Регионалните медии в България: проблеми и предизвикателства (Част 1)

Даниел Пенев 04 май 2016 в 18:25 10117 0

Даниел Пенев
Даниел Пенев

От днес до петък OFFNews ще публикува в три части изследването върху състоянието на регионалните медии в България на Даниел Пенев. Днес представяме първата част.

През пролетта на 2015 г. българските граждани имаха възможността да научат подробности за екстравагантния стандарт на живот на няколко родни градоначалници – стандарт, който те вероятно не могат да поддържат само с кметска заплата.

На 8 май 2015 г. Мариета Димитрова, собственик и редактор на сайта Blagoevgrad-News.com и член на Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България), публикува материал за несъответствието между високия стандарт на живот на кмета на Благоевград Атанас Камбитов и дълговете, които той е натрупал. В статията, озаглавена „Кметът Камбитов – фалит или елит?“, Димитрова пише, че фирмите на кмета са натрупали задължения от над 700 000 лева. Притеснен, че може да изгуби част от имуществото си, Камбитов решава да продаде някои от своите имоти, включително вила в черноморски курорт, която той продава на своята счетоводителка. Димитрова също така разкрива, че луксозният автомобил, с който се придвижва Камбитов, не е негова собственост, а на частна фирма.

„[Всичко това поражда съмнения относно] прозрачността и законноста на обществените поръчки в Благоевград, които вероятно са спасителната ниша на градоначалника“, заключава Димитрова.

Три месеца по-късно, на 7 юли 2015 г., Димитрова получава призовка да се яви в съда на 9 юли, тъй като Камбитов е завел дело срещу нея за неимуществени вреди с искане за компенсация в размер на 100 000 лева. Любопитен щрих е, че Камбитов съди Димитрова не за целия материал, а за намека, който тя прави, че обществените поръчки в Благоевград не функционират нормално (виж примерите по-долу за съдени или глобявани журналисти/медии).

Въпреки че в крайна сметка процесът се развива в нейна полза, Димитрова научава от първа ръка и за втори път в своята кариера (по-рано получава телефонни заплахи във връзка със свое разследване относно злоупотребата с евросубсидии в Разлог), че разследващата и критична журналистика в България носи множество рискове. Това важи особено за местните и регионалните медии, които имат ограничени човешки, финансови и технически ресурси, страдат от стагниран рекламен пазар и работят в среда на сложни зависимости между собственици на медии, бизнесмени и местна власт.

Примери за съдени или глобявани журналисти/медии

Иван Бакалов (E-vestnik.bg): Петя Славова, собственик и директор на Надзорния съвет на „Инвест банк“, води три дела срещу Бакалов във връзка с негови материали за дейността на банката: гражданско дело с иск за 100 000 лева за нанесени неимуществени вреди, наказателно дело от частен характер и гражданско дело с иск за нанесени неимуществени вреди за 50 000 лева.

Божидар Божков (BG VOICE): Срещу бургаския журналист на свободна практика, който има дългогодишен опит в регионални и национални медии, има заведени две дела от страна на Димитър Вергиев, бивш служител на СИК, който днес е университетски преподавател. Едното дело е наказателно от частен характер за клевета, а другото – гражданско за непозволено увреждане. Казусът започва с публикация на Божков във Facebook от лятото на 2015 г., в която той разказва как популярна личност го моли да премахне от сървъра на в. „Сега“ своя текст „Приключения и интриги в Бургаския университет“, публикуван в далечната 2001 г. След публикуването на материала преди 15 г. Вергиев не го опровергава. Сега обаче съди журналиста не заради публикацията му в социалната мрежа, а като автор на публикация във Flagman.bg. Самият Божков обаче нито работи за този сайт, нито е давал разрешение за препечатване на своя пост.

„Икономедиа“ (издател на в. „Капитал“, в. „Капитал Дейли“ и Dnevnik.bg): В началото на 2015 г. Комисията за финансов надзор (КФН) глобява „Икономедиа“ със 150 000 лева във връзка с материали на изданията за конкретни фирми и банка. КФН се позовава на законодателството срещу пазарни манипулации. „Икономедиа“ е глобена с още 10 000 лева, защото журналисти на издателството отказват да разкрият източниците си на информация. През март тази година Софийски районен съд отменя глобата.

