Сняг на Коледа - мит или реалност

За последните 31 години снежната Коледа е по-скоро мит в България, защото само в по-малко от половината случаи в равнините е имало снежна покривка на 25 декември. В годините назад сме ставали свидетели и на сурови зимни коледни дни, но е имало и гръмотевични бури, типични за пролетта и лятото. През последните 10 – 15 години не са редки случаите и на почти летни температури в празничните коледни дни, като несъмнено това е част от климатичните изменения, на които ставаме свидетели.

Изследване, което стъпва на данни за няколко места в страната за период от 31 години – от 1991 г. до днес, показва, че с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където за изследвания период “бяла Коледа” е имало в 43% до 55%. В София за последните 31 г. само в 47% от случаите е имало сняг на Коледа.

Всяка година през декември хората се питат „Ще има ли сняг на Коледа?“. За някои това е важно заради планирани пътувания, за други въпросът има емоционална стойност. Снегът ни свързва с детството, приказките за Дядо Коледа/Дядо Мраз, Снежанка, джуджетата, елените и цялата приказна менажерия. Асоциираме зимата с шапките, ръкавиците, топлите дрехи, уютните къщи и по условие винаги трябва да има сняг. Снегът по Коледа в нашето съзнание е едва ли не нещо задължително, останало от детските години. Подаръците също идват шейната на Дядо Коледа.

Но всъщност снегът невинаги присъства по Коледа

Днес сняг обикновено има основно в планините или в по-северните региони на планетата, а в умерените ширини на Европа не всяка година има снежна покривка.

В чисто метеорологичен аспект изготвянето на точна и детайлна прогноза за повече от 10 дни се оказва трудно и невинаги успешно начинание, особено за нашите ширини, намиращи се между студения и снежен север и топлия и слънчев юг. Все пак, за да получим отговор на въпроса дали ще има сняг по Коледа, можем да проверим как статистически стои въпросът със снежната покривка на 25 декември.

За целта събрахме и анализирахме данни за няколко места в нашата страна, за да разберем дали е имало отбелязана снежна покривка в 7:45 ч. сутринта на Коледа.

Според Световната метеорологична организация (СМО) от климатологична гледна точка трябва да имаме наблюдения за поне 30 години, за да можем да придобием някакви представи за климатичните особености на даден район. За целта обработихме данните за последните 31 г., започвайки от 1991 г. до днес. Трябва също да се отбележи, че местата, за които е направено изследването, са представителни за различните физикогеографски области и райони у нас. Данните са взети от “Климатичен справочник на НРБ”, т.2, от някои архиви на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), от база данни на СМО, от личен архив на автора, както и от някои медийни публикации от близкото и не толкова близко минало.

Фигура 1. Наличие на снежна покривка на 25 декември в 7:45 ч. сутринта за периода 1991 – 2021 г. Снимка и графика: Симеон Матев

Анализът на данни (Фиг. 1) по отношение на наличието на снежна покривка сутринта на 25 декември за последните 31 години показва, че има най-голяма вероятност (85%) за наличие на сняг в средно- и високопланински места.

И да, колкото и странно да звучи, дори и на тези височини не всяка година има сняг. Дори на връх Ботев в Стара планина, който се намира на 2376 м. надморска височина, е имало Коледа без снежна покривка.

От равнинната част на страната с най-голяма вероятност за снежна покривка са високите западни полета, Дунавската равнина и Предбалкана, където “бяла Коледа” е имало в 43% до 55%. В тази зона влизат повечето големи градове на Северна България, като Видин, Монтана, Враца, Ловеч, Плевен, Велико Търново, Русе, Разград, Шумен и др.

В София за последните 31 г. само в 47% от случаите е имало сняг на Коледа

За тази зона е характерно, че голяма част от случаите със сняг се дължат на температурните инверсии – характерно явление през зимното полугодие, когато температурите в низините и равнините са по-ниски от тези в планините. Затова в някои години се стига до парадокса, че във Видин и Русе, които се намират на брега на река Дунав, има повече сняг от редица планински места. Има и няколко случаи, когато снежната покривка в София е била по-дебела от тази на връх Мургаш (1687 м.н.в.), който се намира в Западна Стара планина, или от снега, натрупал на Черни връх (2290 м.н.в.) на Витоша.

