- Напиши му писмо – посъветва ме  баба. - Той е добър старец и ако детето е било послушно – а ти си послушна, Анче - ще ти донесе онова колело, дето го искаш три Коледи поред.

Бъди реалист, искам да кажа аз на баба Ана.  Зная какво значи „реалист” – това е както  тя ти даде десет стотинки, ти веднага тичаш за шоколад "Своге". Такова нещо прави само глупавото дете. Трябва всеки ден да събираш пари, докато листата на дюлята пожълтеят - чак тогава ще похапнеш „Своге”. Реалист означава, че твоите  десет стотинки нищо не могат да купят. Как да напиша писмо на дядо Коледа – аз знам само две букви:  А - на моето име Ана, и А, на името на баба Ана. Ще се сети ли той какво искам, като му напиша „АА”? Колкото и да е добър, дядо Коледа е реалист - и той не може да купи "Своге" с десет стотинки. Трябва да спестява, докато листата на дюлята станат жълти и греят. Освен това не искам вече чак толкова колело. Аз съм хитро дете, бродя край пътя още когато намерих първият орех, да не говорим след като окапа шумата – дори да не виждам какво е паднало, стъпвам по листата и краката ми усещат всичко скрито-покрито – събирам орехи. Може и да ги продам.

Вместо да пиша, ще нарисувам едно писмо до дядо Коледа. В картината не трябват букви, нито една, само три континента. Още преди листата на дюлята да съберат злато от есента, баба ми обясни какво е континент – това е земя. Нашият двор е континент с баба Ана.  Ей това колелце и дървото с дюли по него е нашият континент. Ето го и другият континент, потопен отвсякъде в океана. Преди един месец – месец е време, когато варим компоти - ние говорихме с мама по Скайпа на компютъра. Искам да нарисувам  и компютър на рисунката, дядо Коледа може да ми го подари, но и той е реалист - аз не съм такова послушно дете, че чак до компютър да стигне. Континентът, опасан с океан от всички страни, е на мама. Тя е тая мъничка точка в него. Ще начертая път от тоя океански континент до нашия двор. Така дядо Коледа ще се сети, че искам мама да си дойде.

Толкова орехи съм събрала под шумата - ще направим с баба баклава и ако мама се прибере – разбирам, че има много работа, печели по един милион на ден, но сигурно няма да й стигнат за билет. Ако си дойде, ще й изпея „Тръгнал кос с дълъг нос”. Баба ме научи. Щом вдигне кръвно, аз започвам и тя оздравява. Косът е пиле, което прогонва червеите от душата. Зная това, защото моята душа стои в едно чекмедже, пълно със стотинки. Събирала съм ги от всяка пенсия на баба Ана – хич не ща да съм нахално дете и да притискам дядо Колела за колело. След още две кила стотинки сама ще си го купя– с най-оранжевите калници над гумите.

Сега започвам най-трудното, континентът на тате – земя, потънала в  левове, той живее там и ги копае. Мисля, че има лопата и по цял ден гребе. Най-широкия, най-правия, най-асфалтовия  път слагам в рисунката -  от неговия континент с пълните портмонета до нашия двор с дюлята. Дядо Коледа, който преди да стане старец, е бил дете, веднага ще се сети какво искам – тате да хвърли лопатата и да дойде при мен. Имам стотинки –сто, даже повече, ще му купя ябълка, защото ябълките дават витамини на татковците и убиват вирусите до крак. Баба Ана, която познава всички вируси, ми обясни, че те бягат от ябълките както лисицата от нашето куче Джафко.

- Хайде Анче - казва баба Ана. - Написа ли писмото до дядо Коледа?

- Написах - отвърнах аз и й дадох листа с двете букви - моята А и нейната А.

- Тук май пише, че искаш ботуши – предположи баба Ана.

- Да - казвам аз. - На краката трябва да им е топло, за да мачкат вирусите.

- Добре. Колелото ще го отложим за следващата Коледа, Анче.

Само като я погледнах, веднага запях „Тръгнал кос с дълъг нос” - по очите й познавам докъде се е покатерило нахалното кръвно. Дали да й обадя за моята рисунка – континентът с дюлята и  нашата къща на село? Баба казва, че земята тук е здрава, имаме туршия от наши чушки и домати, три чувала с картофи си отгледахме. Да,но на нашия континент няма деца.Те са в града, детската градина е празна, затова играя с Джафко, с баба Ана, с двата таралежа в двора. Играя и с приятелката на баба – баба Кремена, която има Скайп, понякога ме кани да говоря с мама в стария й компютър. Тогава пожълтялата шума на дърветата ни свети като свещ.

