Веселин Методиев е заместник-председател на Демократическата партия от 1995 г. От 21 май 1997 до 21 декември 1999 г. е вицепремиер и министър на образованието и науката в правителството на Иван Костов. Член е на Настоятелството на Нов български университет. Основател е на Демократи за силна България (ДСБ) през 2004 г. Депутат в 37-то, 38-то, 40-то и 41-то Народно събрание. Председател е на Националния предизборен щаб на ДСБ.

Г-н Методиев, партиите, които поръчахте паралелно преброяване за предстоящия вот, отказахте да включите ГЕРБ въпреки желанието им. Защо? Какви са вашите опасения?

В България, а и в различни международни организации има убеденост, че изборите през 2011 година бяха опорочени. От тогава, от есента на 2011 г., се говори, че трябва да се вземат мерки, за да не се позволи управлението на ГЕРБ да опорочи и следващите избори. Съмненията, липсата на доверие се увеличаваха с всеки изминал месец. Начинът, по който вървяха дебатите по Изборния кодекс също показаха, че няма начин да се стигне до съгласие за правила.

Най-важното в една демокрация са честните избори. Ако това не може да се прави, демокрация няма. Ето защо възникна тази идея за паралелното преброяване. Сега сме стигнали до следното: има политически партии, които са били представени в предишния парламент плюс партия, която социолозите дават като евентуален участник в следващия парламент, които сме съгласни взаимно да се контролираме при събирането на тези протоколи, при тяхното сканиране и впоследствие при въвеждането при австрийската фирма по начина, по който се прави от официалния преброител.

Опасностите са поради факта, че за пръв път се прави такова нещо. Най-добрата страна е, че това е честност и прозрачност на изборите. Колкото по-често имаме такива приноси на всяка политическа партия за честност и прозрачност на изборите, толкова по-добре за самата демокрация. Какъв ще е резултатът вече се коментира. Ще има извадка, която ще е 2-процентна вечерта, най-вероятно ще се работи усилено в рамките на 24 до 48 часа, за да се извърши цялостното въвеждане на данните и това ще се съпоставя с това, което официално ЦИК произвежда като резултати. Аз във висока степен съм оптимист. Смятам, че това ще е полезно за българското общество като демократично общество.

Промените в Изборния кодекс, породени от взаимното недоверие за честността при провеждането на изборите не създават ли усещането по-скоро за усложняване на организацията, отколкото за решаване на реалните проблеми с фалшификациите и купуването на гласове?

Два въпроса има в това, което ми казвате. Ще отговоря и на двата. Първо, за купуването на гласове. Паралелното преброяване и другите инструменти, които се опитват и външни наблюдатели да настройват за коректността и честността на изборите не засягат купуването на гласове. Купуването на гласове е дейност, която е в огромна степен зависима от работата на прокуратурата и полицията. Това не е по силите на други институции, било то правителствени или неправителствени, така че тук съм песимист. Мисля, че тези избори отново ще бъдат придружени с това отвратително явление купуване на гласове. Казвам „отвратително“, защото принадлежа на партия, която никога и от никого не е била обвинявана, че купува гласове. Към ДСБ са отправяни всякакъв вид обвинения, но за купуване на гласове никой никога не ни е обвинявал, затова смятам, че мога да ползвам такава силна дума.

Що се отнася до техническите въпроси на усложняване на процеса – дали да бъдат интегрални бюлетини, дали да са други бюлетини, в момента сме стигнали в развитието на собствения си изборен процес дотук. Мисля, че има накъде да се подобрят нещата, естествено, но не са толкова затруднени от организационна гледна точка. Тоест, очакването, че вечерта може да има към 20 ч искане за удължаване на изборния ден или че ще има искане за забавяне, защото имат проблем в секционните комисии да броят, ще са породени по-скоро от ефектите на купуване на гласовете, при които като домино падат един след друг участниците в изборите, които се занимават с такива неща и завличат със себе си изборния процес. Най-популярното нещо, което сме гледали по телевизията, скоро мисля, че Канал 1 ни даде такъв пример – за несебърски избори: едни тълпи от хора, които се струпват 5 или 10 минути, преди да приключи изборният ден и затварят практически достъпа до секционната комисия, скандали, викове и т. н. Това са неща, които са по-скоро с първия въпрос, за купуването на гласове. Иначе технически процесът е относително добър. Ще дам пример.

Всеки, който е любопитен, може да отиде там, където се гласува спокойно - в големи училищни сгради на София, където има много секционни комисии, и да види, че ако примерно изборният ден свършва в 19 ч., в 20 ч. дворът е празен, няма хора, всичко е ок.

