Къде са новите руски танкове? И защо руснаците монтират скари от винкели и арматура върху куполите?

Появата на само един танк – и то легендарният Т-34 на парада на Победата в Москва тази година предизвика медиен ажиотаж.

Още повече на фона на зачестилите в мрежата кадри на руски танкове с причудливи конструкции от винкели и арматурно желязо върху купола.

Мнозина се питат: Къде са новите руски танкове? Какво цели този „нов тренд“ в руското танкостроене?

Украинският военен експерт Сергей Грабский – полковник от запаса уточнява, че първият въпрос не е формулиран коректно: Руски танкове не съществуват. Всички танкове във въоръжените сили на Русия са от „съветски произход“.

След разпадането на Съветския съюз руската военна промишленост не успя да произведе нито един собствен руски танк. Всичко, което постигна беше обновяването на стари съветски модели.

Съветските танкове обаче се създаваха за участие във войните от миналия век, продължава Сергей Грабский - и преди всичко за масови сражения и „разгромяващи удари“ до бреговете на Ла Манша. С използването на тактическо ядрено оръжие.

Това, че Русия използва във войната срещу Украйна тези танкове от „далечното минало“, и то по шаблоните от времето на Варшавския договор, допълнително води до катастрофални загуби за руската армия.

С всеки изминал ден наложените санкции ограничават перспективите и възможностите на руското танкостроене от гледна точка не само на необходимите за новите изделия елементи, възли и агрегати от внос, но и заради зависимостта от Запада за резервни части и за поддръжката на технологическото и на производственото оборудване. Русия не произвежда съвременни цифрови металообработващи центрове и специализирани стругове.

На хартия Русия разполага с повече танкове от останалите държави в света взети заедно. Но възможностите за тяхното бойно използване са ограничени.

По открити руски данни, сочи Сергей Грабский, преди войната в Украйна в строевите части на руската армия, общо в състава на 86 танкови батальона - са били на въоръжение 2685 танка различни модификации: Т-72, Т-80, Т-90 и още около 400 танка Т-72 в учебните центрове.

От този общ брой само около 30% бяха с характеристики, които са на равнището на техните аналози в армиите на държавите членки на НАТО.

Като резерв, в базите за дългосрочно съхраняване освен това са се числяха до десет хиляди танка, произведени през втората половина на миналия век. От тях обаче малка част са поддържани в работоспособно състояние, позволяващо бързото им разконсервиране за модернизация или за попълване на строевите части.

През последните 30 години темповете за производство на нови танкове, макар и на базата на създадени по времето на Съветския съюз образци, бяха ограничени, защото се разчиташе на огромния брой бронетехника, намираща се в дългосрочно съхранение.

Темповете за обновяване на танковия парк не съответстваха на характера на войната, която Русия започна в Украйна. Защото кампанията беше планирана да се проведе в стил „блиц криг“.

Въвеждането на значителни бройки бронетанкова техника от запаса въобще не беше включено в планирането на операциите. Както и подготовката на необходимия ресурс за ремонта на бронетанковата техника. И сега се оказва, че „танковете ги няма, не достигат“, въпреки че складовете за дългосрочно съхранение са задръстени.

Не по-малко остър е и проблемът с наличието на подготвени екипажи и команден състав.

От принципно значение за всички тези проблеми е и, че най-значимата танкостроителна школа преди Втората световна война и в условията на Съветския съюз беше в Украйна – в Харков, заключава Сергей Грабский.

Съдбата на танка Т 14 „Армата“

е красноречив пример за проблемите в руското танкостроене. "Армата" е най-успешният медиен проект на руската военна промишленост през последните години. Но само медиен.

Експериментални образци на Т 14 се появиха за пръв път пред публика на парада по случай „Деня на Победата“ през 2015 г.

