Поредна редакция на наредбата, която регламентира прилагането на двете схеми за доставка на плодове, мляко и млечни продукти в учебните заведения, предлага Министерството на земеделието, храните и горите.

Условията по прилагането на Схема "Училищно мляко" и Схема "Училищен плод", съфинансирани от Европейския съюз, се променят за 8-ми път от октомври 2016 г. Тогава шефът на парламентарната комисия по земеделие Десислава Танева предложи в наредбата да се въведе приоритет на производителя пред търговеца, когато кандидатстват по двете програми.

Аргументът за изменението в тази насока беше, че то ще подпомогне българското производство на млечни продукти, плодове и зеленчуци. На думи това звучи разумно, на практика обаче се получи обратният ефект.

През юни 2018 г. в нормативната уредба на двете схеми с общ бюджет 20 млн. лева беше въведен нов критерий за избор на доставчик на млечни продукти или плодове. Директорът трябваше да избере производителя, който произвежда повече продукти, сертифицирани по БДС. А ако те са равен брой - да предпочете този, който е снабдявал най-много учебни заведения през предходната учебна година. Така записано, условието не само създаваше предпоставка за появата на монопол в доставките, но и лишаваше от възможност нов производител на пазара да започне работа по двете европейски схеми.

След разследване на OFFNews, което разкри, че единствените облагодетелствани от промяната ще бъдат две големи млекопреработвателни фирми, които ще получат целия пай от доставките по училищата и детските градини, земеделският министър Румен Порожанов промени наредбата.

Критерият "най-големият печели" отпадна, но приоритетът за производителя остана. Остана и служебният избор на доставчици по двете схеми от Държавен фонд "Земеделие", като фактически директорът беше лишен от право на глас кой да снабдява учебното му заведение с млечни продукти или плодове.

Както OFFNews многократно алармира, поредицата от изменения на наребдата доведоха до това, че печалбата на най-големите млекопреработвателни предприятия нарастна главоломно за сметка на дребните и средни търговци, както и за малките производители. "Млечни продукти Тракия" увеличи доставките си в сравнение с предходната учебна година със 738% - от 125 учебни заведения на 922. "Зоров 91" снабдява с мляко 385 обекта, което е с 494% повече. Мандрата "ЧЕХ" отбелязва 9660% ръст в броя на училищата и детските градини - от 5 на 483 учебни заведения.

Всичко това понижи ефективността на схемите "Училищно мляко" и "Училищен плод". Преди промените България беше на 5-то място в Европейския съюз с 94% успеваемост на програмите - нещо, за което Франция ни дава за пример, тъй като тя успява да реализира едва 4%.

Наруши се и качеството на доставените млечни продукти. В началото на тази учебна година OFFNews разкри, че фирмата, която спечели най-много от измененията в наредбата - "Млечни продукти Тракия", е доставила мухлясал, преетикиран кашкавал на децата от 10 учебни заведения в Ямбол и Сливен. Същата извърши доставка и на вкиснато прясно мляко, произведено в Полша, на основно училище в Перущица.

На 15 януари тази година МЗХГ публикува за обществено обсъждане 8-мото изменение на наредбата. След толкова промени, които спокойно могат да бъдат окачествени като лобистки, земеделското министерство реши да премахне приоритета. Вече няма да го има и служебният избор от Държавен фонд "Земеделие" на заявител по двете схеми за доставка на плодове и мляко за учебните заведения. Тоест, наребата се връща почти в същия вариант от 2016 г.

Директорите отново ще могат да провеждат процедурите за избор на доставчик, като могат да предпочетат търговеца пред производителя, ако предлага по-добри условия. Аргументът за това, посочен от министър Румен Порожанов в мотивите към предложеното изменение, е "повишаване ефективността на прилаганата схема".

Порожанов не отговаря на въпроса кому бяха нужни всички тези пренаписвания на наредбата, които де факто понижиха успеваемостта на двете европрограми и нарушиха качеството на доставките за сметка на печалбите на неколцина големи млекопроизводители.