Продължава от стр. 1
Учениците
92% от тях пишат, че имат смартфон, 81% - постоянен достъп до интернет у дома и могат да учат онлайн без технически проблеми и прекъсвания. Около 82% разполагат в дома си с подходящо спокойно и тихо място. Компютър имат 65.2%. Наличието на устройства и интернет е сравнително ограничено в ромските и турските семейства.
По-съществени разлики се наблюдават при съпоставката по видове училища. По-нисък е делът на учениците в основните училища, които са посочили, че използват компютър, лаптоп или таблет за учене у дома и имат добра интернет връзка. Почти 1/4 от учениците в основните училища и всеки пети в професионалните гимназии нямат достъп до електронни устройства и интернет, подходящи за учебни цели.
За почти 95% от учениците след прекратяването на присъственото обучение през март 2020 г. учебният процес е продължил електронно. 0.7%, не са участвали изобщо в обучение от разстояние, а 2.4% са участвали, но без електронни устройства. Почти 98% от учениците в профилираните гимназии са участвали в е-обучение, в останалите училища - около 93%.
69% от учениците са участвали в синхронен учебен процес по повечето учебни предмети. 34% от тях са имали синхронни уроци по всички предмети. Друга около 1/5 са учили синхронно само по отделни учебни предмети. Най-слабо е било застъпено синхронното обучение сред учениците в XII клас и сред учениците в профилираните гимназии.
Около 74% от учениците са получили от училището или своите учители информация как да защитават личните си данни и да се предпазват в електронна среда, 24% – не.
Дистанционният учебен процес в електронна среда често е бил прекъсван по технически причини. Само 26% от учениците посочват, че това не им се е случило нито веднъж. За около 9% прекъсванията са били ежедневие.
Около 27% споделят, че трудно са се справили с технологиите. Около 60% не са имали проблем. Има съществени разлики по този показател между учениците с майчин език български, ромски и турски, както и между учениците от различните видове училища. 56.3% от учениците, които общуват в дома си на ромски език, споделят, че изпитват затруднения при работа с електронни устройства. Делът на учениците с майчин език турски е 34%, а с български – 25%. Най-голям е делът на учениците, които се затрудняват при работа с електронни устройства, в основните училища (33%), следвани от професионалните гимназии – 28%, средните училища – 27%, и профилираните гимназии – 19%.
Ефективност на преподаването
В класните стаи на 24% от учениците не са били прилагани или са били прилагани само отделни аспекти на структурирания преподавателски процес. Данните на едва 38% от учениците позволяват да се направи заключение, че учебният процес е бил организиран в съответствие с принципите и похватите на структурираното преподаване.
В около две трети от виртуалните класни стаи учителите са използвали методи и стратегии, осигуряващи структурирано преподаване и учене, в това число: дефиниране на целите, гъвкаво преструктуриране на урока, индивидуален подход и подкрепа за учениците.
Около 88% от учениците са участвали сравнително редовно в учебните занятия – всеки ден или през повечето дни. Най-редовни са били учениците от V до VIII клас. Сравнително по-често са отсъствали учениците в XI и XII клас. Редовното участие варира от почти 91% при учениците в VIII клас до 80% при учениците в XII клас.
Средно около половината ученици не са пропуснали нито един учебен ден през месеца. Най-голям е делът на учениците в V клас – 67% от тях са присъствали във всички учебни часове през месеца, а най-малък е делът на учениците в XI клас – 41%. Средно около 14% са пропуснали повече от 3 дни.
Учениците са прекарвали средно около 5 часа на ден пред екрана на електронно устройство, за да учат. Повече от 6 часа са отделяли почти 39%. Две трети от учениците (66%) смятат, че са прекарвали прекалено дълго време пред екрана.
Учениците от VIII и IX клас са прекарвали най-дълго пред електронните устройства, за да учат. Около 43% от тях посочват, че са отделяли най-малко 6 часа. По около 18% от учениците в IX и X клас са прекарвали над 8 часа на ден пред екраните.
