Конференцията на Европейските църкви срещу идеологията на ''руския свят''

Конференцията на Европейските църкви (CЕС) осъди трите ереси на “руския свят” по време на форум, организиран в сътрудничество с Евангелската лутеранска църква във Финландия и Православната църква във Финландия. Събитието се проведе в Хелзинки в периода 1-3 декември. 

„Да бъдем ясни: твърдението, че смъртта на войник в изпълнение на дълга автоматично очиства грехове, като се представя като жертвено дело, е ерес — също както е еретично описването на руската инвазия в Украйна като „свещена война“ и представянето на Русия като „държава катехон“ — сила, възпираща глобалното зло“, заявяват участниците във форума. 

Те подробно описват основните идеи на “руския свят”, аргументират се защо "руския свят" е богословски проблематична, като изопачава Евангелието, и как може европейските църкви да отговорят и да се противодейства на пропагандата. 

“Войната на Русия срещу Украйна представлява военна, политическа и хуманитарна атака, довела до страданието на милиони и до унищожаването на стотици хиляди човешки животи. Залогът е както животът и смъртта на непосредствено засегнатите, така и бъдещето на Европа, тъй като войната поразява демократичните основи, върху които са изградени нашите общества”, пише още в документа от проведената конференция. 

На финландския форум се събраха около 90 църковни лидери, представители на църкви и национални църковни съвети, както и икуменически партньори на CЕС. Конференцията на Европейските църкви е организация, която обединява православни, англикански и протестантски църкви в Европа. 

По-надолу публикуваме голяма част от заявлението на провелия се форум в Хелзинки и заключенията на участниците. 

Какво представлява идеологията за „Руския свят“?

От постсъветско време насам руските интелектуални елити и Руската православна църква формулират различни идеи относно социалната идентичност и политическото експанзионизъм под идеологическия чадър на „Руския свят“. „Руският свят“ е пропагандиран като културно, духовно и геополитическо пространство, както и като сфера на влияние и отделна цивилизация. Тези идеи често са лишени от вътрешна последователност и замъгляват границата между политическа идеология и богословие по начини, които изопачават християнската вяра. През 2020-те години те се обединиха в имперска идеология, използвана за оправдаване на непровокираната руска атака срещу Украйна като „свещена война“, дори предвкусвайки опрощаването на греховете на войници, извършили военни престъпления.

Тази идеология е наследник на по-ранни руско-теологически доктрини – като „Москва, третият Рим“ и „Светата Рус“ – и на съветския експанзионизъм. „Руският свят“ отрича националната идентичност на украинците и съседните народи, както и техните права на самоопределение. Основавайки се на дуалистичен възглед, той представя Запада – с неговия акцент върху човешките права, демокрацията, либерализма, равенството между половете и индивидуалната автономия – като зло, на което Русия се противопоставя в т.нар. „метафизична битка“ за „традиционните ценности“, които тя уж защитава.

Руската православна църква продължава да осигурява квазитеологична и институционална подкрепа за инвазията, като потиска вътрешното несъгласие в собственото си духовенство и сред вярващите. В същото време поддържа икуменически контакти, за да популяризира „традиционните ценности“, погрешно представя войната като самозащита и се противопоставя на международното осъждане на руската агресия.

Защо идеологията за „Руския свят“ е богословски проблематична

Да бъдем ясни: твърдението, че смъртта на войник в изпълнение на дълга автоматично очиства грехове, като се представя като жертвено дело, е ерес — също както е еретично описването на руската инвазия в Украйна като „свещена война“ и представянето на Русия като „катын държава“ — сила, възпираща глобалното зло.

Идеологията за „Руския свят“ изопачава Евангелието в самата му основа. Всеки човек носи образа на Бога — печат, който не може да бъде изтрит, погълнат или преформулиран от друг. Това е фундаментът на християнското разбиране за човешкото достойнство: човекът стои пред Бога с неотменимо достойнство, преди нация, култура или цивилизация. Никаква идеология не може да подчини тази реалност на собствените си цели. И все пак идеологията за „Руския свят“ проповядва омраза и война вместо любовта на Христос и мира. За християните никога не може да има „свещена война“. Войната е несъвместима с учението и примера на нашия Господ Иисус Христос.