До началото на войната в Украйна „Армата“ успешно изпълняваше маркетингова роля. При това само с двайсетина демонстрационни макета, произведени в рамките на опитна „серия“ за тестване на технологическите решения и за провеждане на войскови изпитания. Но без планираното щатно оборудване и въоръжение и без предвиждания нов двигател.

И до днес обаче танкът, „без аналог“ в останалия свят, не е представен за преминаване на държавни изпитания, като условие за евентуалното му приемане на въоръжение.

Според оценки в руските експертни среди, досегашните изпитания на Т 14 са показали, че по отношение на огневата мощ, на маневреността и особено по защитеността, не е постигнат „принципен качествен пробив“.

А амбициите на проектантите, със своята информационно-управляваща система „Армата“ да бъде способен да взаимодейства с други танкове и с елементи на родовете войски в рамките на „мрежоцентричния бой“, са напълно провалени. Нито основното, нито допълнителното управляемо въоръжение не съответстват на принципа „стреляй и забрави“.

Идеите „Армата“ да разполага с управляем по кабел разузнавателен дрон за предаване на „интегрирана“ картина на бойното поле и за разширяване на „информационната осведоменост на екипажа“ – са само „спомен от бъдещето“.

Решението „Армата“ да има „безекипажна“ купола, като екипажа се разположи в бронирана капсула, рязко намаляват възможностите на командира и на мерача да контролират обстановката на бойното поле. Защото равнището на руската термовизионна и телевизионна апаратура се оказаха далеч под изискванията за изграждане на „прозрачен корпус“ на танка.

През февруари руски военни кореспонденти показаха кадри за „бойното използване“ на „Армата“ в зоната на „Специалната военна операция“ в Украйна. С кратко 11 секундно клипче, заснето „при смрачаване“. Беше отбелязано, че танкове от този тип се използват единствено за стрелба от закрити огневи позиции, тоест в качеството на самоходни артилерийски установки.

Днес „Армата“ е синоним за проекто-конструкторска и развойна

дейност, която никога не завършва, но крие огромни възможности за „усвояване на средства“.

А също и с това, че в областта на въоръженията и бойната техника в Русия липсват достижения, които не са дълбока модернизация на десетилетия произвеждани образци и системи, или не са купени/крадени чужди технологии.

Това релефно се илюстрира с предвиждания за Т 14 двигател.

Многократно на различни специализирани форуми беше представен „принципно новият“, „хикс образен“ дванадесет цилиндров двигател А-85-3 с мощност от 1800 конски сили.

Но когато този двигател беше запуснат в серийно производство се оказа, че „Армата“ може да се придвижва с него, само ако е в комплект с група техници за ремонт.

Това наложи към „Армата“ да се приспособи монтирания на Т-72 и Т-90 двигател В-92С2Ф. А този двигател представлява дълбока модернизация на легендарния двигател В-2. Създаден през 1931 г. по германски лиценз и „носил на гърба си“ цялата плеяда съветски „танкове на Победата“ от времето на Втората световна война.

На този фон въпросът дали руската конструкторска мисъл ще се справи със задачата „Армата“ да има автоматична скоростна кутия, е безпредметен.

Досега отделни бройки Т 14 се произвеждаха в „парникови“ условия в експериментален цех на „Урал-вагон завода“ в Нижни Тагил. А в условията на войната с Украйна, не само неговите, но и всички танкостроителни мощности в Русия са натоварени с производството и с ремонта на техника за фронта.

Най-трагично е положението с микросхемите и с елементната база за оборудването на танка: инфрачервени HD камери за кръгов обзор, ултравиолетови фотокатодни пеленгатори за пуска на ракети, цифрова станция за връзка, GPS модул и прочие. С което „мрежоцентричния“ способ за водене на войната - и „Армата“, губят всякакъв шанс „да се срещнат“.

Според данни от специализирания руски печат, Т 14 струва около 350 милиона рубли (ориентировъчно 4.7 милиона долара), което седемкратно надвишава стойността на модернизацията на най-масовия танк Т-72 Б3.

