От Покрития мост в Ловеч до древните мостове на Тайшун

На 14 май, докато в Пекин течеше дипломация между великите сили, в Уънджоу се изграждаше друг тип дипломация – между хора, основана на покрити мостове, планински общности и разговори, които не преминават през езика на геополитиката.

Ловеч и китайският окръг Тайшун подписаха споразумение за установяване на приятелски отношения. В основата му стоят сходства в историята и културата, както и стремеж към по-тясно сътрудничество в областта на туризма, образованието и бизнеса.

На пръв поглед подобна връзка изглежда необичайна – български възрожденски град и планински район в Източен Китай рядко се срещат в едно изречение. Между Ловеч и Тайшун обаче съществува естествена близост и значителен потенциал за развитие на отношенията.

Когато светът говори за Китай и „свързаност“, най-често става дума за магистрали, пристанища, високоскоростни железници и мащабни инвестиции. В този контекст мостовете са символ на бетон, стомана и геополитика. Партньорството между Ловеч и Тайшун предлага различен прочит – мостът не като мегапроект, а като култура, памет, място за срещи и общ език, включително и като основа за бизнес диалог.

Покритите мостове на Тайшун никога не са служили единствено за преминаване от единия бряг до другия. Те са били пазари, убежище от дъжда, пространство за разговори, търговия, ритуали, празници и ежедневен живот. Още преди светът да въведе понятието „социална инфраструктура“, мостовете там вече изпълнявали именно такава роля.
Древните дървени покрити мостове на Тайшун – langqiao – са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО през 2024 г. Подобен тип мостове присъстват в китайски картини още през XII век, след което сякаш „изчезват“ от историческия разказ, докато не бъдат преоткрити именно в Тайшун през 50-те години на XX век. През цялото това време мостовете просто тихо са продължавали да изпълняват своята функция, без да подозират, че някой ги „издирва“.

Изградени изцяло от местна дървесина, без използването на пирони и метал, голяма част от тях нямат подпори, което позволява на реката да тече свободно и съхранява хармонията с природата и принципите на фен шуй.

От другата страна е Ловеч със своя Покрит мост, свързан с името на Кольо Фичето и превърнал се в един от най-разпознаваемите символи на България, както и в единствения подобен мост в Източна Европа.

Над 8000 километра разстояние. Различни история, култура и език. И въпреки това – една и съща логика: мостът не просто свързва места, а хора.
Именно върху тази идея започва да се развива партньорството между Ловеч и Тайшун – не като резултат от политическа стратегия, а постепенно, чрез академични контакти, културни инициативи, университетски обмен и хора, които откриват неочаквани сходства помежду си и осъзнават, че те могат да се превърнат в основа за по-близки културни и икономически отношения.

Съществена роля в този процес има и Wenzhou Kean University (WKU) – един от трите китайско-американски съвместни университета в Китай и пример за дългогодишното партньорство между провинция Джъдзян и щата Ню Джърси. Координацията на връзката между Ловеч и Тайшун преминава и през университета, където адвокатът и преподавател Асен Велинов, заедно със студенти и колеги, работи по инициативи, свързани с културен обмен, международни контакти и популяризиране на покритите мостове като обща културна нишка между двете страни.

Именно една от тези инициативи през 2025 г., в рамките на която модел на тайшунски покрит мост е дарен на Българската академия на науките, постепенно води и до координацията на партньорството между Ловеч и Тайшун – малък, но показателен пример за това как университетите също могат да бъдат мостове между градове, региони и държави.

Ловеч и Тайшун предлагат интересен модел за бъдещето на отношенията между Китай и Европа – не като конкуренция между велики сили, а като мрежа от по-малки, по-практични и по-човешки партньорства. Именно такива връзки вероятно ще стават все по-значими през следващите години. Големите международни проекти често зависят от политически цикли, напрежение между държави и глобални конфликти. Локалните партньорства функционират по различен начин – те са по-гъвкави, по-прагматични и често по-устойчиви.
Затова отношенията между Ловеч и Тайшун са много повече от символични. Те създават възможности за туризъм, културен обмен, образование, бизнес контакти и популяризиране на региона пред китайската аудитория. Китай продължава да бъде най-големият източник на туристи и студенти в света.

Ловеч и Покритият мост имат реален потенциал да се превърнат в разпознаваема спирка за китайските туристи в Европа. Подобни „неочаквани“ дестинации често стават вайръл в китайските социални мрежи и се превръщат в задължителни места за посещение, снимки и споделяне онлайн. В България подобен пример е Бузлуджа – място, което дълго време почти отсъстваше от официалните туристически кампании, но постепенно се превърна в култова дестинация за китайски туристи и инфлуенсъри.

Тайшун и Ловеч имат много повече общи черти, отколкото изглежда на пръв поглед. И двата региона са планински. И двата съхраняват силни местни традиции. И двата изграждат идентичността си около културно наследство и занаяти. И двата разчитат на хора, които умеят да оцеляват, да пътуват и да изграждат връзки по света.
Уънджоу, към който принадлежи Тайшун, често е определян като родното място на китайската частна икономика. Това е регион, известен със своето предприемачество, семейни предприятия и глобална търговска мрежа. Именно поради това партньорството между Ловеч и Тайшун може да отвори врати не само за културен обмен, но и за реални бизнес контакти, инвестиции, туризъм и търговия.

В крайна сметка мостовете между Ловеч и Тайшун едва ли сами ще променят света, но показват нещо важно: международните отношения невинаги започват с правителства и стратегии. Понякога те започват с усещането, че някъде далеч има хора, които възприемат света по сходен начин.

В свое видеообръщение към гостите по време на приема в чест на Ловеч в Уънджоу, Лиу Уантинг, Мис Свят Китай 2025, отправи покана към присъстващите да посетят Ловеч и подчерта, че културата се обогатява чрез обмен, приятелството се задълбочава чрез взаимно разбирателство, а мостовете между хората често се превръщат и в мостове за туризъм, образование и бизнес.

Следете новините ни в GoogleNews