Димитър Аврамов, полулог*

Знам вече за какво могат да мечтаят французите - за френска любов, а после - българска присъда.

Ама във Франция невинаги става така. Французите не знаят как да се уреждат! Затова там за любовта, особено за платената с пари на данъкоплатците, накрая си плащаш солено. Помните ли Франсоа Фийон, бивш френски премиер и кандидат за президент на френската десница през 2017 г. Той вероятно щеше да стане президент, ако не бяха го хванали, че е наел съпругата си като парламентарен асистент. Тя официално е била на тази длъжност за около шест години, но никога не е вършила работата си. Получила е обаче общо възнаграждение от 831 400 евро.

Г-н Фийон е успял да уреди съпругата си, но не успя да уреди себе си! Той бе осъден тази седмица на 5 години затвор и ще лежи две от тях ефективно. Каква удивителна разлика има между двата края на ЕС? В най-западния влизаш в затвора заради любов с народни средства, защото си уредил жена си. В най-югоизточния, демек у нас, жената ще ти издере очите и после ще се разведе с теб, ще ти открие лобовницата, а ако нямаш - ще ти измисли, ако не уредиш нея и половината рода на работа. И тъй като тук много дами пробиват и успяват сами повече от мъжете си, същото важи и с обратен полов знак. У нас уреждането по любов е национален спорт.

Най-хубавото е, че любовта с народни пари е наказуема, ама във Франция. Представяте ли си български политик, мъж или жена - у нас по отношение на бюджетната любов има равенство на половете - да получи присъда за злоупотреба със служебно положение, че е уредил половинката си? Аз не. Това би било пълен абсурд. Че нали целият смисъл на бюджета и на свързания с него пост е да се уредиш, а после да вкараш в бюджетната любов семейство, близки, приятели и т.н. Според вас защо БКП беше достигнала до 850 хиляди души през 1989 г.? На 8 милиона население - всеки десети комунист!? Наистина да са били толкова комунистите? Няма начин! Цялата масовка е заради уреждането и бюджетната любов. Ако си член на управляващата партия, то уреждаш по-лесно себе си с бюджетна любов, а с теб – и семейството. И така по веригата. И едно време беше така. И сега е така! Членството в управляващата партия е най-голямото уреждане. Колкото по-високо, толкова по-голяма е бюджетната любов. В това отношение ги разбираме нещата много по-добре от французите.

Все пак има и прилики между нашата бюджетна любов и френската любов, тоест между западноевропейската и източноевропейската любов. И там, като у нас, г-н Фийон е имал възможност да уреди жена си, защото е във властта. Демек – навсякъде, където има власт, има и бюджетна любов, френска или друга. Значи властта е проблемът?

Обаче във Франция любовта с бюджетни пари е наказуема, а у нас не е. Засега! Западът си пробива път бавничко у нас. Както и еволюцията. Сигурно заради географията - имаме много планини и затова процесът върви бавно. Има много катерене по непознат, враждебно настроен терен. Еволюцията обаче все някога ще се добере, докъдето е решила да стигне, защото е свикнала да се справя. Успявала е хилядолетия наред и няма причина да се издъни у нас. Затова, за да не изпаднем един ден в конфузни ситуации и лежане по затворите заради бюджетната любов, имам предложение.

Трябва да приемем “Закон за уреждането на гражданите”, чийто първи член : “По един от семейство на бюджетна любов”. Във Франция това не работи, защото държавата е по-голяма от бюджета. У нас обаче най-голямото нещо е бюджетът! Като имаме предвид и размера на държавната администрация и на държавните нещата всякакъв вид, включително и на бъдещите нови държавни бензиностанции, то членът: “По един от семейство” ще гарантира, че във всяко семейство ще има по един човек, който прави любов с бюджета. Във всяко семейство ще има един уреден - във властта или около нея. Ето това е истинско равенство, братство и демокрация.

Това е истинската реализация на идеите на Френската революция – истинско братство и истинско равенство пред бюджета на държавата. “Законът за уреждане на гражданите” ще гарантира сбъдването на изконната българската мечта: “Много любов, малко работа, сигурна заплата”. И цялата нация ще е уредена! Всички ще са щастливи, никой няма толкова да мрази властта, че от омраза да й подхвърля пари из спалнята – само да я свали от власт! И после да си ги прибира?! Хайде да приемем “Закон за уреждането на българските граждани”, да уредим всяко семейство. Това ще създаде национален интегритет, ще увеличи националния суверинитет и ще доведе до сбъдване на милиони български мечти!

*"Полулог" идва от "полу" и "логос" (наука или слово). Авторът има претенцията да е "полуучен" и "полусловесен", а не изцяло.