Прокуратурата започна проверка на партия ДОСТ с лидер Лютви Местан по искане на главния прокурор Сотир Цацаров.

Тя е за съответствие на дейността ѝ с разпоредбите на Конституцията и Закона за политическите партии, се казва в съобщение на Прокуратурата.

Конкретният повод е декларацията на политическа партия „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ (ПП ДОСТ) за организиране и провеждане на „Национална подписка с искане за законово признаване от страна на българската държава на статут на национално малцинство“.

"С оглед съдържанието на декларацията и отправените в нея искания, както и по повод на публични изявления в тази насока на председателя на партията, главният прокурор Сотир Цацаров разпореди извършването на проверка от Върховната касационна прокуратура. Предмет на проверката е съответствието на дейността на ПП ДОСТ с разпоредбите на Конституцията на Република България и Закона за политическите партии и така евентуалното наличие на предпоставките по чл. 149 ал. 1 т. 5 от Конституцията /искане до Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на политическа партия/ или по чл. 40 ал. 1 т. 1 и т. 2 от Закона за политическите партии /иск до Софийски градски съд за разпускане на политическа партия", се казва в съобщението.

Лидерът на партията Местан поиска промяна в Конституцията, така че да е възможно признаването на национално турско малцинство. В тв интервю той определи като „дискриминация“ забраната за агитация на майчин език по време на избори. Преди интервюто му Ангел Джамбазки обяви, че ще го даде на прокурор за престъпление по Глава Първа от НК заради декларацията и подписката.

Ето и пълния ѝ текст, публикуван на сайта на ДОСТ, както и на подписката към нея:

ДЕКЛАРАЦИЯ

ЗА

ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА

НАЦИОНАЛНА ПОДПИСКА

С ИСКАНЕ ЗА ЗАКОНОВО ПРИЗНАВАНЕ ОТ СТРАНА НА БЪЛГАРСКАТА ДЪРЖАВА

НА СТАТУТ НА НАЦИОНАЛНО МАЛЦИНСТВО

Ние, българските граждани с различна етническа, религиозна и културна идентичност - членове и симпатизанти на ПП ДОСТ,

като приемаме безусловно принципа за единството и неделимостта на България;

като заявяваме, че границите на Р България като наша родина са свещени;

като осъждаме не просто всяка форма, но дори и мисъл и идея за сепаратизъм и автономия;

като подчертаваме, че комунистическа България е единствената държава от Балканския полуостров и Европа, подложила турците, ромите и помаците на насилствена асимилация, наречена цинично „Възродителен процес“, проведен в два етапа – 1971-1973 г. и 1984-1989 г., с цената на десетки убити и десетки хиляди интернирани в комунистическите лагери и затвори и близо половин милион прокудени извън пределите на родината им български граждани;

като изразяваме силното си възмущение, че това най-тежко престъпление на комунистическата държава, сравнимо единствено с престъпленията на Народния съд след 9 септември 1944 г., остана ненаказано, а формално заведеното дело, покрито с давност, завършва без присъда;

като изразяваме още по-силното си възмущение, че т.нар. Възродителен процес не получи дори категорична морална политическа присъда, а поднесените извинения от отделни политици и политически лидери се оказаха фалшиви;

като припомняме, че министър-председателят на Р България по време на първия си мандат уж осъди методите на Възродителния процес, но оправда и подкрепи целите на това мракобесие и дори предложи свой вариант на „мирна“ асимилация – да не се сменят имената на всички с танкове и калашници, а смяната да започне с имената на новородените и така след няколко поколения България няма да има малцинствен проблем;

като припомняме също така, че неговият партиен заместник и редица други български политици, в това число и вицепремиери упорито отказват да назоват етническата идентичност собствено на турците в България, наричайки ги български мюсюлмани, а помаците – българо-мохамедани;

като посрещаме с гняв още по-обидните квалификации по адрес на турците, които редовно биват наричани „ислямизирани българи“ от немалко политици, в това число партийни лидери, управляващи страната – министри и вицепремиери;

като изтъкваме, че държавата вместо да поощрява, създава пречки за пълноценно изучаване на майчин език в общинските училища и упорито, вече 30 години, отказва да придаде статут на майчиния език като предмет на общозадължителната подготовка на учениците, принадлежащи към малцинствата;

като възприемаме паричните глоби, които се налагат за ползване на майчиния език по време на предизборна кампания, като своеобразно продължение на Възродителния процес в съвременни условия;

като отбелязваме, че интеграцията на малцинствата в определени структури и социални системи на българската държава е книжен израз и на практика не съществува и затова представители на малцинствата на ръководни позиции в съда, прокуратурата, армията, специалните служби, дипломацията са единични случаи;

като припомняме, че Конституционният съд на Р България със свое специално Решение № 2/18.02.1999 г. прие, че Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗЗНМ) не противоречи на българската Конституция, и въпреки нейната ратификация от 38-то Народно събрание все още България отрича съществуването на национални малцинства като неразделна част от българските граждани;

