КЗД събори правото на година платен отпуск за осиновителите на деца до 5 г.

Последна промяна на 03 август 2018 в 13:13 3180 0

Снимка pixabay.com

Комисията за защита от дискриминация обяви за дискриминационно правото на отпуск и обезщетение на осиновителите, но само на деца до 5-годишна възраст. То бе въведено с промени в Кодекса на труда и Кодекса за социално осигуряване, предложени от социалния министър Бисер Петков, гласувани от настоящия кабинет "Борисов" и влезли в сила на 1 юли 2018 година.

Чрез разпоредбите се допуска по-неблагоприятно третиране спрямо всички осиновители на деца над 5-годишна възраст, което представлява непряка дискриминация по признак "възраст", гласи решението. Петият специализиран постоянен състав на КЗД: Златина Дукова, Владимира Стоименова- Делийска, Петър Кичашки, се произнася по жалба на жалбоподателка.

Оспорените текстове на чл. 146, ал. 1 от КТ и чл. 53а от КСО. Те гласят:

КТ, чл. 164б. (1) Работничка или служителка, която осинови дете до 5-годишна възраст, има право на отпуск за период от 365 дни от деня на предаването на детето за осиновяване, но не по-късно от навършване на 5-годишната му възраст.

КСО, чл. 53а. Осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на обезщетение при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Промените предвиждат още изплащане на 90% обезщетение от осигурителния доход за предходните 24 месеца.

Комисията за защита от дискриминация заключава, че е налице дискриминация и обяснява защо:

"Закрилата на децата, без оглед на това дали са осиновени или рождени, следва да бъде висша цел във всяко демократично и модерно общество. При осиновяването на дете един осиновител встъпва в две фундаментални за обществото функции. От една страна той се превръща в родител, а от друга създава условия за подкрепа на една от най-уязвимите групи в обществото – изоставените деца. С оглед на това съставът намира, че осиновителите и осиновените следва да се ползват с максимална обществена подкрепа, тъй като това кореспондира с фундаменталните нужди на обществото и с духа на Конституцията.

Когато един осиновител приеме в семейството си дете над 5-годишна възраст, той няма да отдели по-малко време, енергия, любов и отдаденост за това дете, отколкото осиновител на дете под 5-годишна възраст. Допълнително детето в по-зряла възраст може да се каже, че ще има нужда от дори по-голяма подкрепа заради по-дългото време, прекарано извън функционално семейство".

От Министерския съвет обясняват пред КЗД, че "…посочените разпоредби.... са приети именно с цел да се осигури необходим адаптационен период след осиновяването, базиращ се на непосредствено и лично общуване с осиновителите, за да бъде преодолян периодът преди това и детето да свикне с новите социално битови условия, новата среда и семейството. Този период е необходим и за осиновителите, които също имат нужда от адаптация и привикване към всички особености на осиновеното дете. Именно за да могат да бъдат изградени едни пълноценни родителски отношения, е необходимо овъзмезден период на майчинство, в който майката-осиновителка да бъде спокойна, че времето и вниманието ѝ са подчинени на детето".

Оттам твърдят, че "не е налице дискриминация, тъй като след навършването на 5 години детето следва да посещава група за предучилищна подготовка и в този смисъл осиновителите на дете над 5 години и осиновителите на дете между 2- и 5-годишна възраст не са в сравнимо сходно положение".

Ответната страна - министърът на труда и социалната политика - излага подобно становище: жалбата е неоснователна и посочва, че едно от условията, при които се ползват всички видове отпуски и обезщетения, свързани с отглеждането на децата, независимо дали те са рождени или осиновени, е децата да не посещават детско заведение.

На това от КЗД отговарят:

Факт е, че децата над 5-годишна възраст са включени в образователната система, но не може да се подмине обстоятелството, че едно осиновено дете над 5-годишна възраст, ако бъде „механично“ въведено в системата на образованието, без да се осигури възможност на осиновителите да осъществят контакт и да изградят доверителни отношения с него, това би поставило детето в условията на повишен стрес.

Изхождайки от постоянната съдебна практика на Съда на ЕС, че дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагането на едно и също правило към различни положения, заседателите заключават, че "може да се каже, че от привидно неутралните разпоредби на КТ и КСО има осъществен акт на непряка дискриминация по отношение на определени категории родители във връзка с възрастта на тяхното дете".

"Ако се приеме тезата, че с така приетия законодателен подход се цели решаване на проблемите с деинституционализацията на децата, настанени за отглеждане в специализирани институции на държавна издръжка, и намирането на адекватни механизми за тяхното адаптиране и социализиране и стимулиране на осиновяването на деца и особено на деца над 5-годишна възраст, то моралният ангажимент, поет от определени лица чрез вземането на решение за осиновяване на дете следва да бъде толериран от държавата", уточняват обаче от Комисията.

КЗД препоръчват социалният министър и правителството да създадат условия за изравняване на възможностите на осиновители на деца под и над 5 г. с оглед спазване висшите интереси на детето.

Решението на Комисията е обжалвано, уточняват от Комисията.