Разходите за образование в проектобюджета за 2023 г. намаляват реално и падат на 4,1% от БВП от 4,5%, колкото бяха през 2021-а и 2022 г.. Ще пестим от разходи за развитие и образование, за да платим сметката за популизма. И тъй като сметката пак не се връзва, ще обезкървим и енергетиката - констатира финансистът и бивш министър на образованието Красимир Вълчев, сега депутат от ГЕРБ.

В публикация от днес той анализира проекта на Асен Василев и намира редица поводи за критика. Първият от които е, че свиването на разходите за образование като процент от БВП нарушава закон, а именно Закона за предучилищното и училищното образование (чл. 281).

"Намаляват за първи път от 2015 година, когато беше одобрен Законът за предучилищното и училищното образование и беше постигнато съгласие, че не трябва да се понижават като процент от БВП. Съгласие, което беше записано в чл. 281 на Закона и което финансовите министри преди Асен Василев подкрепяха и спазваха", подчертава Вълчев и предупреждава, че това нарушаване отваря врата и за подобни нарушения в бъдеще.

Разходите за образование намаляват, въпреки че са едни от най-ниските в ЕС като процент от БВП; въпреки че са с най-високата обществена въздращаемост от всички публични разходи и дългосрочно най-силно индуцират растеж и благосъстояние - възмущава се Вълчев.

Случва се това, за което предупреждавахме последните две години. Ще пестим от разходи за развитие и образование, за да платим сметката за популизма. И тъй като сметката пак не се връзва, ще обезкървим и енергетиката. И понеже пак ще продължаваме да сме на дефицит, ще вземаме още дългове и ще плащаме още повече за лихви и погасявания. Все за сметка на бъдещето. Връзваме бюджета като икономисваме от образование, инвестиции и растеж, бъркаме в джобовете на следващите поколения и отлагаме енергийния преход. Защото няма 10 млрд. лева от спрени кражби. Бяха политическа лъжа. Няма и повишена събираемост. Напротив, понижена е. И каквото имаше за оглозгване и прибиране се взе - "Хемус", пари от ПВУ, други капиталови разходи", пише Красимир Вълчев.

Той прогнозира, че "от Асен Василев и пригласящите му съпартийци следващите дни и седмици ще чуете обратното - че разходите за образование са увеличени. Номинално са увеличени, но реално са намалени. Ако не актуализираш разходите за дейности, стипендии, храна, възнаграждения поне с процента на инфлация, те реално са намалени".

В резюме тазгодишният бюджет за образование изглежда така: 15% актуализиране на възнагражденията на учителите, за да се компенсира инфлацията, и реално намаляване на останалите разходи, включително за приобщаващо образование, за издръжка, за материална база и за висше образование.

Системата е платила инфлационен данък на бюджета, но е компенсирана само частично. Нетният ефект е намаление, пише Вълчев и заключава:

"Образованието реално е антиприоритет. Въпреки че министър-председателят е бивш министър на образованието и науката. Впрочем, аналогично е при разходите за наука - падат от 0,45 от БВП на 0,42. Но нали никой не се съмнява, че реалният министър-председател е Асен Василев".

Финансистът дава пример с разходите за храна:

"Пример за разликата между номинална и реална стойност са разходите за храна. Храната е поскъпнала с над 30 процента последните 18 месеца. Общините финансираха тези разходи за детските градини с такси, събирани от родителите. Но със закон им беше забранено да продължат да събират такси, за което получиха компенсация от държавния бюджет. Тази компенсация обаче не е увеличена с бюджета за 2023 година. Детските градини ще трябва да купуват по-некачествена храна. Или учителите ще трябва да научат децата да ядат по-малко. За да могат популистите да продължават да се хвалят, че са премахнали таксите. Гласуват премахване на таксите, за да реализират политически дивиденти и след това забравят, че трябва да актуализират компенсацията. Крещящ пример колко нечестни и вредни са ляво-популистките политики".

Все пак в проектобюджета за 2023 година има и добри новини - пише Вълчев и посочва основната от тях: през последните години има надпартиен консенсус, че възнагражденията на учителите трябва да се поддържат на ниво 125% от средната заплата за страната.

"Това е важно не толкова и само заради учителите, а за развитието ни като държава. Ако имаме добри и мотивирани учители, ще имаме и добро образование. Същото важи и за преподавателите във висшите училища и учените", посочва Вълчев.

"По-високите възнаграждения и разходи за образование не са достатъчно, но са задължително условие за качествено образование. Трябват още много други усилия, но голяма част от дейностите в системата просто си изискват пари. Лошите резултатите днес са и заради това, че предходните десетилетия пестихме от образование. То е като градината - тя изисква много други грижи, но без поливане няма да даде плодове", завършва той.