Десети март е Световен ден за профилактика на бъбречните заболявания. Ежегодните кампании на този ден целят да се повиши информираността на хората за бъбречното здраве и за пореден път да се подчертае ключовата роля на профилактиката срещу бъбречните болести. Тази година мотото е „Бъбречно здраве за всички“. Идеята е да се работи за преодоляване на пропуските в знанията за по-добра грижа за бъбреците. В Световния ден за профилактика на бъбречните заболявания говори проф. Райна Робева – ръководител на Клиниката по нефрология на ВМА.

Кои са най-често срещаните бъбречни заболявания в българската популация?

Много е трудно да се каже кои са най-често срещаните бъбречни заболявания сред българите, защото има промяна в световен мащаб. Като цяло, нас специалистите най-много ни интересува коя е заболеваемостта, която води до инвалидизация. Доскоро гломерулонефритите бяха най-често срещаните от тези, които водят до диализа. Но в последните години в целия свят, а и у нас, се забелязва тенденция, според която гломерулонефритите започнаха да отстъпват на диабетното бъбречно увреждане, особено при възрастните хора.

Други често срещани увреждания са уроинфекциите, които, за щастие, в повечето случаи се овладяват, и на които им трябва по-дълго време, за да предизвикат по-трайни бъбречни увреждания. Те са проблем, когато са актуални, защото водят до неработоспособност, до нарушено общо състояние, но при адекватно лечение се овладяват.

Не трябва да забравяме и хипертонията, защото хипертоничният бъбрек е една от причините за появата на бъбречна недостатъчност, особено в по-късна възраст. Това е така, защото хипертонията е често срещана сред населението, тя неусетно води до съдови промени, които се отразяват и на бъбреците, предвид богатото кръвоснабдяване. Поради това, картината на хипертоничния бъбрек е често срещана, особено сред възрастните хора с дълъг „стаж” като хипертоници.

Какви са симптомите, как се диагностицира такова заболяване? 

За изявена симптоматика можем да говорим главно при уроинфекциите и бъбречните камъни, защото там има болка, понякога има кръв в урината, т.е. налице са оплаквания, които хората забелязват, които ги притесняват и които ги карат да се насочат към съответния специалист.

При гломерулните увреждания обаче невинаги има видими оплаквания. И все пак могат да бъдат забелязани поява на отоци, на кръв в урината.

Неслучайно обърнах специално внимание на хипертонията. Това е едно заболяване (симптом), който може да бъде както причина за трайно бъбречно заболяване, когато се касае за хипертонична болест, така ѝ белег на бъбречно увреждане, тъй като голяма част от бъбречните заболявания могат в различен етап от своето развитие да доведат до хипертония. Веднъж появила се, хипертонията се превръща в допълнителен фактор за бъбречно увреждане, т.е. пациентът влиза в омагьосан кръг – болестта му прави хипертония, а хипертонията задълбочава още повече бъбречното увреждане.

Кои рискови фактори могат да предизвикат бъбречно заболяване?

Рисковите фактори са много и са свързани с околната среда. На първо място това са всички видове инфекции – не само инфекциите на пикочните пътища, а и общите инфекции, които благоприятстват за отключването на имунните бъбречни заболявания.

Важен момент е адекватното и правилно лечение на хипертонията. Ключов фактор за прогресията на вече съществуващо бъбречно заболяване е обезводняването на организма, което е особено характерно през летните месеци.

Бъбрекът обича приемът на течности, т.е. възпитаването на всички хора, включително и на здравите, в това да се пият достатъчно течности – литър и половина-два на ден, е много важно условие. Нашата препоръка е да се приема предимно вода, билкови чайове и да се избягват алкохола и газираните напитки, както и соковете, съдържащи консерванти.

Активният начин на живот и спортът също имат своята важна роля за поддържането на добро бъбречно здраве, тъй като затлъстяването води до неблагоприятни специфични бъбречни увреждания.

Каква е превенцията и кои са най-уязвимите групи?

Голяма част от бъбречните заболявания протичат безсимптомно и пациентът не може да разбере, че има такова. Затова ролята на профилактичните изследвания е много голяма, особено сред определени групи от населението, а именно болни с хипертония, със захарен диабет, с подагра, с болести на съединителната тъкан. Те задължително трябва да правят изследвания на урината за наличие на еритроцити, левкоцити, белтък. Задължително трябва да се проверява и креатинина като мярка за състоянието на бъбречната функция.

Какви са усложненията?

Най-неприятното усложнение е нарушената бъбречната функция, която може да стигне и до краен стадий, когато се налага извънбъбречно очистване чрез някой от диализните методи и евентуално трансплантация.

Съвети за добро бъбречно здраве

Колкото и банално да звучи – това е правилният начин на живот. А той включва активна физическа дейност и правилно хранене – без да се злоупотребява със солта и с приема на белтъчини. Важен акцент е приемът на много течности и избягване на тютюнопушенето.

Хубаво е веднъж годишно да се правят изследвания на урина и на креатинин, както и стриктно да се следи артериалното налягане, особено при пациентите със захарен диабет, затлъстяване, подагра.

Проф. Райна Робева завършва „Медицина” в Медицински университет-София. Има признати специалности по нефрология, вътрешни болести и клинична фармакология и терапия. Специализира в Париж, Франция, по въпросите на имунните бъбречни нефропатии в Клиниката по нефрология на болница „Анри Мондор” (1986-1987) в Париж и в Клиниката по нефрология на болница „Некер” (1998 г.). Завършва магистратура по здравен мениджмънт във Факултета по обществено здраве на МУ-София. Три десетилетия проф. Робева обучава студенти по медицина и фармация, специализанти по нефрология, вътрешни болест , клинична фармакология и обща медицина.

Има повече от 180 публикации в български и престижни международни научни списания /Lancet”, “Clinical nephrology” , “Nephron”, “Presse medicale” /. Член e на Управителния съвет на Българското научно дружество по нефрология, на ERA-EDTA. Дописен член на Българската национална академия по медицина (БНАМ). Отговорен редактор на списание „Нефрология, диализа и трансплантация”. Национален консултант по нефрология през 2014, 2015 и 2017 година. Носител на наградата „Проф. Чилов” за 2015 г.