Боян Петров: Националните ни паркове са в опасност (II част)

Боян Петров е един най-добрите алпинисти и най-борбени хора в света. По професия е зоолог към Националния природонаучен музей в София, а в свободното си време поставя световни рекорди и изкачва най-високите върхове на планетата.

След като за втори път успя да изкачи 3х8000 върха за под сто дни, алпинистът за пореден път ще участва със своя презентация на най-големия български фестивал за екстремни спортове, туризъм и екология - Дни на предизвикателствата, който ще се проведе между 11 и 13 ноември в УАСГ. На него Петров ще разкаже за последния покорен от него връх - Нанга Парбат, който той описва като най-тежкото си изкачване досега. В допълнение, премиерно ще бъде представено и най-новото видео, в което участниците в екстремното състезание "Пирин Ултра" настояват Пирин да остане такъв, какъвто е. 

OFFNews се срещна с него по повода, като първата част от интервюто може да прочетете тук.

Когато стана катастрофата, ти беше по работа в Кресненското дефиле, каква е ситуацията там?

Ние искаме пълно изнасяне на трафика от Кресненското дефиле, а не както правителството предлага - половината да е в дефилето, а другата да е на склона на Пирин. Проблемът е, че наистина няма достатъчно пари по ОП „Транспорт“, която да финансира пълното изнасяне на трафика. В посока юг предлагат да става през дефилето, а на север да минава по склоновете на Пирин. Основният проблем там са големите наклони, но технически всичко е решимо, стига да има достатъчно пари.

Другата седмица по темата предстоят поредици от срещи в Страсбург и Брюксел. Представители на еко-организациите се включваме в подкрепа на правителството за намиране на най-подходящия и екологичен вариант за строеж на магистралата през Кресненското дефиле при спазване на всички директиви. Ще подкрепим всяка позиция, която защитава пълното изнасяне на транзитния трафик извън дефилето, защита интереса на местните хора и оставяне на сегашния път като локален за тях. Ще лобираме пред ЕК за допълнителни средства именно за това решение.

Какво е сегашното състоянието на биологичното разнообразие в района?

Досега в пролома са установени над 3200 вида животни, а при пълно проучване общият им брой вероятно ще нарасне на около 4500 вида. Концентрацията на видове на един квадратен километър площ в Кресненския пролом е толкова висока, че много държави в Централна и Западна Европа нямат толкова видове на цялата им площ.

Според изследване, което направихме през 2003 г., в дефилето на един километър дължина на пътя загиват средно по 198 гръбначни животни. Според изследване, поръчано от Агенция пътна инфраструктура и проведено през 2013 г., на един километър от пътя са загинали едва 13 животни. Предстои анализ и съпоставка на разликите в тези изследвания, но най-вероятно популациите на повечето видове са силно намалели в резултат на трафик-мелачката за период от 10 години. Без съмнение обаче съществуващият път е заплаха номер едно за всички животни в тази най-богата на биологично разнообразие точка в България.

Има ли воля и желание у управляващите за това?

Проблемът наистина опира до пари, те не искат да залагат проект, който няма да могат да реализират с наличните по оперативната програма средства. Не искат да се ангажират и с намиране на допълнителните средства, които с креативност и подкрепа от нас е съвсем реалистично да бъдат намерени.

Има ли други места в България, които са проблемни от гледна точка на измиране на животински видове, от заплаха за местната екосистема, подобно на Кресненското дефиле?

Кресненското дефиле е най-проблемният участък от транспортните коридори у нас. Никъде другаде нямаме толкова висока концентрация на животински видове. Проблемите на всички други места от пътната ни инфраструктура, в чийто район е регистрирано по-високо биологично разнообразие, са решими с много по-малко пари.

А къде има възможност биоразнообразието да намалее?

Най-интересното в момента е, че подобен проблем е възможен не къде да е, а в националните и природните ни паркове. Всички паркове у нас се управляват от един документ, който се казва „План за управление“. Ключовата идея в този план е опазването на всички компоненти - реки, гори, растения, животни и местообитания на територията на парка. И ако нещо пречи на опазването им, управлението на парка трябва да премахне тази пречка. Плановете са валидни за период от 10 години. След като изтече този срок, плановете подлежат на актуализация.

Новият план за управление на НП „Централен Балкан“ беше приет с решение на МС през март 2016 г. В момента е в ход подобна актуализация на плана за управление на НП „Пирин“. Според публикуваната чернова, мерките за защита на парка се отслабват значително. Планът заприличва, че е направен по поръчка, защото изчезва текстът за забрана за строителство на нови ски съоръжения, зоната за туризъм се увеличава 4 пъти и в нея няма забрана за строеж, планират се стопански сечи във вековните гори на парка. Когато не е записана изрична забрана за строителство освен в зоните, определени за това, инвеститори успяват да вкарат намеренията си в местните устройствени планове, пробиват идеята за опазване на компонентите на парка и правят абсолютно недопустими строителства. Пирин е на всички, не е само на Банско, Разлог или Добринище.

Което ме подсеща, че се водят открай време спорове за разширяване на ски зоните и лифтовете.