За голяма част от Тракия и Източните Родопи снежността по Коледа варира от 23% до 40%, като тук основна роля за все по-честата липса на снежна покривка имат по-високите температури спрямо Северна България. В Добруджа влияние оказва и близостта на Черно море и затова и по самото крайбрежие снежността намалява още в рамките на 15 – 20%. На места все пак по северното крайбрежие снежността достига и до 25%. А заради високите температури най-малко снежна покривка е имало по долното течение на река Струма, както и около морските ни носове – Калиакра, Шабла, заради топлата морска вода. Там само в около 10 до 13% от случаите е имало сняг по време на коледните празници. Отново трябва да кажем, че периодът на изследване включва последните 31 г.

Трябва да се отбележи и че тези данни са израз както на установена атмосферна циркулация, така и на някои местни физикогеографски особености и не на последно място и на случайности, свързани със самата дата. Имало е случаи, при които сняг започва да вали на самата Коледа, но снежна покривка се натрупва едва привечер. Или образувалата се снежна покривка в дните преди Коледа се стопява на Бъдни вечер и до Коледа остават само отделни петна.

Какво се случва у нас със снега по Коледа през последните 31 години?

Ако изследваният период се раздели на десетилетия, се установява, че най-снежно е било между 2001 и 2010 г. Например в София в този период 9 от 10 Коледи са били снежни и ако това се е запечатало в съзнанието ви, във вас остава разбирането, че на Коледа трябва винаги има сняг. Да, но през другите десетилетия, видно и от таблицата по-долу, не е било така.

Таблица 1. Случаи със снежна покривка на 25 декември по десетилетия за периода 1991 – 2021 г. в % за 5 града в България.

В таблицата прави впечатление, че последните 11 години са по-безснежни от останалите. Със сигурност може да се направи връзка с изменението на климата, защото в последните години зимите стават все по-топли, а снежна покривка се образува все по-рядко. Трябва да отбележим, че процесите, водещи до натрупване на сняг в нашата страна, имат по-голям обхват от условията случващи се на Балканите. От тази гледна точка, една от причините за по-редките снеговалежи са повишените температури в атмосферата не само у нас, но и и над целия Европейски синоптичен район.

Според доклад на СМО, излязъл през октомври, Европа се затопля два пъти по-бързо от останалата част на света.

В доклада се посочва, че от 1991 г. до 2021 г. температурите в Европа са се повишили средно с 0,5°C на десетилетие, докато средната стойност за света е била едва 0,2°C. Според учените причината Европа да се затопля по-бързо от другите континенти е свързана с факта, че голяма част от нея се намира в Субарктическия и Арктическия регион – най-бързо затоплящият се регион на Земята. А тези региони са “люлката” на снега и леда.

Случаи със снежна покривка на 25 декември по десетилетия за периода 1991 – 2021 г. в % за 5 града в България.

Последната “бяла Коледа” в низините и равнините на България се е случила преди 10 г. – през 2012 г., когато в София има 1 см, във Варна 8 см, а в Плевен 18 см. Тогава снежна покривка има и в повечето райони на Северна и част от Източна България. Връщайки лентата назад, няма как да не споменем и 2001 г., която е може би най-снежната Коледа в нашата страна за последните 140 г. Тогава сняг има в низините почти навсякъде, а на места снежната покривка е с рекордна дебелина (Фиг. 3). Снеговалежите, малко изненадващо по тогавашните прогнози са интензивни, започват на 24 декември и продължават на Коледа. Дори в Бургас снежната покривка достига до 60 см. Половин метър сняг затрупва голяма част от Западна и Южна България, а в Сандански са отчетени 36 см. Тогава най-малко сняг има по течението на река Дунав, поради траекторията на средиземноморския циклон, донесъл онази “бяла Коледа”.

Фигура 3: Реанализ на снежната покривка към 25.12.2001 г. по данни на ECMWF ERA5 Визуализация: https://meteologix.com/ Снимка и графика: Симеон Матев

Това събитие се повтаря в изброените градове само още два пъти за период от 31 години – през 2005 г., и през 1999 г. През 1998 г. сняг няма в Сандански, а през 2011 г. липсва снежна покривка във Варна. Данните показват, че при всички останали случаи снегът липсва в повече от един град.

Връщайки се назад в годините, се забелязват интересни метеорологични събития, които са се случили около Коледа. При анализ на данните за последните 70 г. в София се откриват твърде разнопосочни по вид метеорологични явления в дните около коледните празници – имало е както типично сурови зимни дни, така и дни с почти летни стойности на температурата (Фиг. 3). 

