Кремъл вече хвърли срещу Украйна почти всички оръжия, с които разполага и които поне теоретично може да използва във война. Особено показателно е използването на бомбардировачи Ту-22М3.

Именно такъв руски самолет преди ден хвърли бомбите над Кременчук, които взривиха търговски център, в който имаше над 1000 души.

Разкриха кои са виновните за военното престъпление в Кременчук

Факт е, че това е много специфичен самолет, който е създаден в съответствие с концепцията за бърз пробив в противовъздушната отбрана и унищожаване на вражески самолетоносачи. Но той се оказа толкова неуспешен, че се наложи да бъде радикално преработен, а след това и модернизиран.

Но това не пречи на руснаците да изстрелват от тях напълно неточните ракети Х-22, които са от ерата на Хрушчов. Предназначението им е да поразяват самолетоносачи, а не да унищожават търговски центрове.

"Човекоядецът" Ту-22

Сред всички съветски самолети именно Ту-22, чието серийно производство започва през 1959 г., има една от най-лошите репутации. Причината за това са редица проблеми, свързани със създаването на първия свръхзвуков бомбардировач. Те са свързани с чисто технологични проблеми и кратките срокове за разработка.

А за всеки вид самолет говори най-много прякорът, с който го наричат пилотите. Ту-22 има два такива - "Шило" и "Човекоядец".

Първото прозвище му е дадено заради 380-литровия резервоар с алкохолна течност - 30-градусов "коктейл" с подобно име, който е бил основна радост за летищния персонал на отдалечените авиобази.

Прякорът "Човекоядец" пък му е даден заради катастрофално високата си аварийност. Самолетът не само е труден за излитане и кацане поради високите скорости и лошото разположение на двигателите, но е и технологично ненадежден. Ако единият от двата двигателя откаже при излитане, другият не е в състояние да произведе достатъчно мощност - смъртта на пилота е гаранитирана. Освен това на височина под 350 метра на практика е невъзможно да се извърши катапултиране. Статистиката показва, че общо 70 от 311-те серийни самолета от този вид са загубени.

През 1967 г. започва работата по модернизацията на Ту-22, която всъщност представлява пълна преработка на машината. Всъщност са били необходими четири поредни преработки, така че бомбардировачът да достигне до ниво, което да отговаря на изискванията на военните.

Ту-22М3 се появява през 1977 г. и има малко общо с Ту-22. Променен е планерът, пилотската кабина, броят на членовете на екипажа е увеличен до четирима, а катапултирането вече е адекватно - нагоре. Въведено е крило с променлива геометрия, напълно е преработена силовата установка с нови двигатели, подменено е авиоелектронното оборудване и т.н. Това означава, че Ту-22М3 всъщност е нов самолет и че са били необходими 12 години, за да се достигне пълната му оперативна готовност.

Производството на Ту-22М3 приключва през 1993 г. и оттогава в Русия са останали около 60 броя Ту-22М3, някои от които не са в летателна годност. Специално за поддръжката на тези самолети Руската федерация започна поредната модернизация, наречена Ту-22М3М. Планът беше до 2020 г. да бъдат пуснати в експлоатация 30 самолета, но тестовете все още продължават. А заради технологичното ембарго Кремъл може би вече ги бракува.

Характеристики на Ту-22М3

Екипаж: 4 души.
Дължина: 41,46 м.
Размах на крилата: от 23,3 до 34,28 м.
Максимално тегло при излитане: 126000 кг
Максимална скорост: 2300 км/ч (наземна скорост 1050 км/ч)
Боен радиус: 2410 км
Практически таван: 13 300 м
Максимално натоварване с бомби: 24 000 kg
Максимално натоварване на ракетите X-22: 3 единици