Точно така, те активно лобират да се приемат „умерени“ планове за управление на парковете ни, които да обслужват техните интереси както на Пирин, така и на Витоша. Със селективно премахване на забранителни текстове ще успеят доста по-лесно да реализират всякакви инвестиционни намерения. Колкото и мило да говорят, че всичко е изчислено и проучено, отдолу прозира един систематичен стремеж за отслабване на режимите за защита. Не се говори какво и как ще бъде унищожено, а се акцентира върху „поминъка на местните“, „устойчивото развитие“, „зелената икономика“ и други популизми. Със сигурност най-много го отнася биоразнообразието и местообитанията в парка, а местните са едни от най-непечелившите от разширяването на всичките зони. Ясно на всички е, че от новите строителства в парковете ни печелят основно компаниите и групировките, които изграждат комплексите.

И тук стигаме до момента, че в опазването на природата ни, в управлението на държавата ни – всеки от нас трябва да показва гражданска позиция. Първият тур на президентските избори ми напомни, че и по време на вот, и по време на екологични кризи, се забелязва бездействие на хората.

В последните години има слабо забележим възход на гражданската нетърпимост, но тя често стига до Фейсбук нехаресване и отхвърляне. За реални действия, свързани с изготвяне на експертни оценки, ходене по съдилища и институции за предаване на аргументирани становища, сме еднакъв брой от 40-60 души, които активно се занимаваме с това. Имам чувството, че подкрепата от обществото е кампанийно ориентирана, а желанието да се включат стига само до натискане на ляв бутон на мишката. Броят на „лайковете“ и емотиконите не защитава нищо конкретно. Той отразява някакво обществено мнение, но няма юридическа стойност нито пред съда, нито пред Министерски съвет или Парламента.

Не можеш да идеш и да кажеш: „Имаме 10 хил. „лайка“, и да очакваш нещо.

Ако си на стадион, ще те харесат още повече, но институциите, уви, не работят така. Заради това искам да вдъхна на всички увереността, че трябва да жертват от личното си време, за да се борим с големите корпорации, банки и кръгове, които унищожават българската дива природа в името на частните си интереси. Те разполагат с пари, лостове, мастити адвокати и дори, ако щеш, плащат протестите на „заинтересовани граждани“ за разширяване на ски зоните. Ние сме изправени пред това, че губим лично време, нерви и получаваме дори понякога заплахи от тях за това, че сме си позволили да защитим обществения интерес.

Казваш, всеки да жертва от личното си време – за какво да го жертва, как може да са полезни хората, не всеки знае как да помогне? Трябва ли да се свържат с Природонаучния музей, или с някоя природозащитна организация и да питат какво могат да сторят?

Това е труден въпрос. По-скоро, проследявайки действията в една кампания, да помагат по начина, по който са призовани да реагират. В повечето кампании се стига до момента, когато се изисква подкрепата на място - да се излезе на протест не само в София, но и да се отиде в самия парк, да се застане пред багерите.

Когато видим, че конкретна кампания за защита на парк има нужда от присъствие, доброволчество, подкрепа на място – всеки, който ползва този ресурс, трябва да участва. Голям проблем е, че често, когато трябва действие, на място се оказваме 10-20 човека, въпреки че във Фейсбук сме „хиляди“.

Това важи за всички сфери на обществения живот.

Да, ефективният контрол над институциите се оказва огромен проблем в България. Те обявяват разни намерения и програми, но когато тръгнем с конкретни въпроси за контрол, всъщност удряме в стена. Те са добре защитени от закона и понеже не ни стига капацитетът и времето да сме навсякъде, те най-често успяват да прокарат в пълен обем проектите си.

Факт е, че не можем да покрием еднакво всички екологични проблеми, ставащи всеки ден някъде в България. Непрекъснато ни питат: „Защо не сте там, където секат дърветата?“ Не можем да отговаряме за всяко дърво, убиване на едно животно или за разрушаването на някоя интересна местна забележителност. Стараем се да гледаме и по-глобално, така че ако се преборим за приемане на балансиран план за управление например, ще защитим целия парк, целия район, цялото дефиле.

Освен във височинния алпинизъм Боян Петров специализира в спелеологията и често застава зад природозащитни каузи за опазване на българската природа, като работи в тясна връзка с държавни и неправителствени организации за изготвянето на експертни оценки и планове за управление, базирани на теренни проучвания.

Той е първият българин, стъпил на осемхилядниците Гашербрум I, Кангчендзьонга, К2 и Манаслу, като има в актива си още 4 други. До края на 2018 г. си е поставил за цел да стъпи на всички 14 върха на Земята, високи над 8 хил. метра, без да използва кислородна маска, като по този начин се нареди до шепата хора в човешката история, които са го правили.

Боян Петров е и вдъхновение за хиляди хора със своите издръжливост и стоицизъм, доказващи, че човек е способен на невероятни неща, стига да има волята да ги преодолее. Той постига подвизите си в изкачването, науката и природозащитата, преборвайки се успешно на два пъти със заболяване от рак, различни счупвания на крайници, а от 16 години насам страда от инсулинозависим диабет.

На 23 август 2016 г. претърпява катастрофа в Кресненското дефиле, която води до редица тежки травми и няколко дни лежи в реанимацията на ВМА с опасност за живота. За щастие, оцелява и в момента се възстановява с намерението догодина да покори връх Еверест, най-високата точка на планетата, и да спаси животните в дефилето.