Сега изборният ден ще свърши в 20 ч., а в 20.45 секционните комисии вече ще са преброили своите бюлетини, ще са направили протоколите, което показва, че технически нещата са относително, да кажем, добри.

Валят сигнали за купуване на гласове. При вас какви сигнали за опорочаване на изборите постъпват?

Първият сигнал, който пристига периодично при нас и за който аз два пъти като председател на изборния щаб писах до президента на страната, беше свързан с всяването на страх – нещо, което бяхме позабравили. Тези полицейски акции в центровете на областните градове при пристигането на министъра на вътрешните работи, който е председател на изборния щаб на ГЕРБ, или пристигането на бившия министър-председател – това струпване на полиция, охрана и прочие, това е демонстрация на мощ, и то през държавните институции, през МВР, което президентът не може така безучастно да гледа, при това е действие на министър, назначен от него, т.е. отговорността не е в избирателите, които са гласували доверие на една партия, отговорността за това правителство е само на един човек, който е подписал указа за назначаването на тези хора. И тази госпожа, която е министърка на вътрешните работи, прави всичко, което й разпорежда председателят на изборния щаб на ГЕРБ фактически. Това просто и лесно може да се види. Това всява страх. Това е заложена некоректност в изборния процес, когато една политическа партия ползва - при наличие на служебно правителство такъв вид привилегия в кавички да плаши хората.

В София, Варна или Пловдив, или по-голям град да се уплашат хората е по-малко възможно, защото има една анонимност на големия град, но в един областен град, който е силно намалял поради демографска криза, в който хората се познават много добре или в голям общински град, не областен център, но център на голяма община хората все пак се познават и подобни действия всяват страх. Ето ви първия случай, за който бяхме алармирани. Бяхме алармирани от Благоевград, от Петрич, Хасково, не мога да преброя колко града са се обаждали колеги и казват: „Моля ви се, дайте гласност на тези неща, не може това, което върши Цветанов тука“ и т.н.

Втората група въпроси, които са се струпвали, такива дойдоха от няколко града, са свързани с подозрения за изграждане на мрежа за купуване на гласове, но тези подозрения не могат да се превърнат в сигнал до прокурор, защото никой не иска да си даде името и да свидетелства. И нашите хора това, което научават – обикновено това са водачите на листи, които ходят на срещи и чуват различни неща, се притесняват. Зная, че в един от случаите беше сезирана и Държавната агенция за национална сигурност и се провежда някакъв вид разследване от нейна страна, така че да се надявам, че тези органи, които трябва да охраняват сигурността и реда, ще вземат мерки.

Кои ще са най-слабите точки на 12 май?

Първата критична точка на изборния ден в България се оказаха ромските махали в годините. И не вярвам да има изключение сега. За съжаление, няма инструменти – интеграционни, демократични, с които да преодолеем този процес. Той е много лош. Защото при намаляващо гласуване интервенция за някакъв тип манипулиране на процеса в ромските махали може да се окаже решаващ с оглед на крайния резултат. Защото една интелигентска прослойка в центъра на областния град от 2000 човека размишлява дали да гласува, колебае се и не гласува се замества от 2000 човека от ромската махала много бързо или от 4000. И балансът на обществения интерес се наклонява в една посока, където съмненията за манипулиране на вота са много големи. Така че това е критична точка.

Критична точка са смесените райони дотолкова, доколкото все още не сме намерили решение на въпроса с пътуващите избиратели – тези, които се движат с автобуси в изборния ден.

Очаквате ли такива на 12 май?

Предполагам, предполагам, че ще има отново, но мисля, че надали ще бъде такъв голям броят на хората. Поне засега това, което съм получил като информация не говори за такъв голям мащаб. Защото ние ще имаме най-голямата секционна мрежа в Република Турция, откакто провеждаме избори. Ние не сме имали толкова много секции в Република Турция, колкото ще имаме на тези избори. Което ме кара да мисля, че хората, които обикновено пътуват, за да гласуват в България, ще си гласуват там, на място и ще намалее притокът.

На трето място опасни зони са селски секции, където контролът на всички партии обикновено не е постижим. Тоест, да кажем, че има 7-8-10-ина политически партии, които се стремят да покриват огромен процент от секциите, да кажем над 75-80-90%. Не всички представители на тези, да кажем, 7-8 партии успяват да бъдат членове на секционни комисии. Остават много малко, където договарянето дори не е въпрос на корупция. Може да е договаряне на някакви такива лични отношения, с което вотът не се изкривява съществено, защото това са секции, в които се гласува малко, да кажем 100-200 човека - малки селца, но съмнението, че няма достоверен вот е налице. Но това, третото е по-скоро наблюдение и е любопитно от историческа гледна точка. От изследователска гледна точка не е голяма опасност, защото не може да смени до такава степен вота.

