Президентът Радев заяви, че не може да се съгласи с твърдението, че суверенитетът на България е бил ограничен. „Южен поток“ не беше проект само на България, а европейски проект и решението е било общо, добави държавният глава в отговор на руския си колега Владимир Путин.
Радев участва в Международния икономически форум в Санкт Петербург. Той подчерта, че независимо от сегашната сложна формула за формирането на цената на природния газ, ние трябва да гледаме отвъд днешния ден. Българският държавен глава подчерта, че страната ни очаква да трансформира отношенията си с Русия в областта на енергетиката, в които ценовата политика е съществен елемент.
Преди това руският президент Путин заяви, че цената на природния газ е обвързана с цената на нефта и определи това като „справедлива цена“. Според него България е загубила от спирането на проекта „Южен поток“ и това не е било суверенно решение на страната ни, а загубените инвестиции в „Южен поток“ представляват цената за евроинтеграцията, която България плаща.
„България има дългосрочно сътрудничество с Русия в областта на енергетиката, което има стратегически измерения. Наблюдаваме дълбоки промени в енергийната и, в частност, в газопреносната инфраструктура, и в резултат на тях България развива потенциал за бъдеща дистрибуция на природен газ към Югоизточна и Централна Европа“, заяви Радев.
Той посочи, че в процес на развитие са общите енергийни политики на ЕС, на който България е член и страната ни работи за изпълнение на заложените в тях цели – диверсификация и конкурентоспособност. Тези промени създават по-добри възможности за разширяване на присъствието и на Русия на газовите пазари в Югоизточна и Централна Европа. „Всичко това налага да си отговорим на въпроса как в новите условия можем да продължим нашето стратегическо сътрудничество с Русия“, коментира Румен Радев.
В рамките на дискусията на въпрос за ефекта от наложените на Русия санкции отговориха президентът Радев и министър-председателят на Словакия Петер Пелегрини. Българският държавен глава посочи, че санкциите са метод с икономически средства да се променят политически позиции. Според него от такива решения страда бизнесът, а те засягат освен страната, на която са наложени и страните, които ги налагат, а често пъти санкциите не са ефективно решение, засягат широки слоеве на населението и създават негативен ефект срещу подобна политика. „България има негативен опит със санкциите срещу бивша Югославия, в резултат на които се появи черен пазар и организирана престъпност“, припомни още Румен Радев.
Днес в Санкт Петербург той говори и по основната тема за устойчивото развитие. „Неравномерното развитие преобърна много представи и роди нов свят. Кой би предположил преди 20-ина години, че Китай ще се превърне в стожер на идеята за свободна търговия, а САЩ ще налагат протекционизъм?“, посочи в словото си пред форума президентът Радев.
„Кой би допуснал, че в Европа, в която от десетилетия утвърждаваме модел на толерантност, отново ще надигнат глава неофашистки и екстремистки движения под натиска на социалните диспропорции и имиграцията?“, продължи той. Българският държавен глава подчерта, че устойчивото развитие предполага и глобален консенсус срещу корупцията, прането на пари, укриването на данъци и ограничаването на офшорните зони. Според него „устойчивото развитие не е само политическо и икономическо предизвикателство, а етап в културното съзряване на човечеството, негов фундамент е взаимното признаване и приемане на националните културни кодове“. От президентството уточняват, че Румен Радев е първият български държавен глава, който участва в авторитетното събитие.
В обръщението си към участниците във форума Румен Радев посочи, че културните различия имат пряк ефект върху средата за сигурност и когато не са разчетени, осъзнати и приети като право на другия, пораждат недоверие и рискове за сигурността, а оттам и за устойчивото развитие. Липсата на културна комуникация е в основата на възприемането на „другия“ като противник“, заяви президентът и припомни думите на големия български революционер Гоце Делчев, който преди повече от век заявява, че разбира света „единствено като поле за културно съревнование между народите“.
Според Румен Радев устойчивото развитие е невъзможно и без устойчиво доверие, сигурност и социален мир. Ликвидирането на масовия глад се оказа недостатъчно за постигане на истинска стабилност, миграционните вълни не затихват, а броят на бежанците се увеличава. Липсата на сигурност и бедността прогонват хората по пътя на миграцията и захранват ксенофобията и национализма в приемните държави. „Нужен е ефективен модел за гарантиране на сигурност и стабилност, за инвестиции в икономиката, образованието и здравеопазването в страните, от които произхождат мигрантите“, призова държавният глава.
Румен Радев изтъкна необходимостта и от по-ефективен механизъм за глобална сигурност, който да ограничи изкушението от едностранни, силови действия, да привилегирова диалога и многостранната дипломация, и да противостои на поляризацията и радикализацията. Според него устойчивото развитие предполага и преодоляването, и предотвратяването на финансови кризи, а това означава по-прецизен контрол на финансовите пазари. Необходим е глобален консенсус срещу корупцията, прането на пари, укриването на данъци и ограничаването на офшорните зони. „Вярвам, че тези проблеми са познати на всички политически лидери и тук трябва да проявим воля. Темата се дискутира от години и е време за решения“, призова президентът.
„С новото хилядолетие устойчивото развитие зае водещо място в международния дневен ред. В тези години някои държави се възползваха от глобализацията, други се оказаха в ролята на губещи“, посочи Румен Радев. Той подчерта, че планетата се задъхва от свръхексплоатацията на богатствата й и грандиозния търговски трафик. „Населението расте, а ресурсите не достигат. Свободната миграция на капитали в дигиталната ера без ясни правила генерира риск за най-уязвимите общества. Свръхпотреблението, което се превърна в символ на икономическия и личния успех, вече застрашава общото ни бъдеще“, каза Радев.
Тези процеси, заедно с подкопаването на международния правов ред и прехода към полицентричен свят генерират нестабилност и, според президента, един от показателите за това е ежегодният ръст на разходите за отбрана. В резултат на това средата за сигурност не се подобрява, а недоверието расте. Стремежът към технологично превъзходство, гарантиращо политически предимства, също причинява дисбаланси и води до технологичен разрив и недоверие между държавите, констатира българският държавен глава.
Според него е нужен нов, наднационален мироглед на граждани на планетата, който младите вече имат, а политиците все още не могат да си позволят, защото светът е арена на конкуренция и конфликти между държавите. „Природата обаче ни отправя императивна покана да надмогнем границите на собствените егоизми. Нашите предшественици преодоляха своите противоречия и установиха следвоенния глобален ред в името на мира и ООН бе ключът към този успех“, подчерта Румен Радев.
Румен Радев отправи покана към представителите на международните компании, участващи в икономическия форум, да инвестират в България. Президентът открои като позитивен пример действащите у нас хиляди германски компании, които разширяват дейността си и са допринесли за формирането на 8.3 млрд. евро двустранен стокообмен между България и Германия за 2018 г.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари
4I4ATA
Планира ли Сърбия да нападне съседни държави?
Деспин Митрев
И третият път не донесе късмет: Парламентът е все така без ръководство (гласувания)
Деспин Митрев
И третият път не донесе късмет: Парламентът е все така без ръководство (гласувания)
baba Yaga
Московска клиника предлага безплатно инвитро с ''материал'' от Павел Дуров