Поетът седеше на една масичка в откритото кафене срещу кино “Дружба” (сега “Одеон”) и пушеше вече трета цигара. Беше ранен следобед, отчайващо жълт и с мирис на стара сламена шапка. Поетът се опитваше да изглежда като човек, който просто си убива времето. Полагаше героични усилия, за да не поглежда през минута големия часовник отсреща. Реши да се разсее, като измисли метафора за трамвайния звън. Първата фраза, която му хрумна беше “изваждане на меч от ножницата”. После се сети, че не е писал стихотворения от три години и това му се видя пошло – не метафората, а измъчения му напън.
Изведнъж той се взря в тълпата: годините, прекарани по библиотеките бяха отслабили зрението му. Скоро разбра, че се е припознал. Огледа се да види дали някой от съседните маси не е забелязал горчивото му нетърпение. Никой не беше забелязал нищо.
“Тя няма да дойде”, каза си поетът, макар много добре да знаеше, че ще продължи да чака.
Времето напредваше и денят ставаше все по-реален. Роклите на жените престанаха да прозират. Оказа се, че блясъкът в очите на момчетата по масите е предизвикан не от присъствието на приятелките им, а от бирата.
“Тя няма да дойде”, каза си отново поетът. “Защо ли вися тук?” Реши да изпие една бира. Надяваше се така да пресече мъчителните спазми в душата си.
Бирата се оказа чудесна – ледена и горчива. След третата чаша съзнанието му отново хукна по забранените пътеки на детството му.
Имаше там, в детството му, една малка книжка-каталог на животните от Софийската зоологическа градина. С латинските им наименования, цвят на кожата, дължина на ноктите, тегло, височина, навици и предпочитана храна. Поетът си спомни, че страшно се радваше точно на цифрите, които доказваха, че животното е много голямо и силно. Размахът на крилата на албатроса стигал например до четири метра. Синият кит бил дълъг трийсет. А тежал колкото шейсет крави. В малкия свят на ловешкото селце тези цифри го правеха владетел на огромни пространства, осмисляха детския му глад за чудеса. Особено много се зарадва, когато прочете в книжката, че тигърът е най-тежкият хищник от семейство котки, несравнимо по-тежък даже и от лъва. Навярно защото царят на животните е твърде изтъркан образ за детето, но той пренесе цялата си обич към тигъра. С часове прекарваше, алчно стиснал очи, само и само за да си представя как броди грамадният красив хищник из своите обрасли с бамбук ловни територии; как влачи с километри на гръб из блатата умъртвения бивол; как само появата му хвърля в ужас стадата слонове и те профучават из джунглата с развети уши.
Поетът се засмя. Макар и след толкова години, той изведнъж успя да се сети как се казваше тигърът в Софийската зоологическа градина според оная стара книжка-каталог. Там пишеше, че били докарани двойка млади тигри от Китай, но мъжкият скоро починал. А младата тигрица нарекли Живка, дано поне тя да оцелее. В книжката пишеше още, че тигрицата веднага научила името си и щом го чуела, започвала да се гали в решетките като котка. После поетът се сети (в книжката пишеше и това), че тигрите не доживяват и десет години затворени в клетка. “Живка”, тихо повика поетът, “Живка...”
Денят сви очертанията си. Сенките позеленяха и започнаха да излъчват хлад. Голямата стрелка на часовника падна като брадва към следващата цифра. Поетът разбра по очите на момичетата, че идва нощта. Той стана и тръгна по “Толбухин” (сега “Васил Левски”). Общежитието на математическата гимназия изглеждаше точно като сграда, в която живеят хора, занимаващи се с точни науки. Някога беше прескачал през един от прозорците на първия етаж с бутилка “Палинка” в джоба. Колко отдавна беше това. Май още по времето, когато се бръснеше веднъж на две седмици, а стиховете напираха в главата му като римски кохорти.
Пред зоологическата градина, намираща се на “Толбухин” – 15 (сега на това място има парк с пейки и детски катерушки) нямаше никакви хора. Поетът изведнъж се уплаши, че вече са затворили. Пресече тичешком на червено и въздъхна с облекчение, когато леличката му даде билетче срещу 6 стотинки и го пусна да влезе.
Вътре беше тихо. Поетът с изненада установи, че досега никога не е стъпвал тук. Малкият оранжев портал се беше оказал някак встрани от амбициозните му преди години пътища. Огромните прашни дървета създаваха усещането за някаква застиналост във времето. Сибирският козирог обаче веднага го разочарова. Стори му се обидно малък и нямащ нищо общо с онази грандиозна представа, която си беше изградил за него като дете, разглеждайки снимката му в старата книжка-каталог. Без да се отбива никъде другаде, поетът забърза към сектора на хищниците.
Пумите се бяха изпокрили. В средната клетка лежеше един мършав лъв, който се прозина точно пред него и той успя да види проядените му зъби. На метър от лъва се търкаляше огризан магарешки кокал. Поетът усети тъпа болка в тила и като стисна зъби, бързо прекрачи към следващата клетка, където на емайлираната табелка имаше надпис “Тигър”, а отдолу на латински – “Pantera Tigris” И сега изведнъж се вцепени. В този миг осъзна цялата нелепост на това, което очакваше да се случи. Запали цигара, все още с поглед в земята и се опита да се успокои. Сетне погледна към клетката.
Клетката беше празна. Надникна във вътрешното помещение, но и там не забеляза никакво движение. “Живка...”, повика все пак.
Здрачът беше паднал изведнъж. Няколко човека с мушами вървяха по централната алея към изхода и цигарите им просветваха. Навярно бяха работници по поддръжката.
Поетът опита още веднъж. “Живка”, извика, и пак: “Живка”.
И тогава слонът отсреща изрева. Разлетяха се орлите и лешоядите. Отнякъде долетя крясъкът на маймуните. И ето, от черния отвор в дъното на клетката ненадейно изскочи тигрицата. Тя отърка глава в дървената скара, а после дойде съвсем близо до решетките. “Живка”, каза отново поетът. Тигрицата тихичко замърка и тръкна огромната си побеляла глава в железата.
И поетът видя как наоколо се посипа облак рижи косъмчета. Съвсем като в онази стара книжка-каталог от детските му години.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
07.05 2013 в 17:56
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
07.05 2013 в 14:24
Този коментар е скрит заради нарушаване на Правилата за коментиране.
Последни коментари
Ловец простреля 22-годишен младеж край Самоков
ГЕРБ и ''Демократична България'' продължават преговорите и утре
БАБХ: Резултатите от лабораторията в Монпелие са категорични - има чума във Велинград
Защо сега се иска имунитетът на Бориславова: Едва сега излязла експертиза в прокуратурата
БАБХ: Резултатите от лабораторията в Монпелие са категорични - има чума във Велинград
Кабинетът на Шолц падна, Мерц е все по-близо до властта в Германия