Как е изглеждал един е-учебен час
Най-често синхронното обучение е било съпроводено със самостоятелна работа в електронни платформи. Учителите са поставяли задачи и упражнения за самостоятелна работа на учениците (за 52% от учениците - във всички часове, за още 32% – в повечето), като най-често изпращали сканирани/снимани копия на учебни материали за самостоятелна работа, след което учениците на свой ред изпращали сканирани/снимани копия на работата си (70% от учениците).
Учителите на около 1/3 от учениците (35%) използвали платформи във всички часове, а на други 35% – в повечето. Учителите на 58% от учениците (25% във всички и 33% в повечето) провеждали онлайн уроци, като са представяли и обяснявали учебното съдържание, а след това изпращали видео уроци. В класните стаи на около 2/3 от учениците се провеждали дискусии по материала (34% по всички предмети и 31% по някои); провеждала се индивидуална работа с учениците със затруднения (33% по всички предмети и 27% по някои), и учениците са правели онлайн презентации (26% по всички предмети и 36% по някои учебни предмети). Сравнително по-рядко в условията на онлайн час учениците работели на групи (14% по всички предмети и 22% по някои).
Оценяването е било основно чрез онлайн тестове и други писмени изпитвания- при около 88% от учениците. Около 70% са били оценявани за участието си по време на онлайн часовете. Пак около 77% оценени за изпълнение на проекти.
Средно около 50 – 60% са получавали обратна връзка за работата им в час или у дома, и препоръки как да я подобрят. Обратна връзка за изпълнението на домашна работа са получавали около 74% от учениците.
Положителна обратна връзка за успехите и напредъка им са получавали почти две трети (67%), а малко повече от половината – негативна, че не се справят. Забележка за неприемливо поведение в дигитален час са получавали 26%.
Учениците, които са посочили, че новата форма на обучение ги е затруднила, и тези, за които ученето е било по-лесно, се разпределят приблизително поравно. За 26.5% обучението от разстояние е било по-трудно, за други 29.2% – по-лесно.
По-лесно е било за момичетата. Момичетата, избрали възможностите лесно и много лесно, са с 5 процентни пункта повече от момчетата (съответно 27% и 22%).
Показател за усилията на учениците при обучението от разстояние е доколко те успяват да се справят сами със задачите си, в това число за самостоятелна работа. 71.8% са успявали. Около 5% изобщо не са успели да подготвят задачите си самостоятелно, а 26% посочват, че им е било трудно и смятат, че не са се справили достатъчно добре.
52% от учениците са доволни от дистанционния учебен процес. Повечето от тях са се адаптирали сравнително лесно. Те споделят, че им е било по-лесно, отколкото в присъственото обучение. Учениците със затруднения с технологиите (27%) посочват, че много трудно са се адаптирали към новите условия, не са имали възможност да учат пълноценно, срещнали са трудности и не смятат, че са се справили успешно.
Пак половината ученици (55%) посочват, че им е било по-трудно да разберат материала и са прекарвали повече време в учене. Те смятат, че са получавали повече домашни и са прекарвали сравнително дълго време пред екрана.
69% споделят, че с нетърпение чакат да се върнат в училище. Това им желание не зависи нито от общата оценка за качеството и удовлетвореността от обучението от разстояние, нито от уменията за работа с технологиите или
усещането за допълнителна ангажираност.
Най-голяма подкрепа и помощ в е-обучението учениците са получавали от техните родители. Едва 40% са посочили учителите си. Толкова са избрали и отговорите "от съучениците/приятелите" и "сам/а си намирах допълнителна информация".
Допълнителни електронни ресурси за обучението са получавали 65% от учениците, а линкове към образователни ресурси – около 70%. Технически указания как да работят с онлайн платформи и електронни ресурси – 62%.
Резултати
Данните показват, че най-висока е поведенческата ангажираност на учениците, след това емоционалната, а най-ниска е когнитивната ангажираност.