Отговорността на църквите е да поставят Христос в центъра. Традиционното разбиране за тройното служение на Христос ни дава ориентир, включително защото е възприето в различни икуменически среди.

– Първо, Христос ни среща като цар. Но Той не е цар, който потиска и управлява чрез насилие. От Христос научаваме, че истинското царуване е служение на бедните и онеправданите.

– Второ, Христос ни среща като пророк. Пророците от Стария Завет изобличават несправедливостта и говорят истината пред властта.

– Трето, Христос ни среща като първосвещеник, който сочи към общността на църквите и силата на молитвата, пастирската грижа и изцелението.

В този смисъл тройното служение на Христос очертава какво означава за църквите да се противопоставят на империята и да утвърждават мира: да служат с отдаденост, да говорят смело и да се молят вярно.

Как европейските църкви трябва да отговорят

В светлината на нашата християнска отговорност се ангажираме да приемем царското, пророческото и свещеническото служение на Христос. Като част от свидетелството ни в рамките на „Пътеките към мира“ утвърждаваме следните действия — в рамките на двете взаимосвързани направления „Съпротива срещу империята“ и „Утвърждаване на мира“ — и призоваваме нашите църкви и организации да направят същото:

Съпротива срещу империята

Противодействие на идеологията, злоупотребата с вярата и пропагандата:

— Укрепване на украинската съпротива срещу идеологията за „Руския свят“ и нейните разрушителни последици.

— Да се противопостави на злоупотребата с вярата от страна на православната и други Църкви в Русия, например когато обявяват „свещена война“.

— Предоставяне на ясно и отговорно богословско осмисляне на идеологията за „Руския свят“, например чрез разобличаване на сакрализирането на политическата власт.

— Развиване на богословска грамотност, която разпознава и оспорва злоупотребата с религиозен език, например когато Божието царство се смесва с дадена политическа власт или управление.

— Приоритетно насърчаване на демократично образование и ангажиране на общностите, така че хората да бъдат способни да устояват на манипулации, пропаганда и дезинформация.

— Назоваване на греха като грях – например когато се извършват военни престъпления във войната на Русия срещу Украйна.

Отговорности вътре в самите църкви

— Критично осмисляне на собственото имперско наследство, например чрез разглеждане на изкривени тълкувания на Библията и традицията.

— Подкрепа за дисидентски руски гласове, включително такива, които се противопоставят на религиозния национализъм и изключителността.

Практикуване на нравствена отчетност и обществено свидетелство

— Насърчаване събирането и съхраняването на свидетелства от оцелели и от загиналите. Църквата винаги е била пазител на паметта.

— Действие под постоянните изисквания на любовта в нашия отговор на руската инвазия в Украйна, например като избягваме език, който дехуманизира. 

Утвърждаване на мира

— Пряка подкрепа за жертвите и засегнатите от войната

— Предоставяне на гостоприемство на бежанци и подкрепа за разселените от войната в Украйна.

— Насърчаване на нашите църкви да се застъпват за жертвите на престъпления срещу човечеството, например за украинските деца, незаконно депортирани в Русия.

Духовни практики, ориентирани към мира

— Включване на редовни молитви за нашите братя и сестри в Украйна и всички страдащи от войната – в личния ни живот и в богослужението на църквите.

— Молитва за онези, които са съпричастни към руската агресия срещу Украйна, така че Божията благодат да ги доведе до евангелски път, покаяние и помирение.

Изграждане на справедливо и помирено бъдеще

— Изграждане на диалог за истина и помирение между местните църкви в Източна и Западна Европа и църквите в Русия, които се противопоставят на религиозния национализъм, изключителността и войната.

— Насърчаване на подходи за предотвратяване и разрешаване на конфликти, за преобразяване и помирение, например чрез работа по лечението на травми.

— Защита на демокрацията, например чрез утвърждаване на човешкото достойнство и човешките права.

— Утвърждаване на международното право, например чрез защита на неприкосновеността на международно признатите граници.

Следете новините ни в GoogleNews