Атентатът в Истанбул взриви центъра на света

Последна промяна на 12 януари 2016 в 18:54 20535 12

Терористите удрят символи. Това отговори на въпрос каква е вероятността нещо такова да стане у нас един експерт по сигурността малко след атентатите в Париж. Терористите удрят символи. Удрят двете кули в Ню Йорк - столицата на финансовия свят, удрят Париж - столицата на европейската култура и цивилизация, удрят Лондон - столицата на най-голямата световна империя, съществувала някога. България, за щастие, не е символ на нещо голямо.

В поредицата на символите днешният атентат в Истанбул е сред най-големите. Мястото, където бе извършен, в продължение на поне 1000 години е смятано за Центъра на света.

Атентатът стана точно до Теодосиевата колона на Ат мейдан, където някога се е намирал Хиподрумът на Константинопол.

Всъщност точният център на света е на около 300 метра оттам. Това е една невзрачна каменна колона, близо до входа на подземното водохранилище Йербатан. Сега изглежда така:

Това е Μίλλιον - камъкът, от който идва думата "милион" и думата "миля". Това е нулевата точка на света, мястото откъдето тръгват всички пътища, а разстоянието, докъдето и да е, се пресмята от него.

Преди него е имало друг център на света. Казвал се е Milliarium Aureum и е бил в Рим, но с преместването на столицата се сменя и центърът на света.

За античния свят има само една държава. Римската. Всичко извън нея е варварство. Когато Рим запада, император Константин Велики мести столицата в Константинопол. Първоначалната му идея е била да я премести в София. Константин е роден в Ниш и София е най-близкият му голям град. Имал е дворец в нея (бил е някъде между хотел "Балкан" и Семинарията), обичал го е и е казвал "София е моят Рим". Накрая стратегическото местоположение на Константинопол наделяло над чувствата му.

Цялата история може да се обясни през един символ. Драмата на всички държави, империи и цивилизации в околовръст от 3000 км е кой да владее Новия Рим. Който го владее, е господарят на света.

"Милионът" е нулевата точка, но сърцето на града е друго и започва на метри от него. Не, не е църквата "Света София" - най-голямата сграда в света в продължение на векове, модел за всички джамии и почти всички големи православни черкви. Не е и дворецът на василевса. Не е и двореца на султана.

Сърцето на столицата на света е точно там, където днес стана атентатът - на Хиподрума.

Днес Хиподрумът не е сред атрактивните забележителности на Истанбул. Мястото се нарича Ат мейдан (конски площад) и представлява две успоредни улици, по които вървят коли, с градинка по средата. 

Някога обаче това е било най-грандиозното съоръжение в света. Един голям стадион по днешните ни представи е дълъг около 200 метра. Хиподрумът е бил дълъг 400 метра и широк 120 метра. Бил е целият от мрамор, а на 40-те му реда стъпала са се побирали 100 000 души.

Според проекта за възстановка на античния и средновековен Константинопол Byzantium1200.com Хиподрумът е изглеждал така:

За поданиците на империята не е било толкова важно дали василевсът печели или губи войни. Не е била важна и "социалната му политика". Най-важното събитие е било надбягванията с колесници на Хиподрума, а най-важният избор на императора е бил коя от двете партии ще подкрепя по време на царуването си - сините или зелените. Веднъж определил се, той има безграничната любов на половината Византия и искрената омраза на другата половина.

От хиподрума произлиза и сегашното ни разбиране за партия, макар че думата е латинска, а на гръцки партиите са се наричали "дими". Всъщност партиите са били 4. Освен сините и зелените, е имало още бели и червени, но те (както често се случва и в наши дни) са били присъдружни към големите партии.

В историята много се е коментирало дали партиите са имали някаква социална основа, дали са представлявали интересите на различни прослойки или класи. Почти всички историци стигат до съгласие, че да, някакъв такъв елемент е имало, но в основата си те са приличали повече на сегашните футболни отбори. Избираш си дали да си от Левски, или от ЦСКА и слабо те интересува какви са социалните проблеми на другите в агитката. Общо взето напомня на разделението между сини и червени от зората на демокрацията.

Точно срещу Теодосиевата колона, където днес стана атантатът, е входът към Синята джамия - съперница по красота и величие на "Света София".

Синята джамия изцяло е изградена от камъните от някогашния хиподрум. Това е символният жест, с който новия султан на единственият град в света е скъсал с предишната империя и от символа на неверниците е изградил своя нов религиозен символ.

Точно на мястото на Синята джамия е бил дворецът на императора. Най-важното събитие в неговия церемониал е било да се появи на хиподрума. Покрит коридор е водел от двореца до неговата трибуна. Тя е имала само един вход - отзад, откъм двореца и един подземен коридор до "Света София".