От години вие се занимавате задълбочено с проблемите на образованието – бяхте министър, вицепремиер. Как виждате развитието му през следващия мандат, ако приемем, че ще имаме стабилно правителство? Мислите ли, че има възможност за приемственост с предишния екип – проектозаконът за предучилищното и училищното образование така и не беше приет от предишното Народно събрание.

Първо, да ви кажа какво е моето мнение за възможностите на следващия парламент. Волята на хората в неделя, на 12 май може да бъде поругана от някои политически партии. Чувам, например, твърдения на ГЕРБ, че щяло да има избори до дупка, тъй като те щели да се дистанцират от всякакъв вид управление, ако не е тяхно. Това поведение е абсолютно злокачествено за самото провеждане на избори. Ние правим избори във всички демократични страни, за да може хората с волята си да определят съотношение на политически сили. След това сме длъжни да се съобразим с този вот и да реализираме възможност за мандат – може да е по-кратък, за програмно правителство, има различни възможности. Европа ги познава и в състояние на криза практикува различните форми. Но да се каже: „Няма да практикуваме нищо, за да има избори веднага, примерно през септември“...

Каквато настройка има почти у всички...

Аз само от ГЕРБ го чувам, че те, едва ли не, ще тласнат нещата в тази посока. Това означава безотговорност. Така че за никакво законодателство не мога да ви отговоря, ако някой тласне процеса в тази посока.

Той не може да бъде тласнат от политическа партия като нас, която ще има 15 или 20 народни представители, с колкото традиционно присъстваме в последните два парламента. Тя може да бъде тласната от политическа партия, която ще има първо или второ място.

Така че тяхна е отговорността. Ако няма такова нещо, надявам се да има здрав разум, а не безотговорност, то тогава е възможно този закон, който завърши като процедура – трябва да се направи нов текст, да се внесе по нов ред, не търси този ефект, който търсеха Министерството на образованието, младежта и науката в правенето на цял нов закон, а по-скоро да се направят тези няколко промени, така необходими, за да може да се довършат реформите от преди 15 години.

Става дума за следното. Много е популярно т. нар. подготве, този осми клас, който създаде структурен въпрос къде свършва основното образование. Много е важен въпросът, че по конституция имаме задължително образование до 16 години, т.е. до 10-и клас. Тези неща трябва да станат законови норми, за да може държавните образователни изисквания за учебни програми, за учебно съдържание да се преработят. Те трябва на всеки 4 години да се актуализират, а са такива, каквито ги оставихме през 2000 година. Оттогава никой не е направил нищо в тази посока. И сме изостанали страхотно.

Тези неща биха могли да се направят относително бързо, а те трябва да се направят тази есен, за да може да влязат в сила от следващата учебна година.

Трябва да спре този малко синдикален ентусиазъм на колегите от ГЕРБ да има задължително предучилищно образование от 4-годишна възраст. Да има възможност да, защото част от родителите ще се възползват, но да задължим всички родители, заради което 6 месеца имахме дебати и спорове, това беше абсолютно безмислено. Защото има хора, за които семейството е ценност, за радост. Има хора, за които семейството престана да бъде ценност, но има хора, за които семейството е ценност. Те искат възпитанието на детето в ранна възраст да бъде поверено на родителите, на възрастните хора в семейството. Това е една традиция, към която аз се отнасям с изключителна ревнивост. Който бърничка по нея, би трябвало да бъде спрян политически.

Аз им казах и в пленарна зала, когато обсъждахме, и на първо, и на второ четене. И през 1997 година имаше натиск към МОН децата да тръгват задължително на 6-годишна възраст на училище. Добре де, но половината от родителите смятаха, че техните деца не могат още да тръгват на училище. И записахме в закона, че задължително се тръгва на 7 години на училище, както е от 150 години насам, а тези, които желаят, могат да запишат децата си и на 6-годишна възраст. Този текст работи от 1998 година до ден днешен, защото дава шанс, но не те задължава. Дава ти права, а не те задължава. Така могат да се решат няколко от тези въпроси, свързани със закона.

Още по темата

12/05/2013

България

Роми обсадиха избирателни секции във Варна

10/05/2013

България

Костов: На вота решаваме ще има ли демокрация в България или не (видео и снимки)

10/05/2013

Разследване

Купуване на гласове за 20 милиона или какво се случи в Етрополе на 2 април

15/04/2013

България

Подаваме сигнали за купуване на гласове през GSM или таблет