Руската военна наука уточнява, че в глобален конфликт между противници, които използват масово високоточни оръжия се налага използването на танкове, които притежават високи характеристики по отношение на маньовъра. С възможности за поразяващ огън на големи разстояния, денем и нощем и във всякакви метеорологични условия. И преди всичко добре защитени от разнообразни средства за поражение и интегрирани в единна система за разузнаване и за управление на войските.

Те трябва успешно да противодействат на новите заплахи – безпилотните летателни апарати от различен клас, на високоточните оръжия с наземно и въздушно базиране, на мощна и далекобойна артилерия.

Въз основа на опита от локалните войни от началото на века и особено от досегашния ход на войната в Украйна обаче, руски военни експерти констатират, че „против новите средства за поражение и против планиращите боеприпаси“, на този етап не съществува ефективна „противоотрова“.

На тази основа в руските танкови войски се разгръща самоинициативно движение за справяне с проблема. Необходимите предпоставки са: въображение, пресметливост, известно количество

старо желязо и заваръчен апарат.

Още в навечерието на Специалната военна операция над куполите на руски танкове се появиха различни импровизирани устройства. Армейският жаргон се обогати с понятия като „козирка тип барбекю“, „мангал“ или просто скара.

Последните тенденции са появата на двуетажни скари и особено монтажа на плочки динамическа защита върху скарите за повишаване на степента на защита.

От появяването им на бойното поле, защитата на танковете се изгражда на принципа на „диференцираното“ брониране.

Основният масив на танковата броня се разполага за защита на челната проекция, където по теория би следвало да попадат най-голям брой снаряди.

Но войната в Украйна показа, че поразяващи елементи все по-често атакуват най-слабо защитената част – купола. И то вертикално.

Опитите и върху купола да се монтират блокчета динамическа защита не даде резултат защото най-масовите противотанкови средства, които бият в горната полусфера са с тандемни бойни части, които се взривяват последователно и преодоляват всякакви динамически защити.

За евентуалното напластяване върху купола на нови слоеве броня също не може да се мисли, защото всеки сантиметър брониране носи излишно тегло.

Тоест изграждането на ефективна „всеракурсна“ бронирана защита на корпуса не е възможно и трябва да се търсят нетрадиционни подходи.

Като едно от най-достъпните решения за противодействие на кумулативни боеприпаси се налага съоръжаването от винкели и дори от арматурно желязо на екрани, които детонират боеприпасите и намаляват значително тяхната пробивна сила. Защото кумулативната струя преминава определено разстояние преди да достигне корпуса и губи енергия.

Така е на теория. Но на практика за ефективното прилагане на този способ е необходимо не едно- и дву- етажни скари, а каскада от поне три, с които общата височина на танка може да надхвърли 5 метра.

Положителните страни са, че дори имагинерно този способ повишава психологическата устойчивост на екипажа и може да служи като багажник за допълнително оборудване или като „слънчева козирка“.

В Беларус, очевидно с ангажирането на военно-научна институция беше разработено и показано модифицирано устройство, основаващо се не само на този принцип. Освен скарата, на кармата на танка се заварява тръба, която на отстояние 2 метра от корпуса носи мангал с горящ материал, който има целта да играе инфрачервена уловка за ракети с термонасочване.

Частичен отговор на въпроса къде са новите руски танкове дава тази снимка.

Това е руски Т-90 последна модификация, върху платформа, заснета на крайпътен паркинг в Реаноке – щата Луизиана.

Интернет ресурсът Open source intelligence казва, че точно този танк е бил пленен от украинските войски при настъплението в Харковска област, а влекачът с платформата се спрели на паркинга поради наложителен ремонт, очевидно не на танка.

С голяма доза вероятност може да се предположи, че не става дума за друго, а за обикновена колекционерска страст.

-------

За още такива видеа, абонирайте се за канала ни в YouTube

Следете новините ни в GoogleNews