в. „Зов нюз“: Подобно на „Икономедиа“, в началото на 2015 г. врачанският ежедневник „Зов нюз“ е глобен от Комисията за финансов надзор (КФН) със 100 000 лева съгласно Закона срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти. Причината за глобата е статията „И ПИБ пред фалит?“, публикувана на сайта на вестника. През март тази година Софийски районен съд отменя глобата.

„Маргиналия“: Преди повече от година бившият народен представител и книгоиздател Дянко Марков завежда дело от частен характер срещу сайта „Маргиналия“ по повод отвореното писмо „Какво значат гастролите на антисемита Дянко Марков в Европейския парламент?“, публикувано в сайта на 17 декември 2014 г. Подсъдими са десет от общо единадесет членове на Сдружение „Маргиналия“. С решение на Софийски градски съд от 12 февруари тази година делото е прекратено окончателно. Решението не подлежи на обжалване.

Тенденции в регионалните и местните медии

През годините национални и международни правителствени и неправителствени организации документират влошаването на медийната среда в България. Те обаче се концентрират предимно върху националните медии и като цяло обръщат малко внимание на регионалните и местните медии.

„Проблемът на националните медии, отразяващи събития с регионално значение, е, че те търсят по-широк контекст на случващото се“, казва Веселин Златков, журналист във варненския седмичник „Народно дело“ и сайта Petel.bg. „В някои случаи това не е ползотворно, в други може да е направо обидно за дадена местна общност. Освен това всяка общност на местно ниво има нужда от специфична информация, която трябва да бъде поднесена адекватно и в подходящия формат.“

В идеалния случай регионалните и местните медии в България трябва да информират малките общности и да следят отблизо работата на местната власт. В действителност бързо променящите се условия на работа възпрепятстват много от по-малките медии в страната да изпълняват своите функции. Падането на тиражи и абонаменти, намаляващите приходи от реклама и възходът на социални медии като Facebook, Instagram и YouTube преобърнаха родния медиен бизнес надолу с главата. Интернет оказва още по-сериозно въздействие върху журналистиката, размивайки границата между регионални и национални медии, казва Златков.

Според Нели Огнянова, университетски преподавател и експерт по медийно право, неблагоприятното положение, в което се намират регионалните медии, увеличава значението на обществените медии извън София. Иронично или не, регионалните медии вероятно ще срещат все повече трудности в своята работа във времена, когато гражданите извън столицата най-много се нуждаят от тях.

„Отсъствието на нормално функциониращи медии по региони е кризисен процес с изключително разрушителни последици“, пишат авторите на изследването „Регионалните медии в България: Граници на оцеляването“ на Центъра за изследване на демокрацията, което е проведено през септември 2015 г. и анализира над 1 700 текста от сайтовете на 179 регионални медии. „Липсата на независими медии в големите градове на страната е недъг, който вреди не само на публичните институции, но тежко се отразява на икономическата активност на районите.“

Изследването показва неравномерното присъствие на национални медии по региони. В Ловеч, Монтана, Перник, Силистра и Ямбол няма нито един медиен представител, а във Враца, Разград и Търговище има само по един. Присъствието на представители на националните медии на регионално ниво има положителни ефекти като по-широко отразяване на теми от регионално значение благодарение на повечето ресурси, с които разполагат националните медии, и достигане до по-голяма аудитория на национално и евентуално на международно ниво. Същевременно авторите на изследването посочват, че националните медии не могат да заместят изцяло местните и регионални такива, защото те обръщат по-малко внимание на спецификите на конкретната общност и нейните проблеми и отразяват най-вече процеси и събития, които имат потенциала да привлекат национален интерес.

„Състоянието на регионалната журналистика е предсмъртно“, казва Мария Димитрова, журналист и управител на в. „Зов нюз“, който излиза във Враца, Видин и Монтана от понеделник до петък. „Не мога да използвам по-малко драматична дума, за да определя това, което се случва напоследък, и естествено тенденциите са негативни.“

Съоснователят и главен редактор на бургаския сайт Flagman.bg Катя Касабова споделя мнението на Мария Димитрова.

