От санкционираните от САЩ шестима българи, четирима са клиенти на прокуратурата и съда. Делян Пеевски и неговият "лейтенант", според публикации, Илко Желязков, не са обект на дела.  

В мотивите на САЩ да санкционират Васил Божков се посочва, че той „неколкократно е подкупвал държавни служители“, сред които е „един настоящ политически лидер, както и бившият председател на вече закритата Държавна комисия по хазарта“. Съобщава се, че Божков е „планирал да осигури парична сума за бивше българско длъжностно лице и за български политик, с цел Божков да бъде подпомогнат да създаде канал, през който руски политически лидери да оказват влияние върху български правителствени служители“. САЩ санкционираха 58 свързани с него фирми, включително партия „Българско лято“. 

У нас Специализираната прокуратура му повдигна първо 11 обвинения, сред които за неплащане на такси от хазарт, за ръководене на организирана престъпна група, принуда, изнудване, опит за подкуп на длъжностно лице и подбудителство към престъпление по служба, търговия с влияние и за държане и отчуждаване на културни ценности, които не са регистрирани по съответния ред. По-късно Божков получи още 7, сред тях подбудителство към убийство на четирима души, принуда и опит на изнасилване на жена. 

Александър Манолев е бивш заместник-министър на икономиката. Името му нашумя покрай скандала с луксозните къщи за гости, строени с пари по европроекти за селски туризъм, но използвани като частни имения. Антикорупционната комисия му наложи глоба за 10 хил. лв. КПКОНПИ откри, че докато е бил зам.-министър, той е участвал и в управата на Държавен фонд "Земеделие", който контролира средствата по програмата за селските райони. Манолев обжалва, а тричленен състав на Върховния административен съд отмени решението на Административен съд София – град по делото срещу бившия зам.-министър на икономиката и бивш член на УС на Държавен фонд "Земеделие" Александър Манолев, с което бе потвърден установеният от КПКОНПИ конфликт на интереси. 

В мотивите на САЩ за санкционирането на Манолев (както и на Петър Харалампиев и Красимир Томов, които са подсъдими у нас) се посочва, че „са участвали в корупционни дейности, които са подкопавали върховенството на закона и доверието на българското общество в техните демократични държавни институции и обществени процеси, включително използвайки политическото си влияние и длъжностни правомощия за лична изгода“. 

Името на Манолев се появи в изтекли записи с глас, който прилича на този на бившия премиер Бойко Борисов и казва: „Манолев ще изгори, ще му повдигнем днеска или утре обвинения, ще го съсипем. Аз го предупредих. Там и кметът ще изгори. Но аз ще изгоря всичко, за да изгори Елена Йончева. Един нема да пощадя от наш‘те“. 

Петър Харалампиев е бивш председател на Агенцията за българите в чужбина, номинация на ВМРО. През 2018 г. Харалампиев е арестуван по подозрение за търговия с продажба на български паспорти. 

На 8 януари тази година Специализираният наказателен съд реши делото срещу него и бившия главен секретар на агенцията Красимир Томов да започне по същество. Подсъдими са още двама, а обвиненията - участие в организирана престъпна група за подкупи, търговия с влияние и пране на пари. От началото на юли 2017 г. до 29 октомври 2018 г. ексшефът на ДАБЧ е ръководил организираната престъпна група. В това си качество той лично е искал и получавал подкупи за издаване без законово основание на удостоверения за български произход на чужди граждани. Харалампиев упражнявал и търговия с влияние – притискал със заплахи за наказания и уволнение зам.-председател на агенцията да подписва заповедите за издаване удостоверенията. По три обвинения ще отговаря и бившият главен секретар на агенцията. В банков сейф Красимир Томов е държал 181 930 евро, 152 770 лв., 32 250 щатски долара и 15 британски паунда с обща левова равностойност 563 936.93 лв., които не е декларирал и за които е знаел, че са придобити чрез тежки умишлени престъпления, твърдят от спецобвинението. 

Според обвинението председателят и главният секретар на ДАБЧ са извършили и множество длъжностни престъпления, свързани с работата им с публични финансови ресурси - злоупотреби със служебни автомобили, горива, средства за бонуси и заплати и др. Те са отразени в изготвени по искане на Специализираната прокуратура доклади на АДФИ, а нанесените на ДАБЧ щети се възстановяват на вноски. По тези факти и доказателства са отделени материали в отделно досъдебно производство. 

За Делян Пеевски от САЩ твърдят, че „регулярно е участвал в корупция, като си е служил с търговия с влияние и подкупи, за да се защити от обществен контрол и за да упражнява контрол върху ключови институции и сектори в българското общество“, както и че на местните избори на 27 октомври 2019 г. „се е договарял с политици да им осигури политическа подкрепа и положително медийно отразяване в замяна на защита от наказателно разследване.“. Финансовото министерство на САЩ санкционира шест дружества, притежавани или контролирани от Пеевски - „ИНТ“ ЕООД и „ИНТРЪСТ“ ЕАД и свързаните с тях „БМ СИСТЕМС“ ЕАД, „ИНТ ИНВЕСТ“ ЕООД, „ИНТТРАФИК“ ЕООД и „РИЪЛ ИСТЕЙТС ИНТ“ ЕООД. 

У нас дело срещу Делян Пеевски няма. 

Санкционираният Илко Желязков е бил използван от Пеевски "за осъществяването на схема за подкупи, засягаща български документи за пребиваване за чуждестранни граждани, както и за подкупването на държавни служители чрез различни средства в замяна на информация и лоялност от тяхна страна“, се казва в съобщението от САЩ. У нас Желязков е заместник-председател на Бюрото за контрол на Специалните разузнавателни средства (СРС). За поста той беше излъчен от ДПС.