Пред тази трибуна избухва най-големият спортен бунт в историята, пред който футболната война между Салвадор и Хондурас бледнее. Феновете на двете партии се обединяват само веднъж и то по най-баналния и до наши дни повод - от омраза към полицията. След бой между агитката на сините и зелените няколко души умират и градската полиция арестува виновните. Двете агитки се обединяват и опостушават Константинопол.

По това време император е най-великият измежду великите - император Юстиниан I. По негово време "Света София" е изградена в сегашната си прелест, по негово време за последен път Римската империя се обединява в (почти) пълните си граници и за последен път целият цивилизован свят е в границите на една единствена държава.

Юстиниан I е роден в едно селце близо до сегашното летище на Скопие и понеже през 532 година още не бил достатъчно добре запознат със столичния спортен етикет, настроил срещу себе си и сините, и зелените.

По време на едно от надбягванията на Хиподрума, веднага след ареста на убийците от агитките, двете партии се обединили. Поискали от императора да абдикира, а още докато той е на трибуната, на терена агитките коронясали нов император - Ипатий.

Юстинян решил да бяга, но императрицата Теодора го спряла и казала, че по-добре да умре като император на хиподрума, отколкото да изживее живота си като беглец.

Освен решителна жена (всъщност точно тя е една от причините за бунта, понеже баща й първо бил най-важният коняр в партията на зелените, а после минал в партията на сините) Юстиниан имал късмета да има най-великия военоначалник на всички времена. Казвал се е Велизарий. Неоспорим факт е, че е роден в римското селище Германея, а малцина се сещат, че това е днешната Сапарева баня. Самият той бил сред малцината привърженици на "белите". На всичко отгоре от тази съвсем малка част сред тях, която не одобрявала неравностойната им коалиция със "зелените". Така че в последвалия ужас вероятно има и доста спортна злоба.

Велизарий. Мозайка в Равена

В хаоса на бунта, докато тълпата с възгласи "Ника!" (побеждавай) коронясва на терена един император и катери високата трибуна, за да линчува предишния, един отряд от няколко десетки верни на императора войници Велизарий изколва 35 000 души.

Всички останали победи на Велизарий - превземането на Италия и Испания, разгромът на вандалите (които всъщност са германци и са основали царство в сегашен Тунис), неговият вариант на "Пустинна буря", с която превзема Ирак, са много по-малки от победата му в сърцето на града.

Хиподрумът е построен още през 203 г., когато градът се казва Византион, но император Константин го разширява и му дава блясъка, който в продължение на близо 900 години ще го направи най-важното съоръжение в света.

Понеже там е Центърът на света и като такъв в него трябва да се съсредоточи всичко най-важно от досега познатия свят и рухналите му империи, в следващите десетилетия към Хиподрума започва такова пренасяне на артефакти, каквото няма аналог в по-сетнешната история.

Макет на хиподрума и обелиските, около които са обикаляли колесниците. Източник: byzantium1200.com

Теодосиевата колона, до която стана атентатът, всъщност е обелиск издигнат от египетския император Тутмос през 1454 година преди новата ера. Всъщност Тутмос е изградил 2 такива обелиска. Още преди Теодосий (последният владетел на обединената Римска империя) единият обелиск е бил пренесен в Рим и поставен до най-важната римска сграда - Циркус Максимус.

Пренасянето на втория и поставянето му в Константинопол е сред най-важните символни актове в историята. С него Теодосий заявява, че империята вече има нова столица, нов Рим, който точно колкото и стария е наследник на историята на Египет.

Как е пренасян този огромен камък от Египет до Константинопол и как е качен по стръмнината към Хиподрума е една от най-големите мистерии. Според недостатъчно потвърдена легенда пристанището на Константинопол е било издълбано, за да може специално построеният огромен за времето си кораб да нагази в него. Сигурно е обаче, че при пренасянето от пристанището към хълма, обелискът се е разчупил на две и поставената в Константинопол колона е с около 1/3 по-ниска от оригиналната.

С този обелиск започва историята на Втория Рим, с него би трябвало и да завърши.

Когато през 1204 г. кръстоносците превземат Константинопол, именно от Теодосиевата колона хвърлят победения византийски император Алексий V Дука Мурзуфул, защото поверието е, че на Теодосиевата колона ще умре последният византийски император. И, следователно, разделената империя отново ще бъде обединена.

Когато теглените от коне колесници се състезавали на Хиподрума, те са обикаляли именно поредицата от донесени откъде ли не статуи и обелиски. Една невзрачна отдалеч ниска колона на метри от внушителния обелиск е най-важният символ в световния сблъсък на цивилизациите, символът на тази 2500-годишна традиция, заради която твърдим, че ние сме цивилизацията, а онези бежанци, които прииждат от Средна Азия са варварите.

