Внедряването на иновациите и съвременните решения в здравеопазването в България напредва, но все още е скокообразно поради липса на дългосрочна визия за развитието на системата и прицелните резултати. Необходимо е съгласие на всички нива в обществото каква здравна система искаме и за необходимите инвестиции, като всяка стратегия трябва да бъде със срок не по-малко от 10 г.
Това е основният извод от XI годишна конференция „Иновации и добри практики в здравния сектор“, организирана от в. „Капитал“, която събра на 12 ноември над 200 експерти, свързани със съвременните достижения в здравните системи.
Форумът бе открит от д-р Александър Симидчиев, председател на Комисията по здравеопазването в 50-ото Народно събрание, д-р Галя Кондева, министър на здравеопазването, д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз (БЛС), маг.-фарм. Димитър Маринов, председател на Българския фармацевтичен съюз, д-р Николай Болтаджиев, представител на работодателските организации в Надзорния съвет на НЗОК, адвокат Силвия Величкова, представител на пациентските организации в надзора на НЗОК.
Д-р Жасмина Коева-Балабанова, председател на Българския алианс за прецизирана и персонализирана медицина цитира проучване, което показва, че онколозите са най-информирани между здравните специалисти за биомаркерните изследвания. Лекари и пациенти очакват тяхното реимбурсиране.
„Рисковите фактори за сърдечносъдовите заболявания действат в комбинация, не е само високо кръвно или само висок холестерол“, каза проф. Постаджиян в интервю на сцена с тема „Скрининг и превенция на сърдечносъдовите и мозъчносъдовите заболявания - ролята на иновациите и големите данни“.
Те могат да бъдат профилактирани, а мощен инструмент за това е скринингът, посочи той. Кардиологът призова скрининговият подход да бъде съчетан и когато се правят изследвания за даден рисков фактор, да се проверява и за други. Проф. Стайков посочи, че исхемичните мозъчни инсулти са с много висока смъртност в цял свят, но ако се обхванат рисковите фактори честотата им може да спадне до 80% - хипертония, дислипидемия, диабет, пушене, прекомерната употреба на алкохол, липсата на двигателна активност, обструктивната сънна апнея. От януари до октомври инсултите са намалели с 2000 по данни на НЗОК има позитивна тенденция, допълни той. Тромболитичното и ендоваскуларното лечение са съвременните терапевтични подходи при инсулт. „В резултат около 70% от нашите пациенти излизат без тежки неврологични последствия“, каза още проф. Стайков.
„Загубата на зрението има сериозно отражение върху пациентите, здравните специалисти и обществото. Наше проучване за социалната цена на загубата на зрение в България, Германия и САЩ от 2022 г. сочи, че в България тежките зрителни заболявания са свързани с 447 млн. евро годишни разходи“, каза Хишам Сабри, изпълнителен директор на Roche България. Нужни са стратегия и повишаване на информираността, за да се провеждат профилактични прегледи.
Рина Мусич, ръководител на клъстъра за Югоизточна Европа в MSD, говори за иновациите в онкологията и въздействието им върху клиничните резултати.
„В света има революция в лечението и грижите за онкопациентите, огромно е подобрението при пациентите с меланома, белодробен рак и др. За съжаление обаче в България има отрицателни тенденции смъртността от ракови заболявания расте.
През последните 10 г. продължителността на живота е нараснала с 3 г., със съществен принос на иновациите. В България е нужен системен подход в превенцията и скрининга“, каза Рина Мусич и даде пример с успешни резултати от скринингова програма в Хърватия преди 3 г. с участието на джипитата.
Проф. д-р Кирил Карамфилов, председател на Дружеството на кардиолозите в България, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ “Александровска“ , представи приоритетите на Националния план за сърдечносъдово здраве.
„Известно е, че сърдечносъдовите заболявания са убиец номер едно в България, ние като лекари го виждаме, но обществото някак го забрави. В последните години в голяма степен намалихме смъртността от острите сърдечносъдови заболявания. Инфарктът обаче е острият инцидент, изявата на сърдечносъдовото заболяване и ние вече имаме нова цел да не се стига до острите инциденти“, допълни той.