Играя си и със звездите, къпя ги в кофа – наляла съм вода, те първо се оглеждат, после цамбурват вътре до една. Тате ми беше казал, че една от звездите е негова, най-силната, затова гледам да й е топло в кофата – тя вечер ме чака над комина и прилича на стотинка, значи е континентът на тате с парите. Успокоявам я, че съм добре, изяли сме с Джафко сто витамини и заедно се борим срещу подлите вируси.

Рисунката ми е готова, ясна е като бял ден: нашият континент с баба Ана, звездата на тате с левовете, и континентът на мама, опасан с океан като кокошарника на ярките с телена мрежа. Нарисувала съм прав, широк път между трите континента. Така дядо Коледа ще се разбере, че не искам подарък – даже ботуши не.

По-евтино ще му излезе да доведе мама и тате под дюлята - качва ги на шейната, мама е слаба и няма да тежи, тате не е слаб, но ремонтира коли, значи и шейна може да ремонтира, ще стегне шейната на дядо Коледа и ще я докара здрава като цимента на автобусната спирка за Перник. Добрият старец няма да харчи за подарък за мене. Нека го запази за някое по-бедно дете, което си няма баба, витамини, нито куче Джафко. На Коледа всички хлапета трябва да се радват, дори бебетата.

Не обадих нищо на баба Ана за рисунката. Прибрах листа в чекмеджето със стотинките, където си държа душата. Душата е книжка с картинки. Така детето дори да не знае нито една буква, веднага се вижда какво е искало да напише, ако знаеше всичките букви на света. Бъди реалист, континентите не помръдват от местата си, щеше да ми каже баба Ана – а тя е най-големият реалист от нашия двор до небето. Пенсията я разделя на десет парчета – така имаме за лекарства, за олио и сол, за сила срещу вирусите и за билети до Перник, когато дойде Денят на града и на площада продават на най-евтини, най-шарени блузи за момичета и за хубави баби като баба Ана.

Тя и мене научи да съм реалист. Знаеш, че като се разделят възрастните, си избират различни континенти, за да не се виждат повече. Всеки се бие със своите вируси и печели пари за свои витамини. Майките имат Скайп и се обаждат на децата, но ние нямаме Скайп, баба ти Кремена понякога ходи да я лекуват в Перник и не можем да отидем до Скайпа в нейния компютър. Освен Скайп, приятелката на баба ми дава сладко от ягоди. Бащите също нямат Скайп.Те непрекъснато вадят пари и не остава място, но нали аз често къпя  силната звезда над комина  - значи няма нужда от скайп. През деня надниквам в кофата – не виждам звезда, но съм дете реалист, знам, че тя почива на дъното, за да е силен тате. Защо да плува горката ден и нощ, че да капне от умора? Така Джафко и аз капваме, тичаме от  нас до площада за хляб. Как мечтая да имам кофа с вода и да се спотаим с Джафко на дъното.

Баба Кремена е хлебарка, често я лекуват я в Перник, затова е здрава като железните стотинки в портмонето. Казва ми „хубаво момиче”, и на мене ми е хубаво, искам нейните внуци да дойдат да играем, но те са в Перник, а дотам билетът струва един милион, по-скъп е от колелото с оранжеви калници. Вчера попитах баба Кремена дали може да си купя малко Скайп  от хлебарницата – исках да кажа на мама, че ще отчупим за нея парче от питата, ако не може да си дойде за Коледа, но все пак трябваше да й прошепна  за онзи бърз автобус от нейния континент до нашата дюля. Два пъти го сънувам, значи ще го пуснат от утре.

Понесох рисунката с континентите към пощенската кутия – тя е закована на стената на кметството и ако искаш да кажеш нещо  на дядо Коледа, оставяш желанието си вътре. Сигурно децата от Перник са пуснали сто писма в тая кутия, докато съм спяла следобед. Те са повече, честно е първо на тях да занесе подаръци. Аз не искам подарък, дядо Коледа. Доведи маминия континент с океана и хитрата звезда над комина в нашия двор. Ако мама и тате стигнат до дюлята, може да започнат да си говорят. Не бъди реалист поне един  ден, дядо Коледа. Бъди дете като мене, събери континентите на едно място. Ако не ти стигнат пари за сено на елените, ще ти дам стотинките, които душата ми пази в чекмеджето.

