Историята на сем. Ликови, което живя в изолация и не разбра за Втората световна война

В първия миг пилотът на хеликоптера не повярвал на очите си, за което се наложило да направи няколко допълнителни обиколки, за да се убеди. Нямало съмнение - във вътрешността на сибирската пустош, на повече от 100 км от най-близкото населено място, в неизследвана до момента местност, били открити следи от човешка дейност. 

Сибирската тайга е едно от последните изолирани и незаселени диви места на Земята, заета от хиляди квадратни километри девствени борови гори, стръмни планински долини, бурни реки и непроходими мочурища. Суровите условия и екстремно ниските температури, които достигат до минус 50 градуса по Целзий (през 1933 година са отчетени минус 67.7 градуса), правят Сибирската тайга едно от най-трудните места за живеене.

През 1978 година група съветски геолози случайно се натъква на семейство от петима души. Това са семейство Ликови. В момента, в който били открити, от него били оцелели петима души, обитаващи в отшелничество тайгата край Саянските планини в Южен Сибир от далечната 1936 година. Години наред учените били убедени, че тези райони са заселени единствено от вълци и мечки, които единствено били приспособени да оцеляват в екстремните условия.   

Днес единственият оцелял от сем. Ликови е 73-годишната Агафия.

До 1936 семейството Ликови живеели в една от най-населените части на Русия. Те били членове на религиозна секта, която е преследвана още от времето на Петър I. Всичко се преобръща през въпросната година, когато един от братята Ликови попада на съветски патрул и пада убит. Тогава Карп Ликов събира семейството си и се отправя към необятната тайга, където всички остават до деня, в който ги откриват. Когато Ликови избират изолацията, те са четирима души - Карп Ликов, съпругата му Акулина, синът им Савин на 9 г. и дъщеря им Наталия на 2 г. По-късно на бял свят се появяват още две деца на Карп и Акулина - през 1940 г. се ражда Дмитрий, а Агафия - през 1943 г. Семейството прекарвало дните си и дългите полярни нощи в молитви и изучаване на семейната Библия, от която децата се научили да четат и пишат. 

Семейството се прехранвало с плодове, отглеждало зеленчуци и шиело дрехите си от платове, които също изработвали собственоръчно. Членовете на сем. Ликови се научили и да ловуват без пушка или лък. През 1950 година семейството било покосено от глад. Тогава починала майката Акулина. Твърди се, че останали без хранителни запаси, оцелелите ядели кожените си обувки.

Когато за първи през последните 40 години от живота си Карп Ликов видял хора от външния свят, той проявил гостоприеност, но отказал всичко, което геолозите му предложили. С изключение на сол, която не вкусвал от 1936 година. Съветските учени установили, че Ликови изобщо не били наясно с едно от най-големите бедствия, сполетявали човечеството - Втората световна война. Логично, те не знаели и за това, че човек е стъпил на Луната. Останали са и разказите за това как са реагирали Ликови, когато видели постиженията на модерния свят. Един от геолозите в експедицията разказа, че когато видял целофан, старецът Капр възкликнал: "Господи, какво са открили - стъкло, което не се чупи". 

През есента на 1981 година Наталия, Савин и Дмитрий умират в разстояние на няколко дни - първите двама от бъбречна недостатъчност, а последният - от пневмония. Бащата оцелява до 1988 година, когато умира в съня си. Оцелява единствено Агафия, която през 2016 година навърши 73. Тя едва оцелява от измръзване през януари, когато спасителен екип я евакуира в най-близката болница. Въпреки че старицата признава, че студът е непоносим, тя отказва да напусне дома си - примитивна дървена колиба. Жената е под постоянно наблюдение от губернатора на област Кемерово Аман Тулеев. Той се грижи старицата да не остане без провизии.

Следете новините ни в GoogleNews