Не парите, а имиджът е важен за търговците. Санкциите ги плащаме ние, потребителите

Не парите, а имиджът е важен за търговците. Санкциите ги плащаме ние, потребителите. Това коментира Габриела Руменова - основателката на платформата "Ние, потребителите" в интервю за OFFNews. Тя допълни, че по-скоро трябва да има широка кампания за това какви са правата и задълженията и на потребителите, и на търговците.

На фона на започналите преди няколко седмици проверки на Комисията за защита на потребителите в търговската мрежа и шумно оповестените резултати за установени стотици нарушения и нелоялни търговски практики, се обърнахме към експерта - бивш PR на КЗП, за да разберем какво може да направи всеки потребител, ако смята, че правата му са били нарушени и как може да се реши проблемът с растящите цени. 

"Хората трябва да бъдат подсещани за правата си и да има широко достъпна информация за това", каза още тя.

Основателката на платформата обяснява още, че налагането на санкции или вменяването на допълнителни задължения, изискващи финансов или човешки ресурс, се отразява допълнително на цените и в крайна сметка се заплаща от крайния потребител. 

Руменова посочи, че настоящите проверки от КЗП са по-скоро кампанийни. "Те са възложени от "по-горе" - Министерство на икономиката, което е принципал на Комисията, или от Министерския съвет. Според мен основната цел е, когато цените паднат, което неминуемо ще стане, защото така работи пазарната икономика, да кажат, че е заради неспирните проверки", смята експертът.

Тя посочи, че нелоялните практики не са една от причините за изкуственото завишаване на цените.

От думите ѝ стана ясно още, че около 20 000 сигнала на година се подават в КЗП. Въпреки това, според нея, търговците не се притесняват от жалбите и наложените санкции, а ги е страх да не бъде уронен престижът им и да не се развали имиджът им. 

По думите ѝ трябва да се прави мониторинг на жалбите и когато се установят най-честите проблеми, да се мисли за промяна на законодателството в полза на потребителите".

Ето какво още каза експертът Габриела Руменова - основател на платформата "Ние, потребителите", пред OFFNews: 

Г-жо Руменова, как според Вас може да бъдат прекратени нелоялните практики при търговците – веригите и малките магазинчета?

В случай, че говорим за нелоялните търговски практики, чиято забрана е от компетенциите на Комисията за защита на потребителите - това може да стане чрез включването на допълнителни мерки към превантивен и ефективен контрол, който да е постоянен, а не кампаниен. Става дума за действия, предвидени в Закона за защита на потребителите, които досега не са прилагани, но биха допринесли за реална промяна на ситуацията на пазара.

Една от тези възможни мерки е, освен издаването на заповед за забрана на установената нелоялна търговска практика и налагането на санкция, председателят на Комисията за защита на потребителите да разпореди на рекламодателя и/или на рекламната агенция да огласи за своя сметка и по подходящ начин акта, с който е установено нарушението, както и съответната коригирана реклама, когато въпросната нелоялна практика произтича от дейности, свързани с реклама.

Защото не само в днешни дни, но и през годините са забранявани и санкционирани същите нелоялни търговски практики, които се коментират и сега: липса на наличности от промоционалните продукти, маркиране на по-висока цена на касата от обявената на щанда и върху етикета на намалените стоки, заблуда за произхода на продукта, за съставките и пр. Но с прилагането на мярката търговецът да огласи акта на КЗП ще се постигне засягане на имиджа на търговеца и следващия път той ще си помисли дали да извършва подобно нарушение.

Освен това трябва да има редовен последващ контрол. Когато при един търговец е установено нарушение, особено нелоялна търговска практика, след известно време да се провери дали той е преустановил прилагането му. Защото при повторно нарушение, т.е. в рамките на 1 година от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение, санкцията е по-висока.

Разбира се, най-добре би било да се опита по мирен път да се постигне споразумение с търговците, защото всеки разход за тях в резултат от дейността на контролните органи, е най-вероятно да бъде заплатен от крайния потребител.

Добросъвестният търговец трябва да прояви разбиране. Този, който е с нагласата да нарушава правилата, ще ги нарушава и когато няма контрол, и когато контролът е слаб или интензивен. Ще си плаща глобите, които за големите вериги не са нещо много страшно, и ще продължава с нелоялните практики, тъй като те му носят по-голяма печалба в сравнение с разходите за наказанията от институциите.

Вече видяхме, че докато текат тези активни проверки, ежедневно отразявани в медиите, навръх 8-ми март в няколко вериги се оказа, че липсват обявените в брошурите цветя с намалени цени. Това е достатъчно показателно за това колко се стряскат търговците от офанзивата и как управляват рисковете да бъдат хванати в нарушение.

Подобни мерки – създаване на сайт за цените на основните продукти и редовни проверки – ще доведат ли до трайно решение и преустановяване на нарушенията при търговците?

За трайно преустановяване на споменатите нелоялни търговски практики е необходима сериозна организация на контролната дейност, унифицирано прилагане на законодателството и правилно управление на наличните човешки ресурси. Преди време в КЗП беше създадена дирекция „Методология, анализи и контрол“, която имаше за задача да извършва анализ на резултатите от контролната дейност и въз основа на това да прави предложения за планирането на контрола и управлението на рисковете на пазара. Тя така и не просъществува и беше закрита.

Колкото до овладяването на цените, лично моето мнение е, че липсата на промо артикули или маркирането им на редовната цена не води автоматично до т.нар. „изкуствено завишаване на цените“.

Относно една от обсъжданите мерки – сайт за сравняване на цените у нас и в чужбина, най-важното е да видим как ще изглежда тази платформа и най-вече дали и с какво би могла реално да бъде полезна на потребителите.

