"Български учебник беше обявен за най-добрия сред всички европейски учебници, публикувани през 2016 г., но по стара родна традиция добрата новина бе засенчена от лоша: от спора хубав или обратното е бил нашият щанд на Франкфуртския панаир на книгата.

А признанието е наистина изключително голямо и накара да се заговори за България на най-голямата среща на издателите от цял свят."

С този коментар издателство "Просвета" се включи в спора относно българското участие на Панаира на книгата във Франкфурт. Става въпрос за учебника по френски език и литература за XI клас на „Просвета“ ENVOLS, който получи специалната награда на журито за иновативен подход при работа с литературни текстове.

В края на миналата седмица се появиха критики от издатели, които поставиха под въпрос ефективността на вложението на българската държава и критериите, по които са били подбрани участвалите в панаира издателства.

Въпросът за Панаира беше повдигнат от управляващия съдружник на издателство "Жанет 45" Манол Пейков. Той написа следния коментар във Фейсбук:

"Приятели, мнозина от вас ме питат колко струва българският щанд от 100 м² на Панаира на книгата във Франкфурт. Истината е, че не зная. Но току-що попитах колко струва симпатичният холандско-фламандски щанд (на снимката) и мога да ви кажа съвсем точно.

Щандът е 7 на 3 метра (общо 21 м²) - пет пъти по-малък от българския. И около 50 пъти по-привлекателен.

1 м² струва 1600 евро, с включени доставки на храна и вода по време на изложението (минималната цена - без доставки - е около 1200). Сиреч - общо 33,600 евро, без оформлението и построяването. С отстъпка от 33% (за постоянен клиент или нещо в този дух) - 24,000 евро.

Оформлението и построяването, заедно с доставката на всички мебели и книги, струва още 10,000 евро - тоест под 30% от крайната цена.

На вас оставям сметките колко пари са дадени за построяването на родния ни щанд (между другото, тарифите са достъпни на официалния сайт на Франкфуртския панаир) и доколко ефективно е подобно недообмислено вложение. Прилагам още снимки за сравнение.

О, забравих да спомена: опитах да си заредя телефона на нашия щанд. Хората бяха много любезни, но, уви, на щанда няма нито един контакт. Нито е д и н."

Последваха много коментари, повечето от които - критични за решението на държавата. По-късно същия ден (21 октомври) Пейков написа следното уточнение:

"От Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия постъпи информация, че щандът ни във Франкфурт тази година не бил нито най-големият, нито най-скъпият. Миналата година бил цели 120 м², тази - само 100 м². Миналата година бил дизайнерски и струвал 180,000 лева, а тази - обикновен, само за 85,000.

Твърдо държа на всички останали прилагателни по адрес на щанда, обаче.

Пак от ИАНМСП настояват, е на въпросните 100 м² имало място точно за 7 издателства (по-точно, шест издателства и една печатница) - колкото и са участвали в конкурса.

Кой и как реши, за бога, че на 100 м² се побират т о ч н о седем издателства?...

Интересно, как успяват повечето български книжарници само на четвърт от тази площ да изложат по 5000 заглавия от 1200 издателства (толкова са в България в момента, по статистика на Националната библиотека)?

И защо, по дяволите, ни са тези 100 м², ако ще приличат на произволна бакалия в "Люлин" 7?

Както се вижда от предишния ми пост, холандско-фламандския национален щанд е дизайнерски, разположен е едва на 21 м² и - с всички екстри, включително ежедневна доставка на храна и закуски, - струва (заедно с дизайна и монтажа) около 67,000 лева. Като размер е напълно достатъчен, за да побере всички посетители на българския щанд през четирите дни на изложението накуп. И е няколкостотин пъти по-привлекателен и по-представителен от българския.

Разни хора ми пишат, че щом шест издателства (и една печатница) са успели да кандидатстват в срок, значи и ние сме можели. Пишат още, че сигурно сме се притеснили от самоучастието (в размер на 25% от общата цена на щанда).