Чл.- кор. проф. д-р Цветалина Танкова, дмн, ръководител на Катедрата по ендокринология в МУ-София , началник на Клиниката по диабетология в УСБАЛЕ "Акад. Иван Пенчев", призова за холистичен подход в лечението на диабета. „Основните ни цели са да не допускаме тежките усложнения на диабета и да подобрим грижата за пациентите“, каза тя.
Владимир Афенлиев, директор на дирекция "Лекарствени продукти и диетични храни" в НЗОК , направи преглед на разходите за лекарства по заболявания. Начело в топ 10 на хроничните заболявания за 2023 г. са диабет инсулинозависим и тип 2, предсърдно мъждене, псориазис.
През 2024 г. от общо 8 млрд. лв. бюджет на НЗОК около 2 млрд. лв. са за лекарства, медицински изделия и диетични храни. „През следващата година очакваме допълнително 250-300 млн. лв. за лекарства, но не знаем дали така ще стане. Почти всяка година касата одобрява около 40 нови лекарства, които постъпват с оценка на здравните технологии и ясни разходи. Фокусът ще бъде върху иновациите, но не бива да оставяме и групите с преобладаващи генерични медикаменти, тъй като те покриват най-големите групи от населението със социално-значимите заболявания“, каза Владимир Афенлиев.
„България е по-скоро към групата на развиващите се държави, по продължителност на живота е сред последните в ЕС. Страната ни е в позиция на догонване и по инвестиции, и по реформи, които да подобрят крайните резултати“, заяви Лука Чичов, регионален мениджър на IQVIA за Централна и Източна Европа.
През последните години България се доближава до средните европейски нива в достъпа до иновативни терапии, като при онкопродуктите е над средното ниво, но със значително забавяне на времето за внедряване на лекарствата. Бюджетът на НЗОК се очаква да достигне до 4,5% от БВП за 2024 г., като е бил 3,7% през 2019 г. В другите европейски страни се отделят от 5% нагоре.
Д-р Галя Йорданова, директор на дирекция “Лечение в България и чужбина и трансгранично обслужване” в НЗОК, посочи, че над 54% делът на неразрешените лекарствени продукти за лечение на деца, което е безалтернативно и основно за редки заболявания.
Според Светла Качарова, председател на управителния съвет на Асоциацията на вносителите на нерегистрирани лекарствени продукти, достъпът до лечение на редки болести с неразрешени за употреба в България лекарствени е предизвикателство.
„Проблемите са сериозни, комплексни и засягат различни сфери на взаимодействие със заинтересованите страни“, обясни тя. Става дума за лечение с лекарства-сираци за редки болести. Терапиите са скъпи те се произвеждат в изключително малки количества, но в ЕС от редки болести са засегнати над 30 млн. души.
„В бюджета за 2024 г. се финансират иновативни технологии като робот-асистирана хирургия, роботизирана рехабилитация, ендоваскуларни диагностични и терапевтични методи и др. От няколко години се финансират иновативни технологии в неврологията, АГ, онкологията, има ръст на клиничните пътеки и процедури с иновации. На пръв поглед иновациите са по-скъпи, но реално пестят пари на обществото, тъй като пациентът се връща по-бързо в ежедневните си дейности“, заяви Станимир Михайлов, управител на НЗОК в коментар за механизма на финансирането на иновативните методи. Всяка година се разширява достъпът на пациентите до иновативни лекарствени продукти през тази година има 28 нови лекарства и 19 нови показания.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
Танас
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)
Деспин Митрев
Бивш депутат на ИТН внезапно оглави партията на Божков
Деспин Митрев
Румъния влиза в Шенген на 1 януари, увери премиерът Чолаку
Johnny B Goode
Русия за първи път изстреля междуконтинентална балистична ракета по Украйна (снимки, обновява се)