Bullet BG: Татусите са изкуство, не комерс

Александър Новков Последна промяна на 18 април 2015 в 18:35 7177 3

Николай Николов, по-известен, като Bullet BG, е един от най-талантливите и популярни родни татуисти. От години живее в Португалия, като сега е в България за Bulgaria Tattоo Expo 2015.

OFFNews се срещна с него на предварителното парти, свързано с откриването на феста в бар RockIT, където поговорихме за татуировките, предразсъдъците и пътя на артиста, решил да припознае тази професия като своя.

Много хора са запознати с изкуството ти, но малцина знаят кой е Николай Николов. Би ли ни разказал малко за себе си?

Николай Николов е един младеж от малкия крайдунавски град Силистра, който е завършил художествена гимназия и се е ориентирал към татуирането в края на 1996 година и оттогава не е спирал да рисува и да прави татуировки. Скромно момче, красиво (смее се), това е в общи линии, трудно ми е да говоря за себе си.

Защо Bullet BG и как ти дойде идеята за този псевдоним?

Тази идея не идва от човека, той не се кръщава сам. Измислиха го приятели, цялата история не е толкова интересна, колкото хората очакват. Има един филм с Мики Рурк, който се казва Булет. Бях му голям фен, гледах го много пъти и останах вдъхновен от него. Там главният герой имаше една блуза май, не помня вече, и се мъчих да направя един анцуг втора употреба да изглежда по същия начин. Ших му кантове, та взеха да ме бъзикат приятели, наричайки ме Булет, всъщност първоначално беше Куршум - на български, и вече когато излязох извън България, стана Булет, докато БГ символизира моята принадлежност към България и си остана така от годините.

Какво те привлече към татуировките и как реши да се заемеш с тази професия?

Като професионален татуист може би съм се осъзнал след 10-те години практика, които натрупах като татуировчик, защото все пак са малко различни двете неща. Та като професионален татуист може да се каже, че се определям само през последните 6 години от 20-те които имам като опит. Както казах, завършил съм художествено училище, след това приятел ме помоли да му направя татуировка. Това беше още в онези години, когато машинките за татуране не бяха много разпространени в България и да го кажем по затворнически маниер съм го татурал, него и следващите 5-6 човека. Може да се каже, че самата професия си ме избра, не съм го мислил. Просто можех да рисувам, завърших академията, след това тръгна от приятели и познати: „Ти си направил на тоя, искам и аз“. И така то си тръгна. После с помощта на баща ми сглобихме машини, взе да става по-сериозно, дойдох в София и започнах да работя в студио на малко по-професионално ниво, с по хубави материали. И в крайна сметка преди 7-8 години отидох в Португалия и така.

От години работиш в чужбина. Каква е най-голямата разлика, която усещаш в работата си там спрямо тук?

Разликите са толкова много, че не знам откъде да започна. Като хора - зависи в коя държава работя. Аз живея и работя в Португалия, но доста пътувам по света. На Запад хората имат малко по-различна култура. По-отворени са към това изкуство, имат традиции от много години, знаят какви стилове има, кой артист в какви стилове работи, избират си го, разглеждат портфолио, ходят, разговарят с него. Дават му свобода на действие, да рисува и да развие проекта. Дават си кожата - като едно платно, и той е художникът, който трябва да направи картината, предавайки идеята, която те имат върху нея, и не са с особено големи изисквания. Докато тук е малко повече „аз плащам - аз ще кажа как ще станат нещата“. Не всички, разбира се, но предимно заради парите малко са объркани. Но мога да кажа, че като знания артистите у нас са малко по-напред с материала, понеже училищната школа за рисуване е малко по-добра спрямо Запада. Като заплащане отново е много голяма разликата. На Запад с парите, които печеля от един татус, мога да си купя най-скъпата машина за татуиране, която се предлага на пазара, разбира се не говоря за къстъм машините със златни елементи по тях, но това е едно на ръка. Там хората могат да си позволят да работят с по-качествени материали, докато тук искам да похваля артистите, че за кратко време се развиват много с по-ограничените ресурси, с които разполагат.

Имаш ли определен тип татуировки, които обичаш да рисуваш най-много и когато дойде клиент с такова желание, изпитваш истинско удоволствие да го направиш?