„Състоянието на регионалната журналистика е отчайващо, доколкото изобщо може да се говори за наличие на подобна дейност в класическата представа за професията журналистика“, казва Касабова, която има опит като репортер и редактор в бургаски вестници и като кореспондент за национални издания. „През последните 10 години се развива негативната тенденция на тотално опростачване – изключително ниско качество на поднесената информация, силно манипулирана, липса на всякаква амбиция за професионално изастване на репортерите, породена и задълбочаваща се заради финансовата зависимост на редакционните екипи от възгледите на собствениците на самите медии.“

Въпреки че като цяло родната журналистика преживява сериозни сътресения в резултат на политическите, икономическите и технологичните промени в последните години, регионалната журналистика усеща последствията още повече, защото тя, изглежда, има фундаментален проблем от установяването на демократично управление в България след 1989 г.

„Цялата тази българска регионална журналистика се изгради не около потребностите на общността, не като бизнес, от който може да се печели, а от партийните битки, които на практика определят и целия живот в България“, обяснява Веселина Седларска, журналист от Сливен с дългогодишен опит като кореспондент и коментатор за национални печатни издания и сайтове. „В началото [един вестник] беше ориентиран към идея – червена и синя. Общо взето, червените купуваха червените вестничета, за да потвърдят своята правота, а сините купуваха своите вестничета, за да потвърдят своята правота. След това дойде момент, в който вестниците се конструираха около личност. Това е човекът, който основно даваше пари, за да се прави вестникът.“

Регионалните и местните медии като роби на общини и рекламодатели

С оглед на противоречивите им намерения и отсъствието на добре формулиран бизнес модел, повечето регионални и местни медии стават зависими от общини и ограничен брой рекламодатели.

„Най-тъпото на нашите градове, е че общините са най-големият работодател“, продължава Седларска. „Общината е задължена по закон да публикува [някои материали], например решенията от сесиите на Общинския съвет. Те [общините] могат да избират на кого да ги дадат за публикуване, като това струва пари, те си плащат. За да го изберат, един сайт може цяла година само да се подмазва на общината, защото кметът ще каже да, ама ти през еди кой си месец написа еди какво си, няма да получиш.“

Ако местните управници не осигуряваха жизнено важни финансови инжекции, много от тези медии отдавна да са изчезнали.

„Има места, където кметовете плащат и на приятелски медии, и на опозиционно настроени медии – с реклама или договори за информационно обслужване – на едните да им правят ПР, на другите – да не ги критикуват“, казва Иво Инджов, медиен експерт и университетски преподавател с опит като журналист.

Информационното обслужване представлява специфична форма на взаимодействие между местната администрация и медиите в съответната община, при която първите плащат на вторите да публикуват конкретна информация, включително информация, която общинските власти са задължени по закон да направят обществено достояние. Става въпрос за официални обръщения или поздравителни адреси от представители на местната власт към гражданите по повод даден празник, например Международния ден на жената (8 март) или началото на учебната година (15 септември).

В края на март кореспондентът на Dnevnik.bg и в. „Капитал“ във Варна Спас Спасов публикува резултатите от свое изследване, което показва, че десет български общини са похарчили общо над 2.5 милиона лева за купуване на медийно влияние в периода 2013-2015 г. Парите са изразходвани по договори за информационно обслужване, „съвместни медийни проекти“, „медийно позициониране“ и други медийни услуги.

На базата на своето проучване, което обхваща петте най-големи български общини извън столицата (Варна, Пловдив, Бургас, Русе и Плевен) и пет по-малки общини (Враца, Монтана, Шумен, Благоевград и Казанлък) в региони с различен икономически профил, Спасов обобщава, че медийте извън София продават труда си изключително евтино и че местната власт често ги купува „на едро“. Въпреки че данните на изследването не са представителни за ситуацията в цялата страна, те най-малкото показват комерсиализирането на отношенията между медиите и местните управници, пише Спасов.

