От стр. 2

Тази позиция на Минск стана причина в Ереван и Степанакерт отново да си спомнят за находката на италианските папараци преди години, хванали Лукашенко с първата дама на Азербайджан Мехрибан Алиева. Спомнят си и за слуховете за нетрадиционната сексуална ориентация на Илхам Алиев, които и досега се носят из МГИМО в Москва. Авторът на тези редове вече от много години преподава там «Модерна политическа история на България» на студентите, изучаващи български език, и също ги е чувал. Както и за 8-стайния апартамент, в който е живял студентът Илхам Алиев.

Може да се каже, че това последно изостряне на Нагорно-Карабахския конфликт, най-голямото от подписването на примирието през 1994г., с един удар разруши ОДКБ. В двете арменски държави, от този момент нататък, вече никой няма да обръща внимание на официалните документи, гарантиращи взаимна военна помощ между членовете. Това вече може да доведе до промяна в геополитическата ориентация на Ереван и Степанакерт, от Русия и ОДКБ, към САЩ, НАТО и ЕС.

Официално от Република Армения до примирието на 06.04.2016 г., на фронта се бяха отправили над 1500 запасняци – ветерани от първата война за Нагорни Карабах 1990-94 г. Реално са няколко пъти повече. Трябва да уточним, че това са само редовно призваните офицери-запасняци. Иначе, както отбелязва Акоп Бадалян - наблюдател на информационно-аналитичния портал «Лрагир» (вестник), известен между другото със своята антируска и прозападна ориентация, «арменското население не само не изпадна в паника от опита за азербайджански «блицкриг», но и се реди на опашки пред военните окръжия, за записване на доброволци за фронта». Сред тях има и много жени. Главният редактор на «Лрагир» Айказн Гагриян поставя въпроса защо примирието беше сключено в момент, когато арменското контранастъпление се развиваше много бързо (факт, признат и от руския военен специалист, бивш завеждащ отдел «Кавказ» в Института за страните от ОНД в Москва Владимир Евсеев – сега завежда отдел «Средна Азия»). И иска оставката на външния министър Едвард Налбандян и някои политици и генерали. По много данни, в двете арменски армии зрее недоволство от политиците и дипломатите. Възможно е Едвард Налбандян наистина да си отиде, след форума, посветен на 101-годишнина на Геноцида над Арменците в Османската Империя на 24 април. Основният му провал в случая е пълната липса на подкрепа за Ереван, от страна на съюзниците по ОДКБ. Илюстрирана от изявлението на руския вице-премиер Дмитрий Рогозин в Баку, че Москва ще продължи да доставя оръжия и военна техника на Азербайджан, в съответствие с подписаните договори. Той може би е бил изнуден от домакина си Илхам Алиев да го каже. Макар че, ако азербайджанският президент е в състояние да изнудва руски вице-премиер, още повече претендиращ за наследник на Путин, значи Баку си знае цената!

Във всеки случай, за него вратите в Ереван вече са затворени. Близкоизточният редактор на ИА Регнум Саркис Цатурян (роден и израсъл в Нагорни Карабах), дори го посъветва да се занимава с Приднестровието, където е назначен за специален представител на президента Владимир Путин.

Рогозин също декларира, че ако Русия престане да въоръжава двете страни в конфликта, на нейното място веднага ще се наместят САЩ, Турция и други натовски държави и планинската територия на Нагорни Карабах ще се превърне в «море от кръв» (не че сега не се превърна).

Авторът на тези редове преди години беше свидетел, как един от политическите екперти на ОДКБ, докторът на политическите науки Игор Панарин, по време на визита в древното книгохранилище – музей Матенадаран обиди домакините, заявявайки, че изложените експонати са фалшификат. След сегашната «малка война», която уж върви към приключване, няма да видим и него повече в Ереван. Намалява и вероятността за по-нататъшна интеграция на Армения в ШОС и ЕвраЗЕС, а се увеличава шансът за развитие на отношенията със САЩ и ЕС. Най-много от сегашната криза страда Руската Федерация. Заместник-директорът на Института «Кавказ», докторът на политическите науки Сергей Минасян вече предупреди, че «Москва може да загуби и Армения, и Азербайджан». Прозападният политолог Ричард Киракосян (преселил се в Армения от САЩ) цветисто определи отношенията между Ереван и Москва: «В стратегическия брак с Русия, Армения беше подложена на семейно насилие». Колежката му от «Лрагир» Наира Айрумян смята за неизбежно скъсването на руско-арменските съюзнически отношения. Тази теза намира все повече привърженици тук.

