Десети март е Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания. Ежегодните кампании на този ден целят да се повиши информираността на хората за бъбречното здраве и за пореден път да се подчертае ключовата роля на профилактиката срещу бъбречните болести. Тази година мотото е „Бъбречно здраве за всички“. Идеята е да се работи за преодоляване на пропуските в знанията за по-добра грижа за бъбреците. В Световния ден за профилактика на бъбречните заболявания говори проф. Райна Робева – ръководител на Клиниката по нефрология на ВМА.
Кои са най-често срещаните бъбречни заболявания в българската популация?
Много е трудно да се каже кои са най-често срещаните бъбречни заболявания сред българите, защото има промяна в световен мащаб. Като цяло, нас специалистите най-много ни интересува коя е заболеваемостта, която води до инвалидизация. Доскоро гломерулонефритите бяха най-често срещаните от тези, които водят до диализа. Но в последните години в целия свят, а и у нас, се забелязва тенденция, според която гломерулонефритите започнаха да отстъпват на диабетното бъбречно увреждане, особено при възрастните хора.
Други често срещани увреждания са уроинфекциите, които, за щастие, в повечето случаи се овладяват, и на които им трябва по-дълго време, за да предизвикат по-трайни бъбречни увреждания. Те са проблем, когато са актуални, защото водят до неработоспособност, до нарушено общо състояние, но при адекватно лечение се овладяват.
Не трябва да забравяме и хипертонията, защото хипертоничният бъбрек е една от причините за появата на бъбречна недостатъчност, особено в по-късна възраст. Това е така, защото хипертонията е често срещана сред населението, тя неусетно води до съдови промени, които се отразяват и на бъбреците, предвид богатото кръвоснабдяване. Поради това, картината на хипертоничния бъбрек е често срещана, особено сред възрастните хора с дълъг „стаж” като хипертоници.
Какви са симптомите, как се диагностицира такова заболяване?
За изявена симптоматика можем да говорим главно при уроинфекциите и бъбречните камъни, защото там има болка, понякога има кръв в урината, т.е. налице са оплаквания, които хората забелязват, които ги притесняват и които ги карат да се насочат към съответния специалист.
При гломерулните увреждания обаче невинаги има видими оплаквания. И все пак могат да бъдат забелязани поява на отоци, на кръв в урината.
Неслучайно обърнах специално внимание на хипертонията. Това е едно заболяване (симптом), който може да бъде както причина за трайно бъбречно заболяване, когато се касае за хипертонична болест, така ѝ белег на бъбречно увреждане, тъй като голяма част от бъбречните заболявания могат в различен етап от своето развитие да доведат до хипертония. Веднъж появила се, хипертонията се превръща в допълнителен фактор за бъбречно увреждане, т.е. пациентът влиза в омагьосан кръг – болестта му прави хипертония, а хипертонията задълбочава още повече бъбречното увреждане.
Кои рискови фактори могат да предизвикат бъбречно заболяване?
Рисковите фактори са много и са свързани с околната среда. На първо място това са всички видове инфекции – не само инфекциите на пикочните пътища, а и общите инфекции, които благоприятстват за отключването на имунните бъбречни заболявания.
Важен момент е адекватното и правилно лечение на хипертонията. Ключов фактор за прогресията на вече съществуващо бъбречно заболяване е обезводняването на организма, което е особено характерно през летните месеци.
Бъбрекът обича приемът на течности, т.е. възпитаването на всички хора, включително и на здравите, в това да се пият достатъчно течности – литър и половина-два на ден, е много важно условие. Нашата препоръка е да се приема предимно вода, билкови чайове и да се избягват алкохола и газираните напитки, както и соковете, съдържащи консерванти.
Активният начин на живот и спортът също имат своята важна роля за поддържането на добро бъбречно здраве, тъй като затлъстяването води до неблагоприятни специфични бъбречни увреждания.
Каква е превенцията и кои са най-уязвимите групи?
Голяма част от бъбречните заболявания протичат безсимптомно и пациентът не може да разбере, че има такова. Затова ролята на профилактичните изследвания е много голяма, особено сред определени групи от населението, а именно болни с хипертония, със захарен диабет, с подагра, с болести на съединителната тъкан. Те задължително трябва да правят изследвания на урината за наличие на еритроцити, левкоцити, белтък. Задължително трябва да се проверява и креатинина като мярка за състоянието на бъбречната функция.
Какви са усложненията?
Най-неприятното усложнение е нарушената бъбречната функция, която може да стигне и до краен стадий, когато се налага извънбъбречно очистване чрез някой от диализните методи и евентуално трансплантация.
Съвети за добро бъбречно здраве
Колкото и банално да звучи – това е правилният начин на живот. А той включва активна физическа дейност и правилно хранене – без да се злоупотребява със солта и с приема на белтъчини. Важен акцент е приемът на много течности и избягване на тютюнопушенето.
Хубаво е веднъж годишно да се правят изследвания на урина и на креатинин, както и стриктно да се следи артериалното налягане, особено при пациентите със захарен диабет, затлъстяване, подагра.
Проф. Райна Робева завършва „Медицина” в Медицински университет-София. Има признати специалности по нефрология, вътрешни болести и клинична фармакология и терапия. Специализира в Париж, Франция, по въпросите на имунните бъбречни нефропатии в Клиниката по нефрология на болница „Анри Мондор” (1986-1987) в Париж и в Клиниката по нефрология на болница „Некер” (1998 г.). Завършва магистратура по здравен мениджмънт във Факултета по обществено здраве на МУ-София. Три десетилетия проф. Робева обучава студенти по медицина и фармация, специализанти по нефрология, вътрешни болест , клинична фармакология и обща медицина.
Има повече от 180 публикации в български и престижни международни научни списания /Lancet”, “Clinical nephrology” , “Nephron”, “Presse medicale” /. Член e на Управителния съвет на Българското научно дружество по нефрология, на ERA-EDTA. Дописен член на Българската национална академия по медицина (БНАМ). Отговорен редактор на списание „Нефрология, диализа и трансплантация”. Национален консултант по нефрология през 2014, 2015 и 2017 година. Носител на наградата „Проф. Чилов” за 2015 г.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)