Основният въпрос е - ако потребителите знаят (нещо, което и сега могат да научат от телевизионните реклами и от брошурите в пощенските кутии и онлайн) определените за наблюдавани продукти къде по света колко струват, как ще могат да се възползват от тази информация? Ще вземат самолета и ще отидат до Германия, за да си купят яйца, защото там са по-евтини с 10 ст.? Ако се сравняват цените на магазини в България, включително малки магазинчета, дали хората ще отделят време и средства – защото и това струва пари, да обикалят целия град, за да си набавят всички необходими продукти дори от малката потребителска кошница на възможно най-ниските в момента цени на пазара?

Ами ако избраните за наблюдение стоки са сред най-некачествените, тъй като те по-принцип са по-евтини, а за уязвимите групи потребители е противопоказно поради влошено здравословно състояние да консумират такива продукти? Или пък е нерентабилно да купуват от тях, тъй като на практика излизат по-скъпо, например сирене, което е силно оводнено?

Имам още една резерва от гледна точка защита интересите на потребителите – в случай, че на следващ етап, както бе споменато, попълването на информацията на сайта бъде вменено на самите търговци, как можем да сме сигурни, че те ще изпълняват това акуратно, след като в резултат от извършваните проверки се твърди, че има много нарушения и нелоялни търговски практики, т.е. търговците са некоректни? И ако те не са коректни в своите действия към потребителите в ситуация на представяне на информация, на сключване на сделката, то тогава как можем да сме сигурни, че ще бъдат честни, когато публикуват тази информация? Кой ще следи за това, кой ще го гарантира и как? Освен това, по такъв начин търговците получават още един допълнителен ангажимент извън обичайната им дейност и ще трябва или да наемат още служители, или да ангажират наличните срещу допълнително заплащане. Тези разходи отново най-вероятно ще трябва да бъдат платени от джоба на клиентите.

Наблюдава ли се според Вас ръст на нарушенията, или по-скоро винаги ги е имало, но проверките не са били редовни?

Предлагам първо да видим дали актовете ще бъдат потвърдени от съда, тъй като веригите казаха, че ще ги обжалват. Ако техните мотиви са, че става дума за единични случаи и индивидуални пропуски и това се докаже в хода на делото, е възможно актовете да паднат.

Много зависи и по какъв начин са описани обстоятелствата в констативните протоколи, колко от промоционалните стоки са липсвали с оглед целия наличен асортимент в промоция, колко от маркираните стоки, избрани на произволен принцип за извършването на контролна покупка, са таксувани на редовните им цени спрямо общия брой закупени за целите на проверката.

Освен това, вече повече от две години КЗП изчезна от публичното пространство. Както е известно – когато за едно нещо не се говори, то не съществува за обществото. При държавните институции е по-сериозно, защото резултатите от дейността им не биват подлагани на обществен контрол и така те неминуемо се успиват. Също така преди време в продължение на години КЗП провеждаше непрекъснати информационни и разяснителни кампании за правата и задълженията на потребителите и търговците, което имаше своя респектиращ ефект.

Поради тази причина в момента анкетите на медиите сред обществото показват от 70 до 90% скептицизъм, че тези проверки ще доведат до обявените за преследвани резултати. Те няма и как да доведат, тъй като няма пряка връзка между тези нелоялни търговски практики и повишаването на цените. Коментарите в социалните мрежи пък за исканото от служителите на Комисията 60% увеличение на заплатите също до голяма степен са резултат от неуправлявана и погрешна комуникация, липса на прозрачност и информация за дейността на контролния орган.

Паралелно с това липсва осезаем за хората реален ефект върху пазара. Моето мнение винаги е било, че трябва да се извършва анализ на установяваните при проверките нарушения и на жалбите, да се изследват и формулират същинските причини за възникващите проблеми и с най-различни мерки да се третират, за да се ограничават разпространението им и кръга хора, които засягат. Иначе и денонощна контролна дейност да кипи, ако е хаотична, ефектът от нея ще е нулев.

На какво според Вас се дължи фактът, че търговските вериги поддържат най-ниска цена на пазара на определени продукти, дори и от борсите на едро и може ли да се говори за картел в такъв случай?

Очакваме с интерес резултата от започналата проверка на Комисията за защита на конкуренцията, който трябва да даде отговор на въпроса има ли нелоялни търговски практики в междутърговските отношения и евентуални съглашения относно нива на цени.

Колкото до това защо в търговските вериги поддържат най-ниска цена на пазара на определени продукти – това обстоятелство може да се обясни по няколко начина. Възможно е да се свързано с политиките на ценообразуване – тези продукти да са по-евтини за сметка на по-високи надценки на други.

Безспорно влияние оказват и отстъпките, които веригите ползват при закупуването на по-големи количества, както и от по-големите реализирани обороти.

За финал, какво трябва да направят потребителите при установяване на нередност при търговец?

В ситуация на липсващи продукти, те могат да настояват пред търговеца да им осигури в разумни срокове рекламираните продукти или техни аналози със същите характеристики и цени.

За да не станат жертва на таксуване на по-висока от обявената цена – да следят цените на щанда и да ги съпоставят с маркираните на касата. При установяване на разминаване веднага да поискат да заплатят обявената, по-ниска цена, т.е. да им бъде върнато надплатеното.

Ако са закупили стоки, които са били с изтекъл срок на годност или въпреки, че са в срока си на годност са се оказали развалени, да ги върнат в магазина и да поискат парите си обратно. Добре е във всеки случай на нарушения да проявят и гражданска позиция и да сезират компетентните контролни органи за извършване на проверки и предприемане на необходимите действия.

Следете новините ни в GoogleNews