Около 21% имат ниска поведенческа ангажираност. Момчетата (26%) са значително повече от момичетата - 17%. Рязко намалява тя в гимназиален етап и особено след IX клас. Най-голям дял ученици в XII клас показват ниска поведенческа ангажираност – 35%, следвани от XI клас (29%) и в VII клас (26%). Най-малък е този дял сред учениците в V клас – 14%, следвани от VI клас – 18%, и VIII клас – 19%. Почти 34% от учениците, които общуват в дома си на ромски език, и 26% от учениците с турски имат ниска поведенческа ангажираност. Учениците с майчин език български и ниска поведенческа ангажираност са 17%.
Наблюдава се добра корелация между поведенческата и емоционалната ангажираност. Учениците с висока поведенческа ангажираност по-скоро харесват училището си и се гордеят, че учат в него. За тях ученето е интересно; смятат, че учебните часове са забавни и имат нагласата да учат нови неща.
Около 24% от учениците показват ниска емоционална ангажираност, а висока - 33%. В по-малките класове имат по-висока емоционална ангажираност. Учениците с ниска емоционална ангажираност в V клас са 15%, докато в XII клас – 39%. Наблюдава се съществено понижение в VII клас и още по-голямо – в XII. Момичетата (21.6%) имат по-висока емоционална ангажираност от момчетата (26.9%).
За целите на изследването когнитивната ангажираност се свързва със способността и мотивацията им да прилагат ефективни стратегии за учене, в това число за задълбочено разбиране и осмисляне на учебното съдържание, свързването му с процеси и явления от реалността, осъществяване на трансфер на знания и умения от една към друга предметна област, решаване на проблеми и др. В частност, когнитивната ангажираност се свързва с усилията, които ученикът полага, за да разбере в дълбочина изучавания проблем. Високата когнитивна ангажираност предполага и високо ниво на автономия на ученика при изпълнението на конкретни задачи.
30% показват ниска когнитивна ангажираност. Най-висока имат в XII клас, а най-ниска – в VII клас. От съществено значение е да се обърне специално внимание на данните за когнитивната ангажираност на учениците според техния пол и клас, и най-вече на значителното ѝ намаляване при момичетата в VII клас. От друга страна, в XII клас има рязко повишаване при момичетата, за разлика от момчетата.
Фигура 91. Разпределение на учениците според отговорите им на въпросите от скàлата за когнитивната ангажираност
Около 40% от учениците не вярват, че могат да учат. Това важи за 37% от учениците с български майчин език. При ромите делът е 65%, при турците - 50%. Най-ниска е самооценката на учениците в VII и XII клас, а най-висока – на учениците в V клас.
Момичетата имат по-висока самооценка на способностите си за учене, с изключение на XII клас, когато тя рязко намалява.
Едва 1/3 са уверени, че могат да се справят и с най-трудния материал. Около половината смятат, че са способни да изпълнят самостоятелно всички задачи, които им поставят учителите, а 41% – да се представят успешно при изпитване.
Умения за самоуправление
В учебния контекст те се свеждат, най-общо, до способността да се учи автономно и осъзнато; ученикът да организира, контролира и осмисля процеса на учене, своята мотивация, емоции и поведение, за да постигне поставените цели.
Учениците с ниски умения за самоуправление са едва 10%, докато тези с високи – 65%. Данните показват много висока самооценка на уменията за самоуправление при учениците с майчин език български, и изключително ниска на тези с ромски.
Отново наблюдаваме ниски нива на самооценката сред учениците в VII клас и още по-ниски – в XII клас.
Обща удовлетвореност на учениците
Едва 51% половината ученици са удовлетворени от начина, по който е бил организиран и проведен учебният процес от разстояние. Около 42% смятат, че са имали възможност да учат пълноценно. 15% вярват, че са усвоили добре учебния материал по всички предмети; 44% – по повечето, а 26% посочват, че не са успели да усвоят добре материала. Най-скептични са в XII и VII клас
Продължава на стр. 3
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)