Вероятно няма татуист, който не обича да прави черепи. Това е нещото, което на мен ми е като субект, който обичам. Всеки ден да ги правя няма да ми омръзне, но не ми се е случвало, вероятно няма и да ми се случи, тъй като няма такава клиентела с такива изисквания, но ако говоря като цяло, реализма си е ми на сърце, като това остана още от ученическите години.

Отказвал ли си да нарисуваш нещо за клиент и би ли ни разказал, ако има такъв случай?

Предимно избягвам да татуирам мъжки задни части. Някак си се чувствам малко неудобно в такава ситуация. Колкото и чифта ръкавици да сложа, ми е някакво криво да рисувам там, а камо ли за други места да не споменавам. Така че се е случвало да отказвам татуировка, но в кариерата ми съм имал и шефове, на които не съм можел да откажа и съм го правил просто без удоволствие.

В последно време татуировките се разпространиха много. Смяташ ли, че предразсъдъците към татуираните хора вече са преодолени?

В последно време според мен татуировките са се разпространили твърде много, което лично мен не ме радва, защото са станали толкова комерсиални. Целият този комерс, който се вижда в момента по улиците, е нещото, което татуистите най-много не обичат да правят, особено такива като мен, които го правят повече като изкуство, а не за печалба и лесни пари. Говорейки за имиджа, все още в България рядко може да влезете в някакво държавно учреждение, било банка или друго, и да видите хора с много татуировки, докато на Запад това не е странно на хората. Така че ако разграничим нещата, в Източна Европа са по-затворнически тип, докато на запад от 20 години това вече го няма като мнение и мислене. Ввсе пак и там има хора с по-консервативни възгледи, но са все по-малко. Тук не е така. Хората, когато видят по новините някоя мутра с татуировки, която е направила нещо лошо, и си затвърждават негативното мнение. Те няма да се заслушат в хора като мен, които обясняват как стоят нещата от друга перспектива. Това е като дрехите и като всичко останало, което се вижда масово. Истинското изкуство си е по-ъндърграунд и такова трябва да си остане.

Какво ще имаме възможността да видим от теб по време на Bulgaria Tattоo Expo 2015?

На живо ще правя татус като модел за деня ще бъде моят брат, понеже съм му обещал от дълго време като подарък да му правя татус. Познавам го като човек, знам какво иска, ще имам пълна свобода, знаейки, че държи на болка, тъй като ще се наложи да стои 8-9 часа и това е като цяло. Няма да имам възможност толкова да говоря, за съжаление, тъй като татусът е доста голям и ще отнеме практически целия ден.

Какъв съвет би дал на младите артисти, които тепърва започват да се занимават с татуировки?

Този въпрос много ми харесва, тъй като това е нещо много важно за колегите и особено за начинаещите. Две са нещата: едното е да рисуват, другото - да пътуват или поне да се интересуват. Да рисуват специално в тази работа е 100% задължително, за да имат после опита, който е нужен, за да могат, когато хванат машината, иглите и боите, да знаят какво се случва, да са имали опит с боя върху платно или с молив върху лист, за да могат да го прехвърлят това върху кожата. Другото е да се интересуват от знанията на другите артисти. Да комуникират, да питат, както казах да пътуват, ако имат възможност да ходят на фестивали от този тип, защото там се завързват много важни контакти, обменят се идеи и техники. Научава се кои бои са по-хубави, въобще информацията там изобилства, докато в едно студио ако само си стоят, правят си надписите и си пият бира пред студиото, ще минат много години, докато разберат за какво става въпрос. Бих ги посъветвал да отидат в някоя книжарница, да си купят материали и в свободното си време да рисуват и дори ако не се чувстват уверени, да минат някакъв художествен курс.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

20.04 2015 в 23:15

Евала!Благодаря ти за полезните съвети. Когато амбицията се превърне в начин на живот , живота става едно прекрасно нещо. Много се вълнувам от хора като теб , точно такива , които знаят за какво става на въпрос и са отсяли важното от маловажното през годините. Желая ти много успехи зад граница и на родна земя !

18.04 2015 в 19:25

Tatusite sa la--a kakto I piarsingite,mnooogo modni la-na

18.04 2015 в 19:23

честит хепатит

не си струва риска