Мистичното (и, разбира се, съмнително) основание на тази теза се символизира от Змийската колона.

Змийската колона

Пренесена е на Хиподрума от Делфи - религиозната столица на древна Елада, а трите вплетени една в друга змии са изковани от щитовете на победените персийски войни. С поставянето на Хиподрума Константинопол заявява, че не само е наследник на Рим, а и на цялата елинска цивилизация и е призван да брани цивилизацията от нахлуващите варвари.

Както често се случва на Балканите, златният купол, в който са били змиите е откраднат, а през османския период са отчупени и откраднати и змийските глави (едната е в музей в Лондон) и затова змийската колона сега никак не е впечатляваща. Но вероятно е най-важният символ на сблъсъка на цивилизациите.

В драматичен контраст с този символ е съседният и най-голям обелиск на хиподрума.

Обелискът на Константин

Днес Обелискът на Константин (не Велики, а Седми) изглежда жалък, но някога целият е бил покрит с позлатени медни плочи. Кръстоносците го разкостват. Разграбването му е станало символ на варварство, но не от варварите към "цивилизованите", а от едни християни към други.

Подобна тъжна съдба има и най-красивата скулптура на Хиподрума. Кръстоносците откъртват позлатената бронзова квадрига на древногръцкия скулпор Лизип от императорската трибуна и я пренасят във Венеция, където сега краси базиликата "Сан Марко".

С хвърлянето на победения византийски император от Теодосиевата колона, Византийска империя не умира, макар че никога повече не успява да се възстанови в предишния си блясък.

На Хиподрума загива идеята за обединение на разделното малко преди това християнство. Точно преди превземането на Константинопол от кръстоносците има серия от опити за преодоляване на схизмата. Варварството на европейците обаче отказва цивилизованите столичани от Изтока от подобна идея. Когато два века по-късно при идването на турците (думата не е особено точна) василевсът прави опити да възроди идеята за обединение на християнството, жителите на Столицата на света са толкова отвратени от "западните варвари", че предпочитат да приемат исляма, отколкото да сключат съюз с католиците.

На Хиподрума е и символният край на следващата империя, която наследява Византия - Османската. Най-уникалното в нея, без аналог в историята и извор на могъществото й, е еничарският корпус. През 1826 г. султанът издава заповед еничарският корпус да бъде закрит и да бъде преобразуван в модерна армия. 20 000 еничари са събират на Ат Мейдан и са изклани от верните на султана войски, точно както разбунтувалите се зрители по време на бунта "Ника" 1300 години преди това. Османската империя крета още стотина години след това, но могъществото й е принесено в жертва на Хиподрума.

Днес Хиподрумът и районът около него са сред местата в света с най-голямо съсредоточие на исторически и културни символи и, съответно, с най-голям наплив на туристи. И мястото на атентата не е избрано никак случайно.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

13.01 2016 в 12:20


Няма смисъл да се преписват туристическите диплянки. Доколкото знам нещо за образованието и интересите на Йончев, той сигурно и не подозила за тяхното съществуване.

13.01 2016 в 08:02

Мда ранна Византия е управлявана предимно от траки, била си е тракииска държава.

13.01 2016 в 07:51

И какъв е смисъла да се преписват туристическите диплянки за Истанбул? Някой тур оператор е намерил хитър начин за реклама.Ашколсун!

13.01 2016 в 04:52

В организираните увеселениея в двореца на Констанций са споменати и българи в следният контекст: “. . . сред поканените присъстваха зелените, червените, българите и други чужденци всеки с носията си "
Не пропускайте удобно сведенията, само понеже повечето хора не си правят труда да намерят оригиналните текстове и адекватен превод!!

13.01 2016 в 02:30


Няма как да е бил 800 000. Не можеш да изхраниш и уредиш другия транспорт на едноетажен милионен град на конска тяга. Даже да има ВиК.

13.01 2016 в 01:59

Забележката е вярна. Рим има население от 20 000 (според други източници между 30 и 100) чак в средата на 6 век, когато вече не е столица.
Велизарий му се възмущава какво клето село е, а след това войните и юстиниановата чума съвсем го довършват.
Но през 324 г. категорично е бил повече.

13.01 2016 в 01:12

Когато е основаван Константинопол, Рим е бил около 800,000 , а не 20,000. През 16 век е бил 15,000 , но това е много по-късно. Само отбелязвам. Иначе текстът е много информативен.

13.01 2016 в 00:15

Страхотна статия!

12.01 2016 в 23:00

Е как да вярваме на автора, като по времето на Константин Велики ТАКОВА ЖИВОТНО КАТО „СОФИЯ“ НЕМА...
Сердика, авторе, Сердика ...

12.01 2016 в 20:54

Великолепен текст.