Делото за турските ваксини и мистериите в докладите на Брюксел

От Европейската комисия дойде новината, че България била изпълнила всички изисквания в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. У нас управляващите обявиха, че това значи, че мониторингът трябва да се прекрати.

В Румъния за корупция бяха вкарани в затвора достатъчно министри за съставявето на цяло правителство, че и премиер отгоре. Но с Румъния Комисията се държи като строга господарка. Румънците не разбират.

А българите се питат:

Защо в Румъния има, а в България нама осъдени за корупция по високите етажи на властта? Защо няма осъдени министри, заместник-министри, шефове на държавни агенции?

Обществото сякаш свикна със съобщенията, че такива съдебни дела приключват с оправдателни присъди.

Поне засега.

В България бяха създадени специални институции за тези дела – Специализиран наказателен съд и Специализирана прокуратура.

Затова, прочитайки новината от Брюксел, веднага си спомних за възклицанието, което чух в кулоарите на Специализирания наказателен съд преди няколко месеца.

„Какви министри? Кой е казал, че ще има осъдени министри?”

Едно такова дело срещу министър, заместник-министър и още трима, сега върви в Специализирания наказателен съд. То придоби особена обществена популярност, защото е свързано със здравето на бебета и деца, както и с имунизационния календар в България – делото за турските ваксини.

То стартира след мое журналистическо разследване, излъчено по обществената БНТ в края на 2015-та година. Аз и моят телевизионен екип успяхме да докажем, че тогавашният министър на здравеопазването – д-р Петър Москов от кабинета „Борисов 2” – е предложил с доклад на българското правителство, България да сключи споразумение (международен договор) с Турция за бартер на ваксини. Според него,Турция ни доставя ваксините “Пентаксим” и “Еувакс”, а България доставя на Турция БеЦеЖе ваксини. И Министерският съвет е приел това.

Само че,

Вносът на ваксини от Турция е извън закона,

защото Турция е трета страна за България и не е член на ЕС.

Това разследване беше съпътствано с огромен скандал и цензура, след като БНТ свали внезапно от ефир втората му част. Но след като филмът ми беше излъчен неочаквано от електронния сайт “Фрогнюз”, а след това и разпространен в интернет пространството, след огромния обществен натиск, БНТ излъчи с почти месец закъснение въпросното разследване. И ми наложи дисциплинарно наказание, за това, че съм признала истината пред колеги-журналисти за сваленото от ефир разследване. По-късно съдът отмени наказанието ми като незаконосъобразно.

Върховната административна прокуратура (ВАП) мълниеносно образува прокурорска проверка. А след още няколко месеца вече имаше и досъдебно производство в Софийска градска прокуратура, в специалния отдел за борба с корупцията по високите етажи на властта.

Всички факти от журналистическото ми разследване бяха потвърдени в хода на прокурорското разследване. Предстои да се докажат и пред съд. И почти две години по-късно, през октомври 2018-та, делото за ваксините стартира в Специализирания наказателен съд.

По делото има петима подсъдими

Бившият вече министър на здравеопазването д-р Петър Москов е обвинен за длъжностно престъпление, безстопанственост и сключване на неизгодна сделка. Заместник-министърът на здравеопазването д-р Адам Персенски е с обвинение за длъжностно престъпление и сключване на неизгодна сделка. Подсъдим е и бившият управител на държавната фирма „Бул Био – НЦЗПБ” ЕООД, която е под шапката на Министерството на здравеопазването, както и още двама ръководители на отдели във фирмата – „Производство” и „Контрол”.

Водещ прокурор е заместник-градският прокурор на София – Емил Петров.

За тези почти 2 години на досъдебно производство бяха разпитани 210 свидетели. Беше поискана международна правна помощ от Турция и Черна гора. Прокуратурата на Турция изпрати цялата налична документация по случая, а важен свидетел пристигна за разпит от Франция – представител на френската компания „Санофи Пастьор” за Централна и Източна Европа. От централата на „ Санофи Пастьор” в град Лион, Франция е получена официална информация за производството на 5-валентната ваксина с търговското наименование „ Пентаксим”.

Френската компания е заявила, че получената от България ваксина „Пентаксим”, произведена като краен продукт в турския завод „Мефар”,

няма разрешение за употреба в нито една страна на ЕС,

в това число и България. Ваксината, произведена от „Мефар” е единствено за нуждите на турския пазар. И централата на „Санофи Пастьор” в Лион не е издавала разрешение тази ваксина да се продава извън пределите на Турция, защото за нея няма издаден европейски сертификат за употреба в нито една европейска лаборатория. А съгласно европейските изисквания, този сертификат гарантира сигурността и безопасността на ваксината в рамките на ЕС.

Турската ваксина “Пентаксим“ няма европейски сертификат.

Въпреки това и въпреки предупрежденията на турското министерство на здравеопазването към министър Петър Москов, че от Турция не могат да предоставят сертификат, гарантиращ употребата на ваксината в ЕС, Москов е настоял да получи ваксина от Турция.

И следвайки своите намерения, той е внесъл доклад в Министерския съвет, с който иска да бъдат осъществени две дарения на ваксини от Турция за България: „Пентаксим” и противохепатитна ваксина, а България да дари на Турция противотуберкулозна ваксина – БеЦеЖе ваксина, която се произвежда в държавната фирма „Бул Био”.

Най-скандалното в случая е, че след като се провалят няколко обществени поръчки, на които не се явяват основните производители на ваксини – френската компания „Санофи Пастьор” и английската „Глаксо Смит Клайн”, поради неизпълнимите за тях критерии, заложени в техническите задания на обществените поръчки (кратки срокове за доставка и изключително високи санкции за неизпълнение), „Санофи Пастьор” започва активна кореспонденция с Министерството на здравеопазването. Френският производител на ваксини настоява за срещи в министерството, за да намерят общ изход от създалата се ситуация и да се подсигури имунизационния календар на България.

В София пристига от Франция Никола Радишевски – представител на „Санофи Пастьор” за Централна и Източна Европа. Той се е ангажирал да осигури 4, 5 и 6-валентни ваксини от съседни на България държави. И пише в писмо до министър Петър Москов, че до края на месец април 2015-та година ще осигури първите количества ваксини. Радишевски дори се ангажирал с график до края на 2015-та година, за да бъде решен проблемът с ваксините в България.

Но въпреки това,

Министерството не приема подадената ръка

от френската компания.

Вместо това, чукат на вратата на турското посолство в София.

Заместник-министър Адам Персенски

два пъти посещава посолството на Турция в София.

И уговаря бартера на „дарения“ между двете държави.

А тези договори-дарения са сключени, след като

българското правителство взема неприсъствено решение.

Министър Москов е предложил решението на Министерския съвет да е неприсъствено. Така „даренията“ между България и Турция са останали скрити от медиите.

И договорите са подписани.

А първите количества „Пентаксим” са пристигнали в България на 9-ти юли 2015 година.

Прецедент е, че по това досъдебно производство беше разпитано почти цялото правителство.

В това число и премиерът Борисов. Той се яви пред разследващите по собствено желание.

Същите министри са разпитани и в хода на делото .

Те заявяват, че са се доверили изцяло на доклада за ваксините на министър Москов. А Москов не е разяснил на никой от тях, разрешени ли са за употреба въпросните ваксини в България?

В съдебната зала стана ясно, че

министрите са подписали на “на тъмно“

и в пълно невидение за законността и основателността на този внос на турски ваксини. Министрите са се предоверили на експертизата на здравния министър Москов. И така с подписите им се договарят от Турция в България да пристигнат 100 хиляди дози ваксини „Пентаксим” и 100 хиляди дози ваксина „Еувакс”.

А „Еувакс-ът”, както стана ясно от разследване на сайта „Фрогнюз” е забранен за употреба в ЕС, поради наличие на тиомерсал над допустимите норми в ЕС. И Върховната административна прокуратура разпореди той да бъде унищожен, за да не стигне до децата. Беше преустановено и ваксинирането на бебетата с „Пентаксим” от Турция. След разследването за ваксините

имаше огромен обществен натиск.

Майки на бебета протестираха. Родители се тревожеха, дали ваксината „Пентаксим”, произведена извън ЕС е безопасна за децата им. Създаде се недоверие към политиката за ваксините. Родители дори отказваха да ваксинират децата си.

И тъй като напрежението сред обществото растеше, бившият министър Петър Москов се опита да прехвърли недоволството на хората от неговото незаконосъобразно поведение върху журналистите. Той обяви, че ние, журналистите сме били създавали паника.

Дори ни заплаши със съд.

Имаше и опит да се смачка предварителната прокурорска проверка. Нямаше как да се случи. Общественият натиск победи за това, да бъде проведено разследване от компетентните органи. И да се установи истината, която Москов се опита да прикрие.

Явно властта не знае, че когато става дума за живота и здравето на децата, политическите жонгльорства с фактите са без значение.

И изведнъж, какво става в съда?

Усеща се въздействие върху свидетелите.

В съдебната зала на Специализирания наказателен съд, петимата подсъдими и техните седем адвокати се опитват да омаловажат събраните доказателства като въздействат на свидетелите чрез поведението си.

Обвинителната теза не изглежда разколебана, но някои от свидетелите се повлияват от агресивното поведение на бившия министър Москов.

И тогава, свидетелите са склонни да кажат пред съда, че нямат спомени. Склонни са дори да омекотят това, което вече са казали при разпита по досъдебното производство. Изглеждат като хора, които вероятно и днес са в досег с Министерството на здравеопазването и вероятно се страхуват да не загубят позиции при участие в обществени поръчки и доставка на лекарства.

Сред тези свидетели са и хора, които може да възнамерение да израстват в кариерата си именно чрез промяна на показанията.

Дори свидетел, който е подчинен на единия подсъдим, заявява пред съда, че са правили всичко, което им наредят „отгоре”. И им били казвали:

„Ако не ти изнася, напускай!”

Няколко пъти вече в съдебната зала се демонстрира липса на спомени.

Няколко пъти има и противоречия в показанията пред разследващите и пред съда. Затова по искане на прокурора, се наложи съдът да чете, какво са казали тези свидетели в хода на разследването.

Разбира се, свидетелите не отричат, че са казали това, но сами омаловажат своите думи:

„Да, така беше, но не съвсем.”

Съдията по делото Мариета Неделчева го пое като заместник-председател на Специализирания съд, но отскоро тя е повишена – командирована е като съдия в Апелативния наказателен съд.

Прави впечатление и това, че в началото процесът започна с доста интензивни темпове.

Но сега има спад в интензивността.

А в съдебната зала има абсурдна атмосфера.

Подсъдимите се държат така, сякаш са поканени на кафе. Те разговарят, смеят се, апострофират свидетели, подхвърлят подигравателни реплики към тях, а и към прокурорите. А когато се осмелят да зададат въпрос към някой свидетел, те правят това агресивно. Все едно поучават свой подчинен как и какво да говори.

Съдията слуша всичко това и не ги санкционира.

Впрочем, ако някой чужденец случайно попадне в тази зала, той не би разпознал по атмосферата, кои са подсъдимите и кои са свидетелите по това дело.

Защо подсъдимите нямат респект към този съдебен състав?

Как да упрекваме обществото, че не вярва в справедливостта на Темида,

след като самата Темида не създава този респект? А може би самата българска Темида не допуска да има осъдени министри?

Валя Ахчиева, EURACTIV.bg

Следете новините ни в GoogleNews