По-голямата част от гражданските и наказателни дела за периода 2000 – март 2023 са приключили в полза на журналистите (става дума за 87,5% от гражданските дела и 86% от наказателните дела).

Това се посочва в доклад на Антикорупционния фонд, озаглавен "Цената на свободното слово. Анализ на съдебни производства с характеристиките на SLAPP в България". Докладът е първи опит за систематичен обзор и анализ на натрупаната в български съдилища правна практика по т. нар. стратегически дела срещу публично участие (известни с английския акроним SLAPP) срещу журналисти и граждански активисти в България.

SLAPP делата са явно необосновани или силно преувеличени съдебни производства, чрез които политици, бизнесмени, корпорации, държавни органи се опитват да използват възможностите на съдебната система, за да наложат финансов и психологически натиск върху журналисти и граждански активисти. Целта им е да ги сплашат и в крайна сметка да им наложат цензура, казват авторите на анализа Лора Георгиева и София Желева, правни съветници в АКФ.

"Инициаторите на делата в мнозинството случаи ги започват с ясното съзнание, че нямат достатъчно основания да спечелят в съда. Целта им е не толкова победа, колкото продължителен съдебен натиск", коментира Лора Георгиева. 

"Тези данни не са повод за успокоение, тъй като един доста висок процент от делата - 12,5% от гражданските и 14% от наказателните дела, в крайна сметка завършват с осъждане на журналистите", допълва София Желева.

Дори и когато не завършват със съдебна победа обаче, делата-шамари са ефективни, тъй като успяват да ангажират човешките и финансови ресурси на журналистите и гражданските активисти за продължителен период от време.

Средната продължителност на въпросните дела е 2,8 г. Те обикновено протичат през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи от близо 3 г.

От общо 64 дела, включени в статистиката, 20 са продължили 2 г., 19 – 3 г., а 6 - 5 или повече години. По разгледаните дела българските журналисти, медии и граждански активисти са прекарали в съдебни зали общо 181 г.

"През този период ангажираните в съдебния спор журналисти/активисти са принудени да продължат работата си със съзнанието, че отново могат да бъдат тенденциозно обвинени", коментират авторите на анализа.

Продължителните стрес и напрежение по време на делата и последиците от изхода им отекват дълбоко сред журналистическата общност и цялото общество и имат сериозен риск от възпиращ ефект и върху други потенциално засегнати лица.

За разгледания период 2000 – март 2023 е налице както постепенно увеличение на броя на делата-шамари, така и увеличение на претендираните размери на обезщетенията по гражданските дела.

Най-много дела са заведени през 2015 г. и 2018 г., като 50 от общо 64 дела са заведени в периода 2015 – 2023 г.

В последните две години, които анализът обхваща, са заведени две дела с размер на иска 1 млн. лева.

"Исковете за финансови обезщетения на висока стойност, както и предварително обезпечение чрез запор на активи усилват психологическия натиск върху обектите на SLAPP и създават сериозен риск от автоцензура или цензура от страна на медията, както и от накърняване на финансовата стабилност на медията", коментира София Желева.

Освен ангажирането на журналистите като страна в граждански и наказателни съдебни процеси, авторите на анализа обръщат внимание и на други, не по-малко застрашаващи свободата на словото феномени, специфични за българската среда: административни и административнонаказателни производства срещу медии и граждански организации, които изглеждат мотивирани от цели извън законовата цел на подобни производства; използване на дисциплинарни производства като форма на натиск; физическо насилие върху журналисти; разпити на журналисти по досъдебни производства, с фокус разкриване на журналистически източници; обвиняване на журналисти в извършване на престъпление с цел институционален натиск; реч на омразата; заплахи за саморазправа.

"Ефектът от делата-шамари е ограничаване на обществения дебат и ограничаване на достъпа на гражданите до надеждна информация.

Затова е необходимо SLAPP делата да бъдат специално наблюдавани и адекватно адресирани със законодателни и други мерки, които да доведат до ограничаването на този феномен, който е опасен за демократичното ни общество", коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.