Заместник-председателят на арменския Парламент от управляващата Републиканска Партия Едуард Шармазанов (безспорен лидер на гръцкото малцинство) също декларира, че «Армения внесе яснота в отношенията си с Русия», но същевременно призна, че в случая «резките движения на тялото са неуместни». Имаше предвид евентуално излизане страната от ОДКБ и ЕвраЗЕС.

Показателен е фактът, че президентът Серж Саркисян, в публичен разговор с бившия министър-председател, в момента председател на Икономическата Комисия на ЕвраЗЕС Тигран Саркисян, официално заяви готовност да продължи сътрудничеството си с партньорите от съюза, въпреки тяхната неадекватност. Тази откровеност идва на фона на предложението на Казахстан за промяна на мястото на срещата на министрите от блока, която трябваше да се състои именно в Ереван.

За Република Армения беше много важно от дипломатическа гледна точка да покаже пред света, че има надеждни съюзници, които са с нея «в мир и в бой». Те обаче много се изплашиха да не разсърдят Република Азербайджан. В момента арменците са в положението, в което бяхме ние, българите през лятото на 1989 г., когато Горбачов и другите лидери на страните от Варшавския Договор категорично отказаха подкрепа на Тодор Живков в конфликта с Република Турция. А той е известен и популярен, най-вече сред арменските някогашни партийни ръководители, сега политици, учени, бизнесмени: като вляза в в някой офис, веднага показват мястото на стената, където е висял на гвоздей портретът му. И досега много го уважават за «възродителния процес».

В Република Азербайджан продължават да пристигат многочислени кандидати – «шахиди» от различни ислямски страни. В новините споменаха за бойци от Турция, арабските страни, бившите съветски републики в Централна Азия, Пакистан. Нищо чудно, на фона на общия стремеж на Баку и Исламабад за интеграция в ШОС, пакистанското правителство да си затваря очите пред отпътуването на местните мюсюлмански фанатици за фронтовата линия. Така едновременно решава и вътрешните си проблеми с ислямисткия тероризъм. Освен това, ислямистите от пущунските племена (ако се вярва на някои наши историци – потомци на древни българи)от малки са обучени на военно дело и през 19 - ти век нанесоха тежки поражения на британците, през 20 - ти – на руснаците, а в началото на 21 – на американците. Предполага се, че ще са на първа бойна линия, срещу арменците. Давид Бабаян - прес-секретар на президента на Нагорни Карабах Бако Саакян, уточнява, че наемниците в азербайджанската армия са предимно от ИДИЛ и «Сивите вълци». Те вече са извършили грабежи, убийства и изнасилвания в самия Азербайджан. Отношенията им с местните жители са много напрегнати. Социално-етническият взрив назрява.

Предполага се, че сега азербайджанските бойци от ИДИЛ (над 1000) ще се върнат у дома и ще отидат на бойната линия. Те в момента са на мястото на загиналите грузински ислямисти в Сирия и Ирак. Там също дават много жертви от ударите на руските ВКС и сирийската и кюрдската армии.

Тук може да се припомни, че в първаха карабахска война, на страната на азербайджанците са воювали и Шамил Басаев, и Салман Радуев. Те са се изтеглили, след многото претърпени загуби.

И сега, в състава на азербайджанската армия, има доброволци и наемници от Северен Кавказ.