като отбелязваме безспорния факт, че в предишни периоди, независимо от политическия контекст и мотиви, България е признала на своите граждани, принадлежащи към етническите малцинства, статут на национално малцинство;

като поставяме въпроса как така няколко десетилетия сме били официално признати за национално малцинство, а сега не сме?;

като застъпваме неоспоримото разбиране, че съществуването на малцинства е въпрос на факт, който не може да бъде заличаван с какъвто и да е закон;

като подкрепяме безусловно последователната политика на всички български правителства за българите в чужбина, в това число и искането те да получат статут на национално малцинство в съответните държави;

като осъждаме остро политиката на двойни стандарти и упорития отказ от страна на българската държава да не признава на своите граждани – представители на малцинствата, онова, което иска за етническите българи в чужбина;

като поставяме категоричния въпрос ако няколко десетки хиляди етнически българи в Албания, 8 000 – в Словакия, 6 272 – в Унгария са национално малцинство, то над 1 милион турци и мюсюлмани какво сме?;

В очакване на отговора на българския президент, НС на Р България, министър-председателя на Р България и на цялото общество,

Ние, представителите на малцинствата – членове и симпатизанти на ПП ДОСТ, даваме нашия категоричен отговор

Ние сме безспорно национално малцинство в не по-малка степен от етническите българи в Албания, Украйна, Молдова, Унгария и др. държави.

Отричането на този факт няма да заличи нашата етническа, религиозна и културна идентичност, но ще продължава да генерира напрежение в междуетническите отношения. Така както силовите методи на комунистическия режим не успяха да ни асимилират, така ще се провалят и формите на скрита асимилация.

Настояваме така както ние приемаме за свещени единството, неделимостта и границите на България, така и тя – нашата родина, да приеме за свещена нашата идентичност като условие за постигане на пълно зачитане на правата ни, а оттам и за пълноправната интеграция на малцинствата в демократичното гражданско общество на България.

Повторно осъждайки всяка форма, мисъл и идея за сепаратизъм и автономия и водени от единствената цел за постигане на пълно и ефективно равенство на всички български граждани в демократична, единна и неделима България,

ПП ДОСТ ще организира и проведе

НАЦИОНАЛНА ПОДПИСКА

С ИСКАНЕ ЗА ЗАКОНОВО ПРИЗНАВАНЕ НА СТАТУТ НА НАЦИОНАЛНО МАЛЦИНСТВО

Обръщаме се към всички представители на малцинствата, както смело и самоотвержено се противопоставихме на асимилаторската политика на комунистическата партия и тоталитарната държава, така и сега, в условия на демокрация да поискаме смело и отговорно онова, което по право ни принадлежи съгласно международните Договори. Всеки човек се ражда със своята идентичност – етническа, религиозна и културна, и с правата, свързани с нея. Признаването и гарантирането им е признак на цивилизационна политика, а отричането им – ни повече, ни по-малко, е пещерен национализъм и дискриминация, несъвместими със статуса на България – член на НАТО и ЕС.

Партия ДОСТ поема своята отговорност за тази инициатива с ясното съзнание, че целта стои много по-високо от която и да е отделна партия.

Водени от тази убеденост, ние декларираме, че няма да партизираме искането за статут на национално малцинство. Затова се обръщаме към всички партии, които имат амбицията да представляват правата и свободите на малцинствата, и преди всичко към техните членове и симпатизанти да преодолеят своя партиен егоизъм и ревност и да се включат в Подписката.

Обръщаме се и към неправителствените организации, които имат за приоритет защитата на правата и свободите на малцинствата, да подкрепят инициативата със съзнанието, че това е подкрепа за съхраняването и свободното разгръщане на идентичността ни, а не за една или друга партия.

Призоваваме всички български граждани да се включат в Националната подписка, в това число и нашите братя и сестри – етнически българи, защото вярваме, че само заедно, при взаимно зачитане на човешката идентичност, можем да градим общото демократично бъдеще на общата ни родина – Р България.

Предвид на крайно ограничените финансови средства, ние ще дадем предимство на електронния вариант на Подписката. Ще създадем специална електронна страница с наименование „Аз съм за статут на национално малцинство“. Тя ще е достъпна за всички български граждани. Българските граждани, които биха имали проблем с достъпа до електронната форма на подписката, могат да изразят подкрепата си с подпис на хартиен носител, чийто формуляр и реквизитите му ще бъдат съобразени със Закона за защита на личните данни. Подписката ще е отворена до края на 2019 г.

Време е.

ПП ДОСТ

Още по темата

27/03/2019

Политика

ВМРО дава ДОСТ на прокуратурата за антидържавна дейност

19/03/2019

Политика

Лютви Местан: Съобщенията, че партия ДОСТ се закрива, са лъжа и провокация

16/12/2018

Политика

Местан: ДПС извърши непростимо предателство срещу турското малцинство