Температурата варира от -16,1 до 17,6°С, което означава амплитуда от повече от 34°С. За сравнение – най-ниската измерена температура в станцията на НИМХ в кв. Младост 1, е била -27,5°С, а най-високата - 40,2°С – или амплитудата е 67,7°С. Голямо впечатление във фигурата прави и фактът, че 8 от 10 стойности са регистрирани през последните 30 г., което говори за нарасналата екстремност на климата през последните десетилетия, в резултат на климатичните изменения.

В последния доклад на IPCC, излязъл през март тази година, се говори и за много други последствия от климатичните промени. Сред тях са по-чести и по-интензивни екстремни явления, които водят до редица неблагоприятни последствия, загуби и щети за природата и хората. Освен това въздействията и рисковете от измененията на климата стават все по-сложни и по-трудни за управление, а някои от загубите за природата са вече необратими. Повече за доклада може да прочетете тук.

Освен типичните снеговалежи и мъгли, за тази част от годината не липсват и някои типично летни прояви, като температури над 15°С и едно неочаквано явление за 25 декември – гръмотевична буря. В нощта на 24 срещу 25 декември 2010 г. над страната преминава атмосферен фронт, а на места превалява и прегърмява, включително и в София. Всичко това става при наличие на стара снежна покривка, която дъждът и силният вятър по време на фронта стопяват снега и така на сутринта на Коледа сняг вече няма, а температурата през деня достига неприличните за тази част от годината 15,6°С.

Каква е прогнозата за тази Коледа?

До този момент вероятността за “бяла Коледа” е сведена до минимум. Атмосферната циркулация отново не е благосклонна за снеговалежи над страната по време на празничните дни. Да, след топлите почивни дни, когато на места предколедните температури „удариха“ 21°С, в началото на тази седмица ще застудее и ще имаме типично зимни температури. За съжаление, ще липсват валежите, които да ни донесат сняг. Нещо повече – преди Коледа и на самото Рождество Христово във височина ще се пренася топъл въздух и отново ще се затопля, особено в планинските райони, където температурите ще са наднормени. В низинните части ще има инверсии с подходящи условия за мъгли, но около и след пладне в по-голямата част на страната облачността ще бъде разкъсана. По този начин и тазгодишната Коледа ще бъде без сняг, а снежна покривка ще има само по най-високите части на планините.

На самата Коледа има потенциал да очакваме максимални температури в нашата страна около и над 10°C – стойности далеч от подходящите за сняг, но пък се надяваме необичайно топлото време да не окаже негативно влияние върху вашето настроение.

Краткият анализ за наличие на снежна покривка по Коледа показва, че поне за нашата страна „бялата Коледа“ е по-скоро мит, отколкото реалност. С изключение на планините, в низините и равнините вероятността за сняг по Коледа през последните години е под 50%, като в най-южните райони и по Южното Черноморие този процент пада на 10%. През последните 10 – 11 г. „бялата Коледа“ е дори „невъзможна“ (не се е случвала), като голяма роля има не само случайността, но и настъпилите климатични промени, при които сняг по нашите ширини през тази част на годината вали все по-рядко. Нещо повече – зачестяват случаите на температури с по-скоро летни стойности около коледните празници. Случват се дори гръмотевични бури.

Разбира се, тези факти няма да намалят магията на Коледа, ще продължим да я чакаме все така с нетърпение и с надежда, че ще завали сняг и ще бъде бяла, но за съжаление, в съвремието това се случва все по-рядко. Трябва да се отбележи, че и в миналото по Коледа времето невинаги е било зимно, видно е и от поместените данни по-горе. А затоплянето по това време на годината в народната метеорология е познато още и като „Коледно затопляне“ или още „Предновогодишно затопляне“.

Симеон Матев е автор в "Климатека", откъдето препечатваме текста със съкращения. Той е доктор по климатология, защитил е докторат на тема „Съвременни изменения на климата в България“. В момента е главен асистент по климатология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в катедра „Климатология, хидрология и геоморфология“, като основните му научни интереси са в областта на изменението на климата, дългосрочните прогнози и климатичните фактори за геоморфоложки процеси. Има богат медиен опит, бил е в екипа на „Времето“ в почти всички наши телевизии, както зад кадър, така и в ефир.

Следете новините ни в GoogleNews