Информационното обслужване невинаги пречи на регионалните медии да създават журналистически материали, в които критикуват местната власт. Ценностите, принципите и стандартите, към които се придържат отделните журналисти, редактори и издатели, играят решаваща роля в този процес.

Мария Димитрова от Враца признава, че в. „Зов нюз“ е получавал пари от общинския бюджет за публикуване на определено съдържание, но подчертава, че това никога не ги е спирало да критикуват местната администрация. Телевизионната журналистка Анна Турлакова, която работи в местна телевизия в Стара Загора и е кореспондент на Нова телевизия, споделя мнението на Димитрова и посочва автоцензурата като по-голям проблем от цензурата. За да предложат качествен продукт, казва Турлакова, регионалните журналисти трябва да имат кураж и опит.

В същото време местната администрация по места може да злоупотребява с информационното обслужване, като опитва да влияе на редакторското съдържание. Понякога договорите за информационно обслужване съдържат клаузи, които задължават съответната медия да „защитава добрия имидж“ на местната администрация за период от няколко години.

Третото изследване на АЕЖ-България върху медийната свобода в страната, проведено през 2015 г., дава пример от Казанлък. Седем журналисти са привикани в полицията, за да подпишат документ, с който се съгласяват да не отразяват негативно кмета на града и други представители на местната власт.

„Полицията привиква собственика на съответната медия и го кара да подпише предупредителен протокол, какъвто подписват рецидивистите, че няма да руши доброто име на общинската администрация и на кмета“, обяснява Спас Спасов. „По един или друг начин поемаш ангажимента да не критикуваш, за да получиш пари.“

Докато икономическите и политическите източници на натиск ограничават полето на действие на медиите на регионално и местно ниво, те стават все по-свързани помежду си и понякога не могат да бъдат отделени. Резултатът е мрежа от политически и икономически зависимости, която затяга примката около медиите и отнема значителна част от свободата им.

„Проблемът със зависимостта на регионалните медии от бизнеса на местно ниво е реален“, казва Веселин Златков от Варна. „Медиите стават зависими от малко на брой икономически субекти на регионално ниво, които на практика издържат частните издания. Често те са свързани и с определени политически структури, което вреди на обективното отразяване на новините в обществен план. Това допълнително сваля доверието на аудиторията.“

Колеги на Златков потвърждават, че регионалните медии, местната власт, политическите партии и бизнесът са обвързани финансово почти навсякъде в България.

„Мога да дам пример с един местен сайт във Враца, който, парадоксално, обслужва и ДПС, и ГЕРБ, а в момента и Общински съвет-Враца“, разказва Мария Димитрова, описвайки явлението като „публична тайна“. „В този смисъл няма как да имаме доверие на медия, която слугува, а не отразява. Ако в подобна медия се появи критичен материал, това означава, че се „бият шамари” на хора, дръзнали да не се съгласят с местната власт или пък са настъпили нечии партийни интереси. Ние се осмеляваме да публикуваме критични материали, нали това е същността на нашата работа. Какви журналисти бихме били, ако не го правим? Разбира се, поемаме и рисковете, свързани с това, а те не са малко, повярвайте!“

Тези рискове излизат наяве през януари миналата година, когато Комисията за финансов надзор (КФН) налага глоба от 100 000 лева на Alpiko Publishing, издател на в. „Зов нюз“ и три новинарски сайта във Враца, заради всяване на паника в банковия сектор.

В публикация на сайта си от 24 юни 2014 г. „Зов нюз“ разглежда вероятността Първа инвестиционна банка (ПИБ) да фалира. Въпреки че материалът остава онлайн само два часа и достига около 800 души, той може да е подвел инвеститорите, обосновава глобата КФН. В края на март тази година Софийският районен съд отмени глобата като незаконосъобразна.

„Глобата от КФН беше силен удар – предупреждение към всички колеги, независимо къде работят в България, да не си завират нахалните журналистически носове в проблемите на банковия сектор“, коментира Мария Димитрова. „[Чрез глобата] управляващите целяха да оставят около себе си единствено медиите слуги, за да могат спокойно да промиват и моделират общественото мнение.“

Въпреки че глобата сама по себе си е причина за тревога, тя е само част от пъзела. В миналото в. „Зов нюз“ излиза като голямо цветно издание. Когато печатницата, с която вестникът работи, сменя собственика си, тя увеличава цените на услугите си. За да намали разходите си, вестникът започва да излиза с по-малко страници в черно-бял формат.

