Г-н Ганев, преди дни стана ясно, че ще сте част от Гражданския съвет на Реформаторския блок. Защо решихте да участвате?

Реших да участвам, защото го намирам за първия в новата история на България случай, в който с цел да привлекат гражданското участие, политици се отказват от реална власт. Отказват се от една територия, в която досега са участвали – обсъждане и предлагане на политики, за да я предоставят на гражданите. На мен това ми изглежда като първи сериозен опит, защото политиците извършват това, което е рисково и опасно за тях, преди да са получили каквито и да е облаги. Струва ми се, че има смисъл да се опита и този опит поражда надежда, ще видим дали ще се оправдае.

След новината, че сте част от Гражданския съвет, се появиха обвинения, че чрез Вас в Реформаторския блок се прокрадват интересите на Иво Прокопиев и на кръг „Отворено общество“. Как ще коментирате тези твърдения?

Нямам нищо общо нито с Иво Прокопиев, нито с кръг „Отворено общество“, не знам откъде са излезли тези обвинения. Единственото, което прочетох досега, е, че съм нечий зет и нечий внук.

Какви биха могли да са ми връзките с „Отворено общество“ - това не знам, аз нямам нищо общо с тях. Разбира се, имали сме много общи проекти с някои хора от „Отворено общество“ през годините. С Иво Прокопиев – само го познавам като издател на някои вестници и като бизнесмен. С него също не съм имал по-тесни бизнес отношения или каквито и да било други.

Имате ли коментар по новината, че Стоян Мавродиев е изпратил сигнал до прокуратурата, като един от замесените в сигнала хора е бившият министър Трайков, който също е част от Гражданския съвет. 

Единственият коментар, който имам, е, че прочетох отговора на г-н Трайков. Звучи ми така, сякаш ако има някой, който не си е свършил работата, това е Комисията по финансов надзор.

Смятате ли, че става въпрос за тенденциозни атаки и ще се отрази ли този сигнал негативно върху потенциалния електорат на Реформаторския блок?

Напротив, колкото повече такива атаки има, толкова по-добре за Реформаторския блок.

Как практически ще протече работата на Гражданския съвет? Вие казахте, че партиите в Реформаторския блок ще трябва да се съобразят с мнението на съвета? 

Всеки, който иска да има позиция от името на Реформаторския блок, трябва да я представи пред ГС. Там тя се разглежда и ако членовете преценят, че по тази тема наистина трябва да има официална позиция, това се обсъжда. Всеки от членовете може да предлага редакции, да предлага промени. В крайна сметка всяко нещо се приема от самия ГС и партиите са задължени това да е тяхната позиция. Затова казвам, че чрез тази стъпка партиите се отказват от власт. Те няма да формулират позиции, те ще ги получават готови от ГС.

Ще се гласуват ли въпросните позиции допълнително от всички отделни партии, иначе казано – ще бъдат ли решенията на ГС под условие?

Доколкото всяка партия има по двама представители в ГС, тя могат да изразят своята партийна позиция. Но ние винаги търсим консенсусна формулировка на всичко, така че никой да не е яростно против. Ако някой е яростно против, очевидно не можем да намерим съгласие по позицията и започваме отначало. Точно сега работим по един такъв документ. Свалили сме го от две страници на една. 

С пълен консенсус ли се приемат решенията в ГС? 

Стремежът е поне никой да няма сериозни възражения, които да не са разгледани, макар че се случва при някои предложения да има хора, които не са крайно ентусиазирани.

Защо не се съгласихте заседанията на ГС да бъдат излъчвани онлайн? 

Това в все едно някой да поиска от Вас Вашите планьорки да бъдат излъчвани на живо. Както аз казах, ако тези заседания бяха излъчвани онлайн, вече немалко хора в България щяха да имат основание да ме дадат под съд заради изразите, които използвам. Аз искам да продължа да имам свобода, за да ги използвам в тази ситуация, в неформален кръг.

Кои са най-важните въпроси, с които ГС се е заел, кои са приоритетите Ви, колко често се събирате? 

Със сигурност се събираме поне веднъж седмично. Напоследък се случва да се събираме и два пъти седмично, поне икономическата група. Най-важните въпроси, които ни занимават, са изработване на конкретни предложения за политики, въз основа на 12-те начала, около които всички сме се обединили. Ние сме ги разделили в четири оперативни области – за правосъдие и сигурност, за административна реформа, за гражданско участие и медии и за икономическа реформа.

Аз съм в екипа за икономическата политика и в момента вече сме се съгласили около пет основни водещи цели:

Подобряване на бизнес средата чрез икономическа среда и законност; Условия за увеличаване на доходите и подобряване на условията за живот; Ограничаване на монополите и защита правата на потребителя; Решително намаляване на корупцията; Нова енергийна политика. Това са петте области, които сме откроили като най-важни за спешно реформиране, не, че това са единствените проблеми. И в момента обсъждаме кои конкретни мерки да включим към всяка от тях в първия, така да се каже, ударен документ, който ще даде визията и посоката на мислене.

Кога, смятате, че ще сте готови с този документ? 

Надявам се, че до края на следващата седмица ще можем да го представим.

Стана ясно, че ГС ще има тежка дума и при решенията за разширяване на Реформаторския блок. В кои нови формации виждате потенциален партньор? 

Не съм се замислял, честно казано. Ако постъпят заявки за членство, тогава ще му мисля. Аз не съм толкова дълбоко запознат с политическата обстановка и не познавам всички партии. Познавам седемте в Реформаторския блок. Познавам и четирите в парламента. Сещам се за НФСБ. Другите партии просто не познавам, за да мога да ви отговоря. Ако постъпят заявки, със сигурност ще ги разгледаме много внимателно.

Какви са целите, които си поставяте в качеството си на член на Гражданския съвет? Смятате ли, че този модел на работа ще има успех?

Това е политическа иновация, много любопитно е каква работа можем да свършим в подобен формат. Засега усещането е малко като отбора през 94 г. - организиран хаос. Всеки търчи нанякъде, но в крайна сметка започваме да изграждаме профил.

Моето лично желание е да въведем „демафиотизация“. Да се намалят значително връзките между задкулисни бизнеси и държавата. Те, разбира се, никога няма да изчезнат, но да бъдат сведени до приличен минимум. Иска ми се да видим една българска държава, която дава много повече пространство и свобода на гражданите си в определени сфери – стопанска, културна, изобщо всички сфери на идеи, които дават възможност на хората да осъществяват себе си в най-голяма пълнота.

Заедно с това, завръщане на българската държава в областите, които тя е драматично напуснала като сигурност и справедливост.

Още по темата

16/09/2013

България

Кунева: Скоро ще се появи и тефтерче с медийни поръчки

14/09/2013

България

Трайков: С атаките си Мавродиев цели да се хареса на новите си шефове

13/09/2013

България

Радан Кънев: Вярвам напълно на Трайчо Трайков

10/09/2013

България

Иво Инджев нападна Реформаторския блок (снимки + видео)