Не, тук не иде реч за пари. Хич даже. От Асоциация "Българска книга" изрично поеха ангажимент да компенсират всеки от участниците със сума, равна на дадената за щанда, под формата на отстъпка на Коледния базар на книгата.

Дали е било достатъчно времето за кандидатстване от 29-и септември до 6-и (после удължено до 10-и) октомври?

За някои може и да е било. Ако са имали подръка необходимите шест документа, плюс предварително подготвен каталог на издателството, и предвидливо са си изчистили всички текущи задължения към държавата.

Само че, хей! - кой обявява конкурс за участие в най-престижното книгоиздателско изложение в света, за което хората (без преувеличение!) се подготвят с години, едва 20 календарни дни преди началото му?

И изобщо: откъде-накъде държавата живее с представата, че ни прави услуга, като излага наши книги на националния ни щанд във Франкфурт, та ние трябва да ù тичаме зад полата, белким улучим момента да се вмъкнем сред групата "избраници"?

Аз виждам нещата така: ние създаваме качествен културен продукт - при това не с помощта на държавата, а въпреки многобройните пречки, които тя ни създава. Качествата на продукта са напълно доказуеми: влезте в сайта ни и вижте колко награди сме получили през последните двайсетина години. (Макар да не съм опреснявал информацията от доста време, списъкът е повече от впечатляващ.)

Тъй че не държавата рекламира нас на Франкфурт. Тя се с а м о р е к л а м и р а с издадените от нас книги.

Изобщо, мнението ми за подготовката на българското участие във Франкфурт е следното: нужен ни е компактен щанд, не повече от 50 м², блестящо оформен, с внимателно подбрани книги от български автори. Подборът изобщо не е толкова труден, колкото изглежда - и в случая изобщо няма място за сръдни, за засегнати и пренебрагнати. Достатъчно е да се хвърли едно око на номинациите за всички по-важни награди в страната (а те са не повече от една дузина) - и картинката светкавично се избистря. (Защото дори да допуснем, че някое от журитата е било пристрастно в избора си, просто няма как всички да са били пристрастни -- хеле пък в една и съща посока...)

Подобен подход ще елиминира неловките ситуации, в които изпадаме почти всяка година: понеже АБК няма пари да откупи книги от издателите за изложението, тя ги моли за дарение. Дарението, разбира се, е по избор и преценка на дарителя. А след като получи съответното дарение, АБК чинно подрежда всичко по щандовете, макар повече от половината заглавия да са напълно неподходящи за там -- понеже просто няма очи да се противопостави на волята на дарителя...

Последно.

"Еми така е, като българските издателства (и още 7 милиона други) са свикнали да седят и да чакат "държавата" да свърши нещо за тях", пише в един от по-скептичните коментари към текста, който споделих тук по-рано днес. "Има хиляди различни бизнеси, които могат да претендират, че "са лицето на страната пред света" и да очакват държавата да се грижи за тях."

"Ако българската литература (и съответно българските издателства) са неконвертируеми, присъствието им на подобни форуми нищо не променя и само по себе си не създава "престиж"", додава малко по-нататък същия коментатор.

Напълно съм съгласен с едно: всяка държава трябва да вземе решение кое е лицето й пред света. Производството на оръжие, износът на банани, преработката на цветни метали, зобаните щангисти, грациозните гимнастички, или - боже опази! - специалното ù отношение към културата, образованието, езика, словото, книгите. Мъничката Швеция е взела това решение преди повече от век -- вследствие на което по едно и също време всяка година една награда, излъчена от национално жури, се обсъжда от милиони хора по целия свят и за броени минути превръща лауреатите си в световни суперзвезди.

А що се отнася до конвертируемостта -- опитът (особено що се отнася до малките езици като нашия) неизменно показва, че конвертируемостта на една национална култура е правопропорционална на инвестициите в нея.