Подобни неволи не засягат единствено печатните издания. Концентрацията на медии в ръцете на няколко бизнесмени и групи и отсъствието на благоприятна среда са оставили сравнително малко независими електронни медии, твърди Веселин Василев, собственик и мениджър на „Радио Севлиево“.

„Продължаващият дебат относно създаването на възможности за операторите на малките пазари не дава никакви резултати засега“, обясни Василев по време на панелната дискусия на IREX през декември 2014 г. „Това вреди сериозно на медийното разнообразие. Трябва да помним, че преди седем-осем години имаше местни кабелни телевизии и вестници дори в малките градове. Днес дори големи градове като Русе, Плевен, Търново, Търговище и Шумен нямат местно радио.“

За да се справят с трудностите, които срещат по този трънлив път, регионалните и местните медии все повече разчитат на изборните кампании. Както казва Иво Инджов, около избори медиите работят на принципа „Ден година храни“, при което двете страни печелят, а медиите рядко посочват, че даден материал представлява платена публикация.

„Това е проблем, който е валиден не само за регионалните медии, но и за националните медии“, казва Инджов. „В уж утвърдени издания също много пъти се появяват информации, които се подават директно от щабовете на кандидатите или от пресцентровете и излизат едно към едно, дори някой път и с правописните грешки. Основният проблем тук идва от изборния кодекс, който не дефинира ясно разликата между реклама и редакционно съдържание. Там се говори за медийни услуги, което [включва и двете].“

Влияние върху медиите: собственици, политици, рекламодатели“, изследване на 40 национални и регионални медии, проведено през 2014 г. от Медийна програма за Югоизточна Европа на Фондация „Конрад Аденауер“ в сътрудничество с Фондация „Репортер“, потвърждава широкото разпространение на скрита реклама, представена като журналистически материал.

„Това се прави от почти всички медии“, споделя главен редактор, цитиран от авторите на проучването. „Ние маркирахме скритите партийни публикации по време на изборите под специална рубрика, защото партиите не искаха да се разбира, че са платени.“

Веселина Седларска смята, че информационните и аналитичните сайтове никнат като гъби именно защото собствениците, подобно на собствениците на друг тип медии, се надяват да получат парче от изборния пай.

Тя описва случай от 2005 г., когато работи като специалист връзки с обществеността за тогавашния кмет на Сливен. Собственици на местни сайтове, вестници и радиостанции минават през офиса на кмета и получават по 5 000 лева. Според официалните клаузи на сделката тези медии ще публикуват прессъобщения и други материали за кмета. Неофициално те се съгласяват да не публикуват истории, които го представят в негативна светлина. Седларска казва, че същите медии са получили пари и от други политически партии, като сумите варират според техните ресурси.

„Това означава, че по време на избори няма никаква журналистика“, обобщава Седларска, потвърждавайки думите на главен редактор на регионален вестник, който, според статия във в. „Капитал“ от май 2012 г., казва, че по време на избори не правят вестник, а „агиттабло“. „И това не е само в Сливен. Всички градове с такава големина са с такава съдба.“

----------

Даниел Пенев е студент четвърта година в Американски университет в България, град Благоевград, където следва едновременно журналистика и масови комуникации + политически науки и международни отношения (основни специалности) и европеистика (подспециалност). Правил е стаж в Dnevnik.bg, дистанционна практика към Reduta.bg и стаж в bTV. Участвал е в различни програми и обучения у нас и в чужбина. Негови материали са публикувани в Dnevnik.bg, Reduta.bg, E-vestnik.bg, Desebg.com и Banitza. Пише материали за TrueStory.bg и сайта на Сдружението на българите с опит в чужбина „Тук-Там“. Асоцииран член на Асоциация на европейските журналисти-България (АЕЖ-България).

    Най-важното
    Всички новини
    Най-четени Най-нови
    X

    Какво предвижда скандалният законопроект на Възраждане за чуждестранните агенти