Когато възрастните се разделят, обяснява ми баба Ана, децата трябва да бъдат мъдри и да слушат бабите си. Възрастните вече не са приятели. Континентите им също не са приятели, но това не значи, че хората са лоши, просто не се разбират и това е напълно нормално. Ако изям две филии с масло, ще се разбират ли, питам я и баба казва, че за възрастните филиите нямат значение. Те са много заети и всичко е скъпо. Затова децата трябва да бъдат пестеливи, да търсят орехи под шумата, да си мият зъбите вечер и това е напълно достатъчно. Но нали дядо Коледа е силен старец? Нали на Коледа той е шеф на всички възрастни? Зная, има толкова деца в другите села и градове, вечер ги виждам по телевизията – може да не му остане време да прочете моята рисунка. Не, не може. Той също е бил дете и знае какво означава честна детска дума. Чувалът му е голям, не ми говори, че няма да побере два континента и един океан.

Как да позная кога ще дойде Коледа, питам аз баба Ана. Тя е най-големият реалист и знае всичко. Коледа настъпва след Бъдни вечер, търканият боб и сармите с ориз трябва да са готови, после аз и ти чупим питката с късметчета и при тебе, Анче, може да се търкулне стотинката. Тогава идва Коледа.

Значи Коледа вече може да потропа на вратата! Търканият боб и сармите чакаха на масата, стотинката тъкмо се беше паднала в моето къшейче. Изведнъж Джафко се разлая като невидял – уплаших се Скайпът да не е побягнал някъде във въздуха.

Една хубава, хубава, с цяла глава по-голяма от баба жена влезе при нас. Толкова измръзнала, но аз веднага я познах. Мама! Що да видя – дядо Коледа беше донесъл и нейния континент – мама, опръскана с океанска вода, държеше едно колело с оранжеви калници, точно като онова в магазина на баба Кремена.

Погледнах гумите докато преброиш едно-две. Хукнах към мама. Искам мама без Скайп между нас, такава една страхотна, най-най-моята майка във всички континенти и океани около тях. Влязохме,  тъкмо си сложихме в чиниите от постните сърми и Джафко, който е много възпитан и истински реалист, така залая сякаш беше забелязал  самолет на автобусната спирка за Перник. Излезе баба, сигурно беше нейната и моя приятелка баба Кремена – да не седи сама с търкания боб, внуците й са в Перник, дори и по-далеч може да са се запилели.  Чух как баба ме вика:

- Анче, Анче.

Не исках да се отлепям от мама, цял океан е пътувала, докато стигне при мен, но баба извика Анче, и аз си я зная  - тя не казва Анче два пъти току така. Изхвърчах навън.

Висок до звездите - тази вечер въобще никакви не се виждаха, но аз знаех къде са - по-висок от Скайп в компютъра на баба Кремена, стоеше най-якият човек. Тате. По-голям от снимката, която пазех в чекмеджето при душата и стотинките.

-Тате!

Толкова силен, толкова силен баща. Вдигна ме до звездата над комина,  на небето ме задържа, без да пуска колелото, което стискаше в ръка. Едно такова, с калници над гумите – като в магазина при баба Кремена. Колелетата по всички континенти са едни и същи, разбрах аз.

Дядо Коледа не ме беше послушал – не исках подаръци, бях му нарисувала да доведе двата континента за две минути при мене.

 - Здравей, Ани – каза тате и аз бях най-щастливото дете в целия сняг на света.

Истински реалист.

През есента на 2013 г. три разказа от Здравка Евтимова бяха публикувани в литературни списания в САЩ и Канада. Разказът на писателката „Лора“ (Laura), публикуван през октомври 2013 г. в едно от 25-те най-престижни университетски списания за литература в САЩ Prairie Schooner, бе включен в литературния проект Project Muse.

Разказът на Здравка Евтимова „Жълто“ (Yellow) беше публикуван в литературното списание The Rusty Toque, асоциирано с Университета на Западно Онтарио, Канада.

Разказът на Евтимова „Жаби и бира“ (Frogs and Beer) беше публикуван в брой 12 на литературното списание Notes Magazine, САЩ. 

От посочените разкази разказът Yellow e излизал в OFFNews под заглавие "Защото".