Към тях скоро ще се присъедини и «грузинският батальон» на Въоръжените Сили на Украйна. Неговият командир Мамука Мамулашвили вече официално обяви за намерението си да прати част от бойците си да се бият в Нагорни Карабах, «за териториалната цялост на Азербайджан, против руските съюзници – арменците». Той се е сражавал и в Южна Осетия през август 2008г.

По-нататъшното сътрудничество между Анкара и Баку (в това число и във военната област) беше обсъдено на президентската среща в Истанбул на 13.04.2016г. Подробности почти не се знаят.

78-годишният полковник Лерник Казарян, ветеран от Ракетните Войски със Стратегическо Предназначение (РВСН – ракетные войска стратегического назначения) смята примера с въртолета за много типичен. По време на дългата му служба в Съветската Армия, много пъти е бил свидетел на неумението на военнослужещите от Азербайджан да боравят със съвременна военна техника.

Според него, това е основната причина, по време на следването му във Военната Академия в Москва «Михаил Васильевич Фрунзе» да е нямал азербайджански колеги. А не, както те самите твърдят, че е имало дискриминация на съветските военни от тюркски произход. Напротив, още тогава съветското командване се е старало да издига офицери от техните среди, с цел решаване на различен вид задачи в «Ислямската дъга» (от Индонезия до Босна). Някои се бият в Афганистан.

Двама ветерани от първата война за Арцах: подполковник Манвел Закарян и сержант Давид Хосровян споделиха с мене, че духът и патриотизмът на арменците ще вземат връх. Посочиха факта, че макар арменското Министерство на отбраната да не е обявило официално мобилизация, всички по своя инициатива тръгват за фронтовата линия, защото «Арцах – това е Армения! Била е и ще остане арменска земя! Пролятата кръв е свята! Не се боим от врага!» Допълниха, че войната изключва хуманизма – прекалено много е натрупаната вражда: «Или ние, или те! Арменците не са такива християни, че като им ударят шамар, да си обърнат другата страна». И заминаха за фронта.

Данните за жертвите от арменска страна са следните: 32 убити, 122 ранени (последният на 13.04.2016г.), 25 безследно изчезнали, 14 ударени танка, 1 автобус (7 от жертвите – доброволци са били в момента вътре); от азербайджанска страна над 2000 (макар Баку да признава само за 300 жертви) убити и ранени, 24 ударени танка, над 5 БТР, 14 дрона, 3 въртолета, 1 система ТОС-1 «Солнцепек». Броят на жертвите едва ли ще бъде уточнен. Експертите ги събират по публикации в различни азербайджански СМИ. Но те се отнасят само за местните. Никой не се и кани да уточнява броя и националността на жертвите сред наемниците и доброволците- ислямисти. Те са напълно безименни и ненужни никому. Продължават да загиват по време на спорадичните престрелки.

Най-известните руски военни експерти коментират по следния начин: според заместник-главния редактор на вестник «Завтра» (утре) Владислав Шуригин, «Военната доблест в Азербайджан не е на мода». А колегата му Владимир Коновалов оценява ситуацията на фронтовата линия от азерска страна така: «Имаме струпване на хора и военна техника, но да се говори за армия, е пресилено».

Интересна е оценката на старши научния сътрудник от Центъра за проблемите на Кавказ и регионалната безопасност на МГИМО Вадим Муханов: «Статуквото е нарушено, гаранции за безопасност вече няма. Атаката на Азербайджан срещу Нагорни Карабах не беше блицкриг, който се провали, а сондаж. В Баку изучават как се провежда мобилизацията в Нагорни Карабах, по какви канали върви снабдяването на фронтовата линия, наблюдават какви механизми в какъв порядък работят». Ако е прав, значи скоро ще имаме нова гореща фаза на конфликта в Арцах.

Още по темата

07/04/2016

Лица

От първо лице: Арменка от Нагорни Карабах разказва за войната

05/04/2016

Свят

Постигнаха примирие в Нагорни Карабах

05/04/2016

Свят

46 загинали и над 200 ранени в Нагорни Карабах

04/04/2016

Свят

Над 33-ма загинали в Нагорни Карабах, боевете продължават