Васил Гюров, Музикаутор: БНР няма да издържи още дълго

Ситуацията е метеорологична. Това си мислех във вторник, докато се пързалях с малката си колица по заснежените софийски улици на път към кино Влайкова, където ми предстоеше среща с един от ръководителите на Музикаутор – басистът, композиторът, авторът на текстове и идеологът на група „Ревю“ Васил Гюров. Помолих го го за тази среща, тъй като от началото на годината Програма Хоризонт звучи като Класик ФМ, а в медиите тече някаква всеобща жалейка към националната медия, която била притисната в ъгъла от банда рекетьори, опитващи се да й бръкнат в джоба. Първоначалният скандал се трансформира в студена война, съизмерима с температурите в ранните утринни часове, но бях сигурен, че след някоя и друга седмица ситуацията ще последва метеорологичните процеси и ще се разкаля. Затова и поисках тази среща. В цялата тази картина ми липсваше (а вероятно и не само на мен) аргументираната позиция на Музикаутор и я потърсих от Васил.

В медиите тече тотална манипулация и дезинформация по тази тема – отсече той. - Пише се и се говори за 1,8 млн. лв., а нашето изискване е в пъти по-малко. Преговорите продължават да текат. Освен това, тази тема не е нова. Повече от шест месеца водим разговори за постепенно увеличаване на процента от страна на БНР, тъй като организацията на частните радиостанции АБРО настоя за изравняване на процента за всички– около 4 %. Въпреки това, ние предложихме компромисен вариант – постепенно увеличаване на процента (в продължение на пет години той да достигне 3.2%). В цяла Европа процентите се движат между 4% и 8%.У нас, от една страна авторите се оплакват, че взимат жълти стотинки и от друга- ползвателите ни обвиняват.

Трябва да се знае, че музиката е основен ресурс, с който работи радиото (около 50% за БНР). Досега авторите са получавали 1% - 50 пъти по-малко. В момента, в който се опитваме да извоюваме 2% сме наречени рекетьори.

Представи си купуваш мляко за 3-4 стотинки и го продаваш по левче. В момента, в който „производителя-рекетьор“ ти поиска 6 стотинки повеждаш национална кампания, за да го очерниш???

Новият директор на БНР блокира всички разговори в предходните шест месеца. Сега използва медийното пространство, за да обвинява Музикаутор в рекетьорство и отлага следващите срещи. Но не знам колко ще продължи така. Тези 50 – 60 автори, които предоставиха музиката си на БНР безвъзмездно не могат да върнат предишния облик на радиото.

Казах му, че съм прегледал тарифите и отчетите на сдружението и съм видял приходите и разпределението за 2015 г., които най-общо като цифри изглеждат така: БНР – малко над 500 хил. лв., частните радиостанции – малко над 600 хиляди. Много средства са събрани от кабелните телевизии, доста – от хотели и ресторанти и като цяло са събрани седем милиона лева. Част от тях отиват за издръжка на сдружението, повече от 2/3 заминават за чужбина и милион и нещо остават за българските автори. Попитах го, дали длъжниците по закон са се научили да си плащат.

Не всички, но и никъде по света не плащат всички. Голяма част от заведенията обаче започнаха. Това е бавен процес. Радиата и телевизиите също си плащат, но имай предвид, че имаше доста битки по пътя. Такива ситуации, като сега с БНР, сме имали и с Дарик радио, и с Нова телевизия, и с други медии. Хората като че ли все още не разбират, че създаването на песен е като правенето на хляб. Хляба обаче си го купуват, а песента трябва да им е без пари? И тук вече става въпрос за принципа. Аз съм в това сдружение, за да защитавам каузата, че творците създават продукт и този продукт си има стойност и цена.

Да, обаче има един проблем, прекъснах го аз. Това е проблемът с разпределението на авторските пари и т. нар. малки права – за излъчване по радио и телевизия, за концертни изпълнения и т.н. Много автори се оплакват, че някои взимат много, а други – почти нищо. Как отчитате изпълненията или пускането в ефир на дадена песен?

Всеки, автор, може да дойде в Музикаутор и да провери дали, кога и как са звучали негови произведения. От концертите идват плей листи, за ефирните радиа и телевизии от няколко години имаме електронна мониторинг система и знаем с точност какво се е излъчвало.

Единствена неяснота имаме с отчитането на музиката в заведенията. И всъщност проблема идва от там, че заведенията нямат системи, с които да изпращат звучалите там автори и изпълнители (за справка – това не е никаква новост, при положение, че всеки вече има смартфон!). В момента приходите от заведения се разпределят на база на това, което е пускано по медиите.
Никой не знае какви пари взимат отделните автори, но мисля да предложа тази завеса да се дръпне. Без да имам точни данни, знам, че по-сериозни суми всяка година взимат авторите на сигнали, джингли и шапки за радиа и телевизии. Тези кратки музикални произведения звучат многократно в рамките на едно денонощие, за разлика от стандартните песни.

Опитвам се да разбера как ще продължи драмата в следващото си действие.

БНР няма да издържи още дълго време на този режим. Нашето предложение е на бюрото на генералния директор. Мисля, че тези разговори трябва да се водят с посредничеството на сериозен медиатор от типа на СЕМ. Нужно е спокойствие, здрав разум и прозрачност. И много се надявам този конфликт да актуализира темата за присъствието на българската музика в радиоефира. И не само в количествено отношение, но и като разнообразие на автори и продуценти.

На връщане към къщи, докато се пързалях по софийските улици, си пуснах в колата диска с новия албум на Ревю - „РевЮлюция“, за който преди време написах във Фейсбук, че е естествено продължение на „Цветята от края на 80-те“ и е уникален мост между две епохи – и като звучене, и като послание. Нещо, което си заслужава да се чуе. Но Васо е независим издател и ако го чуете по радиото, това ще е знак, че нещо се е променило.