Служебният кабинет и президентът

Антоний Гълъбов Последна промяна на 30 април 2017 в 13:55 7933 0

Антоний Гълъбов

В края на мандата на служебния кабинет знаем повече за президента Радев. Краткият период от време след встъпването в длъжност на новия президент не позволи на мнозина да разберат кого всъщност избра мнозинството от българските граждани. С изключение на една реч пред Народното събрание, която звучеше по-скоро като програмно слово за управление на страната, публичният образ на новоизбрания президент продължи да бъде по-скоро функция от очакванията към него. В края на мандата на служебното правителство, назначено и почти пряко управлявано от него, и почти сто дни след встъпването му в длъжност имаме повече основания за анализ на случилото се и на онова, което предстои.

Структурата на служебното правителство до голяма степен запази модела на предишното редовно правителство. Но, както обикновено, по-интересни са разликите както в структурата, така и в персоналния състав на правителството. Изборът на четирима вицепремиери в служебно правителство би трябвало да носи определен смисъл за приоритетите на управлението. Когато става въпрос за коалиционно правителство, техният брой може да отразява структурата на управляващото мнозинство, но в служебен кабинет прочитът на тази структура има нужда от допълнително изясняване.

Извеждането на министъра на здравеопазването в ранг и на вицепремиер по социалните въпроси е интересно решение, което отчасти променя досегашната практика и създава известни проблеми при разграничението в политическите отговорности с министъра на труда и социалната политика. Този ефект е още по-ясно изразен при избора на министър на отбраната, който, в същото време, да бъде и вицепремиер по вътрешната сигурност. Съответният ресорен министър на вътрешните работи бе поставен в същото положение, както и колегата си от министерството на труда.

За най-голяма изненада именно министърът на отбраната и вицепремиер по вътрешната сигурност бе избран да носи отговорност за организирането и провеждането на предсрочните парламентарни избори. За първи път в историята на модерната българска държавност министърът на отбраната е натоварен с подобни функции. Подобен избор не може да бъде случаен, нито би трябвало да бъде обяснен само с професионалните и колегиални отношения между генерала от резерва Янев и новоизбрания президент на Републиката. Доколкото този избор не бе коментиран в публичното пространство, темата за това кой и как отговаря за изборите остана на заден план. Остава все пак открит въпросът за присъствието на българските офицери в политическия живот.

Другите двама вицепремиери бяха разположени най-общо в полето на европейската интеграция на България, като един вицепремиер пое изцяло отговорността за организирането и подготовката за предстоящото председателство на Съвета на Европейския съюз, а другият имаше отговорността да реализира държавната политика в областта на европейските фондове. В края на мандата на това правителство почти единодушно работата на Деница Златева беше определена като много успешна, най-малкото заради това, че бе компенсирано забавяне, както и защото г-жа Златева успя да изгради ефективна комуникация между различните ангажирани в процеса субекти. Добра е и оценката за работата на другия вицепремиер, която, на свой ред, трябваше да се справи с трудна и политически чувствителна ситуация, възникнала по отношение на ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”.

В същото време, в личен план, имаме основание да твърдим, че бяха заложени предпоставки за насърчаване на реваншизъм. Изборът на безспорен професионалист като д-р Семерджиев за министър на здравеопазването, след всички негови критични позиции, изразявани срещу д-р Москов, не е и не би могло да бъде случайно решение. По сходен начин стои и въпросът със служебния министър на вътрешните работи, уволнен от Румяна Бъчварова. Насърчаването на среда за търсене на реванш бе един от най-сериозните рискове, заложени в персоналния подбор не само на министрите, но и на членовете на политическите кабинети в служебното правителство.

Макар и в по-малка степен, подобен елемент бе налице и при избора на министър на регионалното развитие и благоустройството. Далеч преди края на мандата на служебното правителство той се ангажира с оценките на работата на предишното управление, отчасти като защитна реакция срещу последиците от провала на търга за магистрала "Струма". Ако към всичко това добавим странната пресконференция, свикана от министър-председателя Герджиков за обявяване на някаква междинна проверка и ревизия на министерствата, можем да приемем, че първата линия на риск бе определена от търсенето на реванш спрямо предишното управление.

Втората линия на напрежение, заложена при съставянето на служебното правителство, бе свързана с партийната ангажираност на избраните министри, техните кабинети и областните управители. За разлика от стила, наложен от президента Плевнелиев, при кадровия подбор на президента Радев бе налице отказ от принципа на относителна партийна неутралност и акцент върху изцяло експертния профил на министрите. Най-отчетливите линии на партийна обвързаност в този кабинет водят към НДСВ и БСП. Самият факт, че Деница Златева е член на ръководството на БСП и ще продължи работата си като секретар на президента по европейските въпроси е само част от партийния профил на този кабинет. Почти всички обвързани с партийна кариери кадри на служебния кабинет са кадри на двете политически формации. Може би това е и един от възможните отговори на въпроса защо партия НДСВ не се яви на парламентарните избори, след като участва на президентските.

Третата ос, спрямо която може да бъде оценен мандатът на служебното правителство, е определена от неговите решения и онова, което то реши да не предприема. Публичните политики представляват всичко онова, което държавните институции са решили да направят или да не направят. Специфично място в това отношение заемат кадровите смени. Именно в министерствата, където беше заложена линията за търсене на реванш, кадровите смени бяха най-много. Политиката на „ревизия” на предишното управление бе шумно рекламирана, но завърши със сравнително малък брой разследвания и много неизяснени докрай съмнения относно управленския смисъл на приетите решения. На фона на стратегически заявки, като подготовката на България за присъединяване към Еврозоната, с малки изключения оперативното управление не доведе до съществени постижения. Темпът на събираемост бе запазен. Макар и с изключение на някои спорни решения служебният кабинет се въздържа от неразумни разходи. Като цяло институционалната среда бе съхранена, без да бъде постигнат съществен напредък по отношение на диалога с гражданите.

Най-съществените проблеми пред този мандат на служебно правителство бяха генерирани в отношенията между администрацията на президента и правителството. Този мандат показа много по-ясно от предизборната кампания профила на президента. Без съмнение, най-яркият пример за това бе лансирането на законопроекта за изменения в Закона за българското гражданство, чрез който се правеше опит за промени в Закона за вероизповеданията и Изборния кодекс. Самият факт, че проф. Герджиков заяви, че се пита за границата на политическата воля между президента и министър-председателя на служебно правителство е показателен за линиите на напрежение, които беляза този мандат.

Няма съмнение в това, че президентът Радев ще се опита да формира властови център около президентската администрация. Неговите приоритети не съвпадат с тези на БСП или на НДСВ, въпреки че в различни периоди от време най-вероятно ще разчита на взаимодействие с тях. Амбициите за активно управление, съчетани с очевидно високото политическо напрежение в тила на президента, могат да определят необходимостта от воденето на активна политика на диалог с президентската администрация, която да бъде сдържана в рамките на конституционните ѝ правомощия. Заявката за активно управление е направена и това ще бъде едно от предизвикателствата пред новото управляващо мнозинство и правителството. Това би трябвало да бъде един от приоритетите на новото управление, най-малкото тъй като появата на нов властови център може да наруши деликатния баланс, който може да бъде постигнат винаги и единствено в Народното събрание на България като Република с парламентарно управление.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !