни, след което отново се завръща на фронта.
Благодарни сме му, че избра OFFNews да бъде първата медия, пред която да разкаже какво е преживял, как изглежда войната от най-предната линия на фронта, какъв е звукът на различните ракети и снаряди, какви са и какво правят войниците от Чуждестранния легион.
Руската армия воюва по начина от Втората световна война. Артилерията унищожава всичко и после минава върху труповете и разрушенията. Украинската армия воюва по кодекса на честта. Ние никога не бомбардираме спалните помещения, макар че много добре знаем координатите им. Още в първите дни минахме обучение за етиката по време на война и всички я спазваме, разказа той.
Когато слязох от рейса във Варна още на петата минута ми се прииска да се връщам обратно. Купих си вестник и прочетох заглавие, че приемането на Украйна в ЕС щяло да се затрудни заради разрухата там. Погледнах вестника пак - пише разруха. Погледнах автогарата във Варна и си мисля - има някаква сериозна грешка. Разруха има тук в България. В Украйна има разрушения. И веднага ги оправят. А тук вече 30 години е разруха.
Линк към видеото, за четящите през Instant articles
И не забравяйте да се абонирате за You Tube канала на OFFNews.
Пълният текст на интервюто:
Иван Калчев, по-известен като Глиги, се върна от Украйна, където воюва за украинската кауза. От колко време си в България?
- От по-малко от 24 часа. Пристигнах с автобус от Одеса на автогара Варна. И още на петата минута се чудех защо съм пристигнал. Купих си люмимия ми седмичник, отворих го и там видях една статия, в която пише, че приемането на Украйна в Европейския съюз юало да се затрудни заради разрухата в тази държава. Погледнах пак вестника -пише разруха. Погледнах пак автогара Варна. Има някаква сериозна грешка в тази статия. Разруха има тук в България. А там в Украйна има разрушения. И те ги оправят много бързо, а нашата разруха си стои от 30 години и продължава да е все по-тежка.
- За колко време ще останеш в България?
- За 10 дни ми е разписана отпуската. Може би ще си тръгна по-рано.
- Ти единственият българин ли си, който воюва в Украйна или има и други?
- Предпочитам да не отговарям на никакви въпроси, на които отговорът е число, местоположение или име. Най-малкото, защото те представляват военна тайна. Аз съм украински военослужещ и не би трябвало такава информация да споделям.
- Как минава един обичаен твой ден на фронта?
- Обичайни дни там няма. Всеки ден там е различен. Като цяло войната е 99,99% чакане и живот в тежки условия. И само в някакви много кратки минути възникват животозастрашаващи ситуации и умират хора. Всеки ден е различен, всеки ден правиуш различни неща. Винаги има тежка физическа работа, винаги трябва да се нагаждаш към условията на средата. Основно трябва да останем живи и да изпълним поставените задачи.
- Има ли загинали от твоите другари?
- Има. От нашето подразделение са четирима. При един минометен обстрел загинаха един холандец и един германец. След това при артилерийски обстрел един австралиец. Последно един французин, когато аз участвах в евакуирането на ранени. По това време бях при медиците в базата, Получихме сигнал, че трябва да евакуираме трима ранени. Качихме се в линейката - аз, украинският шофьор и двама медици, които не говорят украински. По пътя докато стигнем до мястото ние самите попаднахме под обстрел. Шофьорът трябваше да кара много бързо напред-назад по едни черни пътища, за да избяга от падащи снаряди. Стигнахме до уговореното място, натоварихме двама ранени, които бяха в полусъзнание. С единия се бяхме видели предишния ден. Той ме разпозна и ми се усмихна, докато го качвахме с носилката в колата. Оттам с пълна газ пак по черните пътища към полевата болница. Оставихме ги в полевата болница. Лекарите се чудеха дали са живи, даже казаха - защо ни го водите този, той вече е умрял. Обаче едната жена-медик каза - не, жив е, жив е, проверете. Прибраха го и познаха да се грижат за него. Ние се върнахме да спасяваме третия ранен, но когато влязохме в обхват на радиостанцията, разбрахме, че вече няма смисъл да се бърза.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
10840
14
28.06 2022 в 22:49
Предлагам Иван да го направим министър на отбраната. Куражлия е, патриот, безкористен, идеалист. Има реален опит с бойни действия в съвременни условия. Със сигурност е много по-адекватен от всички ръжени генерали, министерски плъхове и далавераджии досега накуп.
110
13
28.06 2022 в 21:56
У нас должен быть один девиз на всех позициях:
"Ни дня без убитого или раненого российского солдата."
-580
12
28.06 2022 в 17:38
810
11
28.06 2022 в 08:03
Само полезните идиоти, подкрепящи тероризма все още имат право да скимтят от умиление по форумите след поредната рашистка ракетна атака по случаен украински търговски център или болница!
316
10
28.06 2022 в 03:08
Последни коментари
user4eto
Сезонът на подаръците в сервиза на Huawei е открит с удължена кампания „Повече грижа за теб“ до 31 декември 2024
Джендо Джедев
Мелания Тръмп няма намерение да се мести в Белия дом
ob1
България получава първите осем изтребителя F-16 догодина
user4eto
Нарязаната с макетно ножче поиска насилникът да бъде пуснат на свобода
user4eto
Лаура Кьовеши осветли първата